И една от уличките, на около 100 метра югозападно от Пласа де Армас, ни доведе до Базиликата Ла Мерсед (The Basilica of La Merced), известна още като манастир Ла Мерсед.
Изградена била от монах Себастиан де Трухильо Кастанеда между 1535 и 1536 г. „Църквата има трикорабен базиличен план, покрит с тухлени сводове и купол на кръстовището, с барокови олтари на страничните си кораби и неокласически стил на главния олтар. Има и кула с барокова камбанария, увенчана с полукръгъл купол. Акцентиращи са ренесансовия й портал, колониалните й картини и полихромните дърворезби“.
И отново наказани били испанците за големите си разрушения. И на свой ред разрушена била тяхната църква по време на голямото земетресение в Куско през 1650 година. И построена наново тя между 1651 и 1670 г.
Днес разположили в сградата на манастира към нея гражданите на Куско своя Регионален исторически музей на Куско. И изложили експозиции от миналото си. Славното на инките и тъжното на колонизаторите си.
Във варварство обвинявали инките испанските конкистадори. Че им били жестоки ритуалите. Един вид, оправдание намирали в превземането на територията им. И стои в музея картина. На проявената жестокост към поробения народ от тях самите.
А зад парка красива сграда се издигаше. Оказа се бившата резиденция на Хосе Сантяго Конча, аристократ от първите години на отминалото вече испанското завладяване.
Днес превърната била сградата в музей, съхраняващ археологическите парчета, открити от Хирам Бингъм на Мачу Пикчу. И принадлежи музея на университета в Сан Антонио Абад от Куско.
Ние пък то ли лекция, то ли събрание някакво случихме в срадата.
Следващите улички ни доведоха до католическата църква Сан Педро (Iglesia de San Pedro).
Построена върху земята на основаната тук през 1556 г. болница.
И тя, както повечето католилески храмове, била срутена по време на земетресението през 1650 г. Частично била възстановена около 1657 г. И също частично повредена при земетресението в Куско през 1950 г.
С ежедневния огромен покрит базар. Не само стоки можеха да се купят в него. Хранеха се там местните. Нещо като нашите места за бързо хранене. Само дето храните бяха истински. Сготвени и топли. Вкусна пара се извиваше над огромните съдове за готвене. И около всяка една готвачка насядали бяха по няколко гости. На сковани пред готварския кът пейки. И похапваха вкусни гозби.
