Излязохме от джамията, намерихме шофьора и се понесохме по широките булеварди към старата част. Всъщност, това било някога град Мухарак и тук била старата столица на Бахрейн. А бил изключително развит град, защото в него се поселили ловците на перли. И много печелившо занимание бил ловът на перли, а и, както се оказа, много древно.
За гмуркачите за перли в Бахрейн било споменато за първи път в асирийски текстове, датиращи от 2000 г. пр. н. е. Тези текстове свидетелствали за гмуркаи от древната държава Дилмун, в чиито граници била територията на днешен Бахрейн). Бахрейн, с гръцкото си име Тилос, е споменат и от Плиний като град, „известен с огромния брой свои перли“.
Днес изследователите твърдят, че „златният век на бисерите е бил между 1850-те и 1930 г., когато перлите са били по-ценни от диамантите и са привлекли в страната бижутери като Жак Картие. В периода между двете войни търговията с перли е доминирана от базираните в Париж дилъри Розентал, Пак, Мохамад Али и Биненфелд. След началото на Втората световна война пазарът се премества в Бомбай“.
До края на 1930 г на територията на днешния Бахрейн имало около 30 000 гмуркачи на перли, а добивът на перли бил основната индустрия за държавата. И сигурно така и щяло да подължава, но през 1932 г.открили местните петрол и повечето гмуркачи се насочили към новосъздадения петролен сектор .
Днес са останали съвсем малко ловци на перли, а търговията с култивирани перли в Бахрейн е забранена.
А някогашните богаташи от търговията с перли имали къщи именно в град Мухарак. Този град бил и столица, и политически център на Бахрейн в древни времена. Голяма част от старите му сгради били силно повредени, но преди известно време правителството решило да ги реставрира. И малко по малко, върнали към живот спомена за някогашния перлен град. Така го знаят днес местните, като „Пътят на перлите“ ( Bahrain Pearling Trail). Възстановеният град привлякъл дори вниманието на ЮНЕСКО и бил добавен към списъка на световното наследство на 30 юни 2012 г. При това от ЮНЕСКО заявили, че: „Мястото е последният останал пълен пример за културната традиция на перленето и богатството, което генерира във време, когато търговията доминираше в икономиката на Персийския залив (2 век до 30-те години на миналия век, когато Япония разработи култивирани перли). Той също така представлява изключителен пример за традиционно използване на морските ресурси и човешкото взаимодействие с околната среда, което оформя както икономиката, така и културната идентичност на обществото на острова“.
И днес тръгнахме ние по пътя на перлите и ни отведе той в старите сокаци на високите каменни къщи. Истински тесни пространства оставяли някогашните строители между къщите. А като компенсация на теснотията, обикновено виеха те във всякакви посоки. Високите сгради наоколо не позволяваха да се види нищо наоколо, та да се загуби ориентация си беше лесна работа.
А извън тях имаше истински големи и красиви къщи, и сите белокаменни. От бял камък бе изградена и голямата джамия насред търговската улица. Изобщо, целият комплекс бе изграден от бял камък. Такива бяха и останалите къщи в древния Мухарак и създаваха усещане за чистота и подреденост.
Единственият различен цвят се намираше по фасадата на друга от джамиите на града, декорирана бе тя със сини керамични пана.
Един от най-богатите търговци на перли някога бил Абдула бин Иса Сияди. И построил той с парите си цял комплекс от сгради. Построил, разбира се, огромна къща за семейството си. Издигнал пред нея семейна джамия и меджли, в буквален превод „всекидневна“, помещение за събиране на много хора по различни поводи. И тази къща е вторият обект на ЮНЕСКО за световно наследство в страната.
Много обикаляхме в жегата по старите сокаци и стигнахме някак до бяла постройка с надпис „ Кралство Бахрейн“. Затрептя туристическото ми сърце, да не би пък кралския дворец да бяхме достигнали? Влязох нетърпеливо през портата. И още по-нетърпеливо се впуснах по тесните белокаменни алеи с много зеленина покрай тях. И тичах така, докато не стигнах открита тераса с множество маси, а пред тях закрита част на кафене. Е, не бе дворец, но мястото определено беше хубаво и предлагаше прохлада и почивка.
В края на реставрирания град се намираше и старият Мухарак сук, напълно жив пазар. Все пак, арабски свят, не може съвсем пък без пазар. И бяха сгушени малките магазичета на първите етажи на белокаменните сгради. Продължаваше ремонта на улицата пред тях, та нямаха много лъскав вид, но затова пък бяха истински автентични.
Докато вървяхме из улиците, появи се насреща ни млада дребна дама с черно покривало. Тичаха покрай нея три дребни дечица, а в ръцете си държеше четвърто, още непроходило. Затичаха се към нас децата и нещо радостно бърбореха, но смъмри ги мама и бързо се върнаха при нея и послушно поеха до полите й. Усмихнах им се широко и им помахах с ръка. Какво ли е още в ранна възраст да сътвориш четири деца? Но пък сигурно ще е топло и весело в къщата винаги и винаги ще е озарена от милите им усмивки.
Стигнахме в обиколката си до бялото такси, стоеше пред него шофьорът ни в бяла роба и шал на червени квадратчета. Казахме му, че сме готови да тръгваме и пое той по пътя към старата крепост.
Неудачите в пазаренето
Крепостта се намираше на североизточния връх на морския бряг на остров Бахрейн, а на 6 км от столицата Манама.
А когато пристигнахме на паркинга пред старата крепост дойде моментът да разберем, че местните са далеч по-добри умелци в изкуството на пазарлъка. Нали се гордеехме, че сме се спазарили за по-малко пари. Е, за сметка на това се бяхме съгласили на един час по-малко, но тъй като мъжете в бяло ни бяха убедили, че и за по-малкото часове ще си видим всичко, все още се гордеехме с успеха си. А знаели са си много добре местните, че четирте обекта за три часа просто не е възможно да се случат. В този момент го разбрахме и ние, имахме точно 55 минути до края на времето ни. И като гледах огромното старинно съоръжение пред нас, признах поражение, нямаше как да го изтичаме за десет минути, че да ни остане време за път и разглеждане на Amwaj остров. Именно това ни съобщи и шофьорът ни, но с по-малко думи. Рече просто, пътуването до центъра на града е 10 минути, тук имате 45 минути и след това приключваме. И това беше коректно спрямо уговорката ни. Не бяха постъпили коректно с нас при направата й, но нямахме какво да направим, освен да се учим от по-добрите и да прилагаме натрупания опит за вбъдеще.
