Стигнахме си спирката на туристическия автобус, качихме се на втория етаж и ни върна той в центъра на Абу Даби. Слязохме при възстановената старата крепост, Qasr Al Hosn, най-старата каменна сграда в града.И хубаво слязохме, но я сварихме в почивка за обяд. До 16.00 ч бе почивката и нямахме време да я чакаме. Почти приключихме със забележителностите на червената линия на автобуса, но тепърва предстоеше зелената, до Голямата джамия. А само тя обещаваше да е с продължителност два часа и половина. ас, докато
Имахме половин час до пристигането на следващия туристически автобус и тръгнах аз на обход на територията. За радост, бях посетила крепостта при предходното ми идване, та нищо фатално не намерих в невъзможността да я посетя за втори път. Обиколих стените й отвън. Имаше възстановени няколко кули и бойници.
Прочетох на информационна табела, че била построен през 1761 г. като конична наблюдателна кула за защита на единствения сладководен кладенец в Абу Даби. По-късно, през 1793 г., кулата била разширена в малка крепост от тогавашния владетел Шахбут бин Дияб Ал Нахаян и се превърнала в постоянна резиденция на управляващия шейх.
Сегашната си форма крепостта придобила след голямо разширение в края на 30-те години на миналия век като била превърната в дворец на емира. Именно това означава наименованието й „Qasr al Hosn“, „ Дворцова крепост“. А освен кралски дворец, крепостта била и седалище на правителството до 1966 г..
Познавали я до скоро хората като „Старата крепост“. Но по време на възстановителните работи по нея през 1976–1983 г. крепостта била боядисана в ярко бяло и оттогава я преименували местните на „Бялата крепост“.
Днес крепостта работи единствено като музей. А веднъж годишно става домакин и на ежегодния фестивал Qasr al-Hosn, който включва музика на живо и танцови изпълнения, показващи културното наследство на ОАЕ.
И друго имаше върху пясъка, зад ограждения преживяха няколко камили. И добра препратка се получи, препратка към миналото. Напомняха камилите върху пустинния пясък от къде бе тръгнало племето бани яз. А днес, наместо пясък, с бетон бе застлан новият град на наследниците на старите бедуини и се извисяваха зад камилите най-невероятните футуристични жилищни сгради, оцветени в различните нюанси на синьото.
Извисяваше се в низината и една друга кула, бялата кула на старата крепост. Бледнееше тя днес пред съвременните си събратя, но колко ли внушителна е била някога, когато била построена Дворцова крепост„Qasr al Hosn“, построена, за да пази единствения извор на прясна вода в старото рибарско селище?! Колко ли страхопочитание е всявала в душите на някогашните жители, свикнали с равното на пустинята наоколо?!
Гледах бялата кула на старата крепост, гледах огромните сини кули на съвременната столица и си мислех колко бързо е премнила трансформацията от пясъчните дюни в джунглата от бетон. За пореден път поздравих владетелите на емиратите, за добро бяха похарчили внезапно полученото богатство и бяха сътворили истински красива приказка.
