Вече няколко нощи нощувахме в Куско. И дойде времето да се разходим по улиците и на древната столица на империята на инките.
Заселили се древните инки в областта около днешния Куско още през 1200-те години. И създали град-държава Куско. Високо в планината, на 3500 метра надморска височинаго го вдигнали.
И някъде в историята им управлявани били от великия си император Пачакути. И разширил той владенията на своята империя. И определил Куско за столица на своята империя.
А днес Куско е признат за най-старото постоянно обитавано селище в Северна и Южна Америка. И е включен в списъка за Световно културно наследство ЮНЕСКО.
И градът се беше разрастнал дотолкова, че заемаше вече цялото място между планинските върхове. А последните къщи вече катереха и хълмовете.
А погубен бил храмът на Слънцето Кориканча от испанците. Превзели те Куско през злощастната 1533 г.
И в името на своя Бог манастир построили. И за построяването му разрушили храма на Бога на инките. И няма как богоугодно да било това дело. Но вградили материали, от които изграден бил Кориканча в своя храм. А жалките му остатъци изложили съвременниците в сградата на манастира.
И нарекли своя храм испанците Манастирът Санто Доминго (The convert of Santo Domingo). Манастир на Доминиканския орден.
Изграждането на първоначалния манастир било завършено през 1610 г. И се настанили в него монахът Хуан де Олиас заедно с група доминикански мисионери от Мексико.
Само че показано било на испанците небоугодността на делото им. И разрушен бил манастирът напълно от земетресението в Куско на 12 май 1650 г.
И го изградили наново нашествениците през 1680 г. Второ земетресение покосило камбанарията и параклиса на апсидата през 1950 г. И отново били те възстановени.
Куско беше градът, в който разбрах значението на „Пласа де Армас“. Обясни ни водачът ни Евгени Динчев, че такъв Площад на армията има във всеки един испански град. И доколкото на армията дължали подчиняването на местното население и завземането на териториите им, в централните части на градовете бил издигнат всеки един от тях. И макар тъжно като историчеки факт, същият се оказа изключително туристически полезен. И ако се случи някой турист да се позагуби в някой град от Южна Америка, просто трябва да произнесе в лицето на първия срещнат „Пласа де армас?“. И няма да има човек, който да не го насочи в правилната посока. А вече веднъж озовал се в централния площад, ориентирането започва в правилната посока.
Насочихме се ние и към Площада на армията (Plaza de armas) на Куско.
Основното обществено пространство в древния град Куско било мястото още по времето на своите създатели, инките.
След проведени днес геоложки проучвания учените установили, че още тогава на мястото на днешния площад съществувало блато, пресичано от река Сафи. Пресушили блатото инките и превърнали мястото в административен, религиозен и културен център на имперската си столица. Тук провеждали своите обществени и религиозни церемонии. Тук празнували победите на армията си.
Испанските нашественици разрушили стария площад и върху руините му вдигнали своя. И на него през 1781 г. екзекутирали множество перуански герои, борци за независимостта на Перу. Сред тях били Тупак Амару II, кацикът Бернардо Тамбохуасо, Матео Пумакахуа.
Днес площадът на независимо Перу отново е централното ядро на града. И вече е заобиколен от туристическите ресторанти, магазинчетата за бижута и туристически агенции.
А ние го видяхме за първи път късно вечер. Огрян от красотата на уличното осветление.
Продължаваха да стоят на него построените от испанските нашественици две католически църкви.
Катедралата в Куско. Или, както е пълното й наименование Катедралната базилика „Успение Богородично“ (Catedral Basílica de la Virgen de la Asunción). Построена между 1560-1654 г., днес тя е основната църква на Римокатолическата архиепископия в Куско.
А някога се издигал тук друг храм. На собствениците на територията. На главния площад на собствения си град построили те храм, наречен Kiswarkancha. До него издигнали и дворец Виракоча. На своя управник, около век преди пристигането на испанските колонизатори. И друго имало на площада. Suntur Wasi, оръжеен и хералдически център на инките.
И всичко това разрушили конкистадорите. И, разрушавайки храмовете на домакините, им натрапили своите.
Оказа се, че и други узурпатори преживели в съвсем по-съвременни времена жителите на Куско. Гледахме ние Катедралата. Гледахме и двете огромни знамена, издигнати пред нея. Бяло-червеното на Перу. И в цветовете на дъгата на Куско. И понеже, нали в съвременния, разкрепостен от към полови принадлежности свят живеем, насочи ни вниманието някой от групата, че знаме в цветовете на дъгата бил символът на гей-обществото. И ни разясни нашият водач. Нищо подобно не властвало в обществото на древните инки. А знамето им идвало от стари времена. И свързано било с култа им към Слънцето, към небето, към силите на Природата, благодарение на които живи са всички земни създания на земята. И, обожествявайки ги, поставили цветовете на дъгата на своето знаме. А върху цветното си знаме поставили и герб. Символът на Инти, Богът Слънце. Изобразен като слъне с лъчи и момчешко личице.
А толкова харесали цветното знаме гей-обществото, че го узурпирали в последно време.
Върнахме се от древните времена на инките. И погледнахме отново площада на испанските узурпатори. И издигнали те някога до катедралата на Куско и друг свой храм. Църква на Обществото на Исус (Iglesia de la Compañía de Jesús).
В един от дните ни, 9 октомври, случихме и празник някакъв. И странно някак ни хвърли той в спомените за времената на нашето социалистическо управление. И сякаш изтекоха пред очите ни исторически кадри от черно – белите филми за манифестациите. Възрастни и деца маршируваха по площада и вееха знамена.
