Качихме се на следващия туристически автобус и слязохме при двореца Presidential Palaсe. Чудих се дали е действащ дворец, или музей. И се оказаха верни и двете ми предположения. Разказаха ми моите автобусни говорители как „ Qasr Al Watan е действащ президентски дворец в Абу Даби и величествена културна забележителност, която ви кани да откриете богатото наследство от знания и традиции, които са оформили пътуването на ОАЕ. Повече от просто традиционен дворец, Qasr Al Watan повишава културното разбиране на нацията и подчертава нейната невероятна история. Дворецът стои като икона на силуета на Абу Даби с дизайн, изящно изработен, за да отдаде почит на арабското наследство и артистичност. Ще усетите величието, когато влезете в територията. Структурата и отворените зали отразяват значението му в културата на Емирството. Qasr Al Watan е повече от дворец, той е уникално свидетелство за духа на народа на Обединените арабски емирства и неговите лидери. Дворецът кани света да сподели нашата култура, знания и вдъхновяващо пътуване. Qasr Al Watan е нещо повече от дворец, това е обогатяващо интерактивно пътешествие в съвременна обстановка, което разкрива и отразява управлението, знанието и майсторството“.
Помпозни бяха думите, но напълно бе вярно съдържанието им. Остави ни туристическият автобус на спирка до паркинга пред двореца. Закупихме си билет на стойност 80 AED и се наредихме до другите чакащи. А чакахме за красивото мини влакче, което ни откара до входа на двореца. Докато чакахме поех с очите си красотата от бялата сграда с имперските куполи на двореца. Дълги белокаменни колонади се простираха от двете страни на централното здание, а над различните му части се извисяваха можество бели куполи, украсени със сребристи орнамети. Пъстра, украсена с множество орнаменти каменна настилка бе постлана пред него. И блестеше всичко в чистота. Така лъскава бе настилката на пода, че създаваше усещане за земно огледало.
Качихме се на вътрешното влакче, разтовари ни то пред портите на двореца, влязохме зад тях и за втори път през този ден замрях пред величието, този път на Президентския дворец.
Отстъпило бе бялото на фасадата пред пастелните тонове на кремавото и сивото във вътрешните зали на двореца. И играеха те в сложни плетеници от сводове, арки и колони. Блестяха в бяло орнаментите по пода, тавана и стените. Единственият по-силен цвят, яркото тъмно зелено бе отредено за малките тесни прозорчета високо под тавана на централното фоайе.
Стоях стъписана няколко минути пред това величие. Както Петър Първи някога в Русия бе строил своите дворци да покаже величието на младата Руска империя, така и Емирът на Абу Даби бе илюстрирал богатството на държавата си по стените на президентския си дворец. Толкова държави съм обиколила, подобно великолепие съм виждала единствено в Санкт Петербургските дворци. Като при тях, шарките по тавана наподобяваха тези по лъскавия под. Така изящни бяха те, че не можех да се накарам просто да стъпя върху тях. А за това бяха предначначени те в цялото си великолепие, просто за да ходим ние по тях.
Много време ми трябваше да изляза от унеса, в който ме бе запратил зашеметяващият вид на дворецът Al Watan. Въртях се около собствената си ос и извивах глава ту по стените, ту към тавана. Окопитих се най-после, осъзнах реалността на заобикалящия ме блясък и тръгнах по лъскавия под.
Съвсем до централното фоайе бе изградена една специална зала за общественото пространство на двореца, така наречената „зона Spirit of Collaboration“. Предсталяваше тя конферентна зала с дълга маса и столове за участниците. Върху тях се събирали представителите на Федералния върховен съвет, Арабската лига и Съвета за сътрудничество в Персийския залив, за да изразят амбициите си и да начертаят пътя на арабската нация напред. Нарочно била оформена залата в кръгла форма, символизираща ангажимента на ОАЕ за толерантност и равенство. Именно в този дух Дворецът дава достъп на обикновения посетител до зали, обикновено запазени за официални срещи на върха.
Заедно с вътрешно арабските гости Президентската банкетна зала посреща ВИП служители от цял свят с топлото гостоприемство на Емирството. А отстрани на голямата конферентна зала бяха подредени множество меки столове във формата на зрителен салон. Тук били канени журналисти и гости на срещите, които освен, че можели да наблюдават случващите се разговори на масата, можели „да се насладят на задълбочено запознаване с обичаите, протоколите и кухнята, сервирани тук в уникалните колекции от сребро, кристал и порцелан“.
