Куско – по историческите забележителности от колониалния период

Уверихме се, че от Куско на инките останало бе твърде малко след испанското нашествие. И тръгнахме по уличките на вече колонизирания град. Сред къщите и храмовете, построени върху и с материалите на разрушените домове и храмове на колонизираните собственици на земите.

И една от уличките, на около 100 метра югозападно от Пласа де Армас, ни доведе до Базиликата Ла Мерсед (The Basilica of La Merced), известна още като манастир Ла Мерсед.

Изградена била от монах Себастиан де Трухильо Кастанеда между 1535 и 1536 г.  „Църквата има трикорабен базиличен план, покрит с тухлени сводове и купол на кръстовището, с барокови олтари на страничните си кораби и неокласически стил на главния олтар. Има и кула с барокова камбанария, увенчана с полукръгъл купол. Акцентиращи са ренесансовия й портал, колониалните й картини и полихромните дърворезби“.

И отново наказани били испанците за големите си разрушения. И на свой ред разрушена била тяхната църква по време на голямото земетресение в Куско през 1650 година. И построена наново тя между 1651 и 1670 г.

Днес разположили в сградата на манастира към нея гражданите на Куско своя Регионален исторически музей на Куско. И изложили експозиции от миналото си. Славното на инките и тъжното на  колонизаторите си.

Във варварство обвинявали инките испанските конкистадори. Че им били жестоки ритуалите. Един вид, оправдание намирали в превземането на територията им. И стои в музея картина. На проявената жестокост към поробения народ от тях самите.

Излязохме ние от стария град и навлязохме в новия.

И сградата на Съда случихме.

Малко по-късно попаднахме на красив парк. Насядали бяха на сянка под дърветата съвременните жители на града.

А зад парка красива сграда се издигаше. Оказа се бившата резиденция на Хосе Сантяго Конча, аристократ от първите години на отминалото вече испанското завладяване.

Днес превърната била сградата в музей,  съхраняващ археологическите парчета, открити от Хирам Бингъм на Мачу Пикчу. И принадлежи музея на университета в Сан Антонио Абад от Куско.

Ние пък то ли лекция, то ли събрание някакво случихме в срадата.

Друга уличка ни изведе на Триумфалната арка де Санта Клара ( Arco de Santa Clara).  Построена била арката през 1835 г. по поръчение на  генерал Андрес де Санта Крус и в чест на началото на създаването на Перу-Боливийската конфедерация. И днес се приема за най -красивата триумфална арка в Перу.

Като птички бяха накацали жителите на Куско над един от площадите на града. А до него се извисяваше Църквата Сан Франциско ( Iglesia de San Francisco). Францисканска църква, построена през 1572 г. на земята, завладели монасите от францисканския орден.

Следващите улички ни доведоха до католическата църква Сан Педро (Iglesia de San Pedro).

Построена върху земята на основаната тук  през 1556 г. болница.

И тя, както повечето католилески храмове, била срутена по време на земетресението през 1650 г. Частично била възстановена около 1657 г. И също частично повредена при земетресението в Куско през 1950 г.

Свърнахме по уличката зад църквата и се озовахме в напълно неисторически район. На жилищните къщи и не така лъскавите ежедневни улички.

Пътят ни отведе до жп линия. И с по-лудите от групата преминахме отвъд. И навлязохме в истинското Куско. На обикновените съвременни жители.

С ежедневния огромен покрит базар. Не само стоки можеха да се купят в него. Хранеха се там местните. Нещо като нашите места за бързо хранене. Само дето храните бяха истински. Сготвени и топли. Вкусна пара се извиваше над огромните съдове за готвене. И около всяка една готвачка насядали бяха по няколко гости. На сковани пред готварския кът пейки. И похапваха вкусни гозби.

Не бяхме дотам гладни ние. И излязохме навън.

А там играеха щастливи малките перуанчета.

Играеха и по-големите. Празник някакъв случихме. И летяха с танцови стъпки младите жители на Куско.

Други пък просто почиваха в зелинаната на близкия парк.

Прибрахме се по малките улички.

А в една от вечерите на туристическо представление ни отведе местната ни екскурзоводка. На танците на народа кечуа. Или поне тяхната туристически приемлива версия.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език