Табела до залата повестоваваше как са запазени записите на всички срещи и интервюта, проведени в залата. Те можели да бъдат открити и на специална уеб страница, посветена на Шейх Зайед бин Султан ал-Нахаян.
Следваща табела ни отведе до библиотеката на двореца Qasr Al Watan. Наречена бе тя Къща на знанието (House of Knowledge). На огромни многоетажни стелажи в красивата й зала се съхранява колекция от книги, ръкописи и други писмени документи за ОАЕ, от които любителите на историята и културата и учените могат да научат за прогресивното пътуване на нацията на ОАЕ.
На уеб страницата на двореца прочетох как „Библиотеката в Qasr Al Watan може да се похвали с голяма колекция от източници на знания в областта на науката и изкуствата в ОАЕ. Събирани в продължение на 35 години, тези публикации обхващат теми, включително история, география и социално, икономическо и политическо развитие на страната. Официални и исторически документи от местни и международни източници са достъпни заедно с конституцията и законите на ОАЕ. В библиотеката се съхраняват и публикации от културни институции, изследователски центрове, официални власти и издателства от цяла ОАЕ. Има книги по археология, история, наследство, мемоари, биографии, хуманитарни и социални науки, статистика, администрация, култура, литература, изкуство и други източници от обществен интерес.
Дворцовата библиотека предлага интегрирано изживяване при четене, с налични трудове на арабски, английски и много други езици, Qasr Al Watan Library е дом на печатни книги, електронни книги, аудио и видео книги, периодични издания, мултимедия, университетски писма, научни статии, вестници и списания документи, енциклопедии, резюмета на книги, справочни речници, бази данни и редки ръкописи. Интериорът предлага комфортна среда за изследване, четене и писане, като разполага с модерни стаи, оборудвани с компютри и удобни за търсене електронни ресурси.
Библиотеката Qasr Al Watan отразява визията на ОАЕ 2021, която подкрепя икономиката на знанието за насърчаване и поддържане на развитието чрез инвестиции в умовете и човешките ресурси. Библиотеката е впечатляващо допълнение към богатата съществуваща мрежа от обществени библиотеки в Абу Даби, която предоставя източници на знания чрез най-новите технологии и техники. Библиотеката Qasr Al Watan е отворена и може да бъде посетена лично за граждани на ОАЕ, жители и пътуващи посетители“.
ПрИ аз имах късмета да се убедя във верността на написаното и да прекарам, макар и кратко туристическо време пред многотомните писания. За да бъда честна, виждала съм далеч по-богати колекции от книги, но все пак нацията на ОАЕ е млада, а и твори във времената на дигиталните средства за съхраняване на писмена, така че и видяното бе достатъчно впечатляващо.
Още по-впечатляваща бе красива позлатена скулптура, разположена в краивата зала пред библиотеката. В златни орнаменти бяха украсени високите стени на обширната зала. А в средата й стоеше позлатена структура във формата на овала на яйце. Изработен бе овалът от позлатени метални елементи, оформени като арабски букви. Подозирам, че бе изписано нещо мъдро с тях, но не намерих информация за това.
Музеят на Presidential Palaсe Qasr Al Watan.
Продължихме по красивия лъскав дворцов под и стигнахме до следваща зала. В нея бе разположена музейна експозиция. Показваше тя снимки и предмети от бита на бедуините, а информационни табели разказваха за миналото и историята на страната.
Поех по табелите на музея. Те пък ме поведоха назад в годините и ме запознаха с историята, културата, музиката и разказите на старите араби.
И ето разказът им:
Според старите карти и писмени текстове, Арабският залив винаги е бил интересно място за другите култури и е привличал пътешественици и учени по своите брегове от древността. Доказателствата показват, че някои от най-ранните мореплавания в света и морската търговия се е осъществявала в основните води около Арабия – Червено море, Арабския залив и Арабско море. Арабският залив, намиращ се в центъра на най-популярните маршрути между Индия и Средиземно море, беше и продължава да бъде център за междукултурен обмен на знания.
През вековете всяка цивилизация е изследвала какво представлява доброто лидерство. Това знание е запазено в древните текстове на различните цивилизации от китайската династия Хан до периода на Ренесанса, Ведическата Индия и Арабския Златен век.
Бащата-основател на Обединените арабски емирства, покойният шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян (1918-2004), е пример за традиционните ценности на лидерството, запазени в региона. А те се основават на вярването, че добрия и благороден лидер следва да избягва ситуации, които биха повлияли негативно на хората и да взема решения за добруването на обществото.
Изкуствата в арабския свят.
Художествената традиция в арабския свят се развива чрез взаимосвързаност в обширното географско пространство между Атлантическия и Тихия океан. И въпреки че има и еднотипни компоненти, формата и стиловете на арабското изкуство са различни във всеки регион. Пътуванията на занаятчии, превозването на предмети и материали и обмяната на идеи са спомогнали за развитието на арабското изкуство. В областта на хуманитарните науки новите арабски концепции намериха своя път по целия свят, където другите цивилизации ги доразвиха.
Съставен през Златния век, литературният труд „Арабски нощи“ (Хиляда и една нощ) е един от най-важните приноси на арабския свят към литературата и пленява въображението на читателите от векове.
Колекцията му от истории е свързана с рамкова история, фокусирана върху разказвача, Шехерезада, която разказва историите на своя ревнив съпруг, краля, с надеждата да го забавлява и следователно самата тя да остане жива. Нейните истории символизират живота, а липсата на разказ символизира смъртта.
През 18-ти век тази „колекция е преведена на френски език и е разпространена по целия свят.
Поезията и музиката са били взаимосвързани в арабския свят. Стихотворението се е считало за успешно само ако е следвало музикален ритъм. Следователно, музиката прониква в поезията и добавя нов аспект към нея.
Арабите смятали музиката за клон на философията и математиката и вярвали, че тя има терапевтична стойност. Някои учени са работили върху теории за музиката и впоследствие са ги приложили за направата на инструменти като qanun и rebabah.
Музиката от тази епоха е предадена в Европа през Испания, където музиканти от арабския свят пристигат в Ал Андалус.
OUD (уд) е дървен арабски инструмент, който е вдъхновявал музиканти и учени от векове. Той е един от най-старите струнни инструменти в арабския свят и се използва в сегашната си форма повече от 500 години. Смята се, че уд-ът произхожда от Южна Месопотамия, съвременен Ирак, и е отправната точка, от която са разработени повечето съвременни западни хордофонни (струнни) инструменти като китара, лютня и мандолина. Ал Кинди (ок. 800-870 г. сл. н. е.), важен арабски учен, вярва, че всяка струна на уд-а може да се използва за изразяване на чувства.
Архитектура
Изграждането на грандиозни джамии и дворци изискваше здрави арки, които се извисяваха на големи височини. За да ги изработят, арабите се основават на гръцкото, римското и византийското архитектурно наследство.
Историята на модерното селище Абу Даби започва през 1793г. От тогава е запазената най-стара карти, която показва селище с име „ Аbu Dhabi“ като селище, в което са се преместили бедуините от оазисите.
Писмата и писмените разкази на пътешественици са важни документи, които записват историята, географията и културата на дадена страна. Учените, пътешествениците и търговците са били активни хроникьори на Арабския залив и са помогнали да бъде създаден безценен обем от произведения за Арабския полуостров в края на предислямския период и последващите ери.
Астрономията
Смята се, че астрономията е най-старата естествена наука и разбирането на тази наука е напреднало от арабски учени.
В арабския свят историята на астрономията включва обмен на знания между древните учени на Китай, Индия и Персия. Гърците създават астролабията (античен астрономически уред, използван за измерване на ъгли и определяне на положението на небесните тела), китайците изобретяват компаса, а арабите подобряват както инструментите, така и тяхното използване.
Арабските учени разбраха движенията на планетите и актуализираха методите, използвани за измерването и изчисляването им.
Арабските открития повлияха на търговията, пътуванията и нашето разбиране за Вселената.
Астрономията изучава слънцето, луната, звездите и други неземни тела. Вавилонците, гърците и индийците са разработили системи за математически астрономически изследвания, докато предислямските араби са разчитали на емпирични наблюдения. Бедуинските традиции демонстрираха познаване на неподвижните звезди, преминаването на слънцето и луната през зодиакалните знаци и смяната на сезоните.
Това разбиране на астрономията е напреднало допълнително поради специфичните изисквания на исляма. Имаше нужда да се знае точното време и посоката на Мека за молитва, времето на зазоряване и здрач за пост по време на свещения месец Рамадан, както и спазването на лунния цикъл, за да се отбележи началото на нов месец Хиджра. Впоследствие научните инструменти бяха усъвършенствани, както и методите за наблюдение и бяха създадени нови календари.
Астрономията започва в класическата ера в Гърция с цел откриване на центъра на Вселената. Гръцките текстове се фокусират върху създаването на модел на Вселената и движението на небесните тела.
Работата на гръцкия математик Евклид (ок. 400-300 пр. н. е.) по геометрия е разработена и използвана за астрономически измервания и инструменти за измерване.
Идеите на астронома Птолемей (ок. 100-170 г. сл. н. е.) бяха развити от арабски учени, особено неговата теория, която доведе до създаването на астролабия.
Арабите изучават гръцката астрономия и развиват алтернативни теории, които по-късно се разпространяват в Европа чрез арабско-латински преводи от Средновековието.
Един от най-влиятелните араби, Суфи, описва 48-те съзвездия, образувани от неподвижните звезди, докато Ал Туси написва редица влиятелни астрономически таблици. Ал Туси също работи върху анализ на гръцкия математик Евклид. Ибн Ал Хайтам (965-1040 г. сл. н. е.), друг важен учен, измерва дебелината на атмосферата и нейния ефект върху астрономическите наблюдения.
Линията на морето
Ахмад Ибн Маджид (ок. 1432-1500 г.) е един от най-уважаваните арабски мореплаватели. Роден в Джуфар (днешен Рас Ал Хайма, ОАЕ) в началото на 1430-те години, той става известен през последната половина на 15-ти век. Той състави наръчници за мореплаване, осигуряващи точни познания за теченията и ветровете, като мусоните, които в продължение на векове са помагали на корабите да плават от Арабския полуостров и Африка до Индия. Арабите го наричат „Лъвът на моретата“.
Картография
По време на арабския Златен век са определени географската ширина и дължина на местата на Земята и в резултат на това започват да се появяват географски описания на земите по време не пътувания с цел завоевание, администрация или търговия. Впоследствие тези описания станаха по-подробни и заедно с новите методи за изучаване на географията доведоха до създаването на по-точни карти.
Навигация
Навигационното изкуството е да се знае посоката на пътуване. В години арабите подобриха навигационните познания, те изобретиха, или усъвършенстваха инструменти за улесняване на морските граници и започнаха да използват звездите на Слънцето за ориентация, включително за музикални ширини. До края 50-ти век плод на арабите са много наръчници по мореплаване, записващи правилата за навигация и автономно наблюдение. Видно от техните карти, сигурно е, че са знаели, че Земята е кръгла.
Медицина
Бащата на медицината
Ибн Сена (980-1037) е обявен за „бащата на медицината“, защото неговата енциклопедия, „Канонът на медицината“ („Al-Qanun fi al-Tibb“) е изучаван от европейските лекари до 18 век.
Ибн Сена обединява медицинските практики на гръцкия мислител Гален и философа Аристотел, разкривайки силата на арабската наука в процеса.
През 10-ти век след н.е., испанският град Кордоба е бил един от най-големите и най-културните градове в Европа. Някои го описват като украшение на света. Градът е бил голям център за изучаване и изследване и именно тук Абу-л-Касим ал Зарави, известен на запад като Албъкасис, напреднал много в Областта на хирургията като изобретил хирургически инструменти, които се използват днес. Той се смята за бащата на апаратната хирургия. Неговите медицински писания са били важни за древната хирургия. Особено ценен е най-известният му труд, Kitab al Tasrif, в който той описва повече от 200 хирургически инструменти. Заради неговите хирургическите учения той е много известен на Запад през 13 век след нашата ера.
Благополучие на пациента.
Практиката и диагнозата не са единствените удачи на арабските лекари. Медицинска етика и стремежа към благополучие на пациента тук са по-високи от където и да е другаде.
Al Razi (840-923), прочут философ и алхимик често е сравняван с гръцките учени Хипократ (460-375 пр.Хр.) и Сократ 470-399пр.Хр.). В допълнение към неговата клинични умения Ал Рази е имал и разбиране за човешката природа и е проявявал особено внимание в отношението си към пациентите. Хиляда години по-късно нашите принципи все още са същите. Той вярваше, че лекарите и пациентите трябва да установят взаимни връзки на доверие и че лекарят трябва да показа, че насърчава пациентите и да ги накарат да се почувстват по-добре, което ще ускори възстановяването им
Холистични места.
Много болници били известни като „bimaristans“, основани по време на Арабския Златен век. В тези болнични заведения са лекувани болните от физически и психични заболявания и са осигурявал подслон за възрастни хора. Те са били центърът на арабската медицина и са моделът, на който се основават съвременните болници
Bimaristans били повече от просто място за изцеление, те са били и място, където техниките и методите на медицинското знание са допълнително усъвършенствани и развити. В тях е имало училища и библиотеки. Арабските лекари са прилагат там познанията си по патология, фармация, химия и хирургия. В тях също са създадени и билкови градини, като са използвали билките като лекарства за облекчаване на болката на пациентите.
По-нататък табелите преминаха в разказвателен стил и поканиха посетителите да се отнесат в старите градове на Испания.
Дворът на Абдул Рахман III, Медина Азахара
Добре дошли в двора (дивана) на Абдул Рахман III, един от великите владетели на Ал Андалус. През 956 г. от н.е. ние сме почетни гости на халифа, който държи царския си двор в своята столица, Медина Азахара – „лъчезарният град“.
Роден от баща мюсюлманин и майка християнка, желанието на Абдул Рахман е да изгради отворено и приобщаващо общество. И къде е по-добро място да започне от собствения си двор? Тук той обединява мюсюлмани, християни и евреи, за да създаде оживено място на култура и диалог.
Хайде сега, нека се присъединим към празненствата и да се срещнем с гостите на халифа – артисти, учени и дипломати, дошли от близо и далеч.
Чрез майсторско използване на светлини и сенки картината дава поглед на зрителя към блясъка на халиф Абдул Рахман в неговия кралски двор в Мадина Азаха по времето на 10-ти век.
Нарисувана около хиляда години след това събитие, тя показва приемането на монаха Йоан от Горце, посланик на император Ото I в 956 година.
По стените се редуват архитектурни детайли и богато украсени орнаменти, типични за архитектурата на Aндалусия.
Поетичен поглед на Ibn Zaydun, Севиля.
„Слушай… тези стени кънтят от толкова изящни стихове, че предизвикват сълзи в очите.
Ние сме в Севиля, на гости на великия поет Ахмад бин Абдуллах бин Ахмад Махзуми, известен още като Ibn Zaydun. Това е 1049 година и Ибн Зейдун току-що е пристигнал от Кордоба, градът на неговото раждане, след като е избягал от затвора на неговия владетел; Ибн Яхур.
Нашият знаменит поет се грижи за разбитото си сърце. Неговите скорошни стихотворения копнеят за неговата благодатна, принцеса от Умаяд, Валада, самата надарена поетеса. Когато станал обект на злостни слухове, Ибн Зейдун бил принуден да напусне Валада и Кордоба. Но винаги е добре дошъл тук, в културния двор на Абад II“.
Кралят на Леон и Кастилия, Алфонсо прекарва голяма част от управлението си, водейки армиите си срещу мюсюлманските правила на Ал Андалусия, но в по-късните години той става нещо като император на двете религии поради толерантността, която проявява към мюсюлманите, живеещи в рамките неговите владения.
Патернус беше епископ на Сарагоса, а след това на независимо арабско кралство в Източна Андалусия. Християнски модели бяха избрани да представляват мюсюлманското управление в политически и военен план.
Бенджамин от Тудева беше евреин и пътешественик, който записваше в дневник видяното в средновековния свят на Европа, Азия и Африка.
Географът, пътешественик и поет Ибн Джубайр е роден във Валенсия, но по-късно служи като секретар на губернатора на Гранада. В своя разказ за своето поклонение в Мека, „Пътуването на Ибн Джубайр“, той описва земите, през които е минал.
Произведенията на Ибн Рушд, Севиля
Хайде сега, да влезем в кабинета на Мохамед бин Ахмад бин Рушд. Талантлив философ, който наскоро беше назначен за съдия в Севиля, Ибн Рушд е активно ангажиран с дебатите, които проникват в този древен град, където се сливат арабски, латински, еврейски и гръцки традиции.
Ибн Рушд ще напише над 100 произведения – от коментари за Аристотел до философски произведения, които ще осигурят библиотеки по целия свят. Името му ще се присъедини към списъка на философските гиганти на историята.
Обходихме всички зали, достъпни за посетители и напуснахме с нежелание великолепието на двореца Qasr Al Watan. Излязохме да чакаме влакчето, което щеше да ни отведе към спирката на туристическия автобус. И ни подреди охраната до красиво езеро с фонтани. Издигаха се недалеч над него кулите на Абу Даби, и те свидетелстващи за богатството и просперитета на младата държава.
