И в историята на Латвия се кръстосвали рицарски мечове.
В Средновековието земите на днешна Латвия били известни като Ливония. И през 13 век попаднали тези земи под влиянието на немския рицарски орден „Братя на меча“. Наред с отнемане на суверинитета им, немските рицари донесли на местните ливонци усъвършенствани военни технологии, включително нови типове укрепления.
През следващите 600 години различни части от територията на Латвия попадали под владение на различни чужди сили, включително Дания, Прусия, Швеция, Русия и Жечпосполита.
А Жечпосполита, в буквален превод от литовски „Държава на двата народа“, била дуалистична държава, съставена от Кралство Полша и Великото литовско княжество, съществувала между 1569 и 1795 г.
Въпреки тази честа смяна на властващите над територията, наследниците на немските рицари успели да запазят своята автономия. И, всъщност, именно те оформили ядрото на латвийския елит, обществен ред и култура.
Друг важен значителен фактор при оформянето на латвийската нация била Руската империя. През 1710 г. Петър Велики започнал кампания по завладяването на Прибалтика, която приключила успешно за него през 1795 г.
И всичко това довело до това, че през следващите 200 години в Латвия се развила единствена по рода си социално-административна система: Начело на стопанския, културен, обществен и местен политически живот била немската аристокрация. А висшата политика и администрация били управлявано от руската бюрокрация.
Този дуализъм довел и до разделение на неселението. Неминуемо една част от латвийците възприели немските традиции. А друга част от тогавашната латвийска интелигенция, вдъхновена от светилата на академиите и институтите в Санкт Петербург, била ориентирани към руската култура.
Същият този дуализъм довел и до друга последица. Голяма част от латвийците били уморени от опитите за германизация и русификация и стремежът им за отхвърлянето и на двете довел до процъфтяване на латвийският национализъм през втората половина на 19 век. В резултат започнало развитието на изцяло латвийски елит и култура.
Към края на века културният подем бил последван и от икономически, най-вече заради благоприятното положение на Латвия в Руската империя. Към 1913 г. Рига вече била третото най-голямо пристанище в Русия, а стокообменът надхвърлил този на пристанището в Санкт Петербург.
Малко след това се случили Великата октомврийска революцията и Първата световна война. Те напълно опустошили Руската империя. Латвия се възползвала от слабостта на завоевателя си и обявила независимостта си на 18 ноември 1918 г.
Следващите няколко години Латвия изкарала във вътрешни сблъсъци между латвийските болшевики и десните сили, политическа нестабилност. Въпреки това икономическото развитие на държавата било изкюлчително добро. Инфлацията и външният дълг били ниски, износът висок, а субсидиите за селско стопанство големи.
Политическата й нестабилност, обаче, довела до 1934 година, когато Латвия станала авторитарна държава под ръководството на центристкия политик Карлис Улманис. Той забранил опозиционните партии и наложил цензура, но не провел репресии.
Репресиите започнали, когато на 17 юни 1940 г.Съветският съюз анексирал страната под името Латвийска ССР, като косвена последица от сключения през август 1939г. Пакт Рибентроп-Молотов.
В Латвия, както и в останалите балтийски републики, били разположени 30 000 съветски войници. Избухването на войната между СССР и Нацистка Германия довело до репресии в новите съветски републики от Прибалтика. И над 35 000 латвийци били депортирани в Сибир, където много от тях загинали.
Нови репресии, под формата на „чистка“ с последвалите я съветизация и русификация настъпили след смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г. Тогава латвийските комунисти, начело с председателя на Министерския съвет Едуардс Берклавс, се опитали да прокарат по-националистическа политика. Само че това не се харесало на централната власт в Москва.
Катализатор на днешната независимост станали реформите на съветския лидер Горбачов. А първите открити демонстрации срещу съветската власт се случили през 1987 година. Въпреки общото очакване сред населението, че властите ще отвърнат с крути мерки, това не се случило. И движенията за независимост набрали сила.
В балтийските държави събитията по извоюване на независимостта им останали запомнени като „Пееща революция“.
Кулминацията на Пеещата революция бил „Балтийският път“. Случил се той по повод 50-годишнината от подписването на пакта Рибентроп-Молотов между Нацистка Германия и Съветския съюз, който определил прибалтийските държави със сфера на влияние СССР. Тогава между 1,5 и 2 милиона жители на Естония, Латвия и Литва (при обща численост на населенията им около 7 милиона) образували жива верига, дълга около 600 kм и обхващаща трите съюзни републики. Веригата преминала през трите столици: Талин, Рига и Вилнюс.
По този начин жителите на трите балтийски държави не само илюстрирали чувството си на солидарност помежду си, но и ясно поставили въпроса за Балтийската независимост.
Правителството на СССР мъдро замълчало. И 6 месеца след демонстрацията, Литва станала първата република, която излязла от състава на СССР.
А на 21 август 1991 г. и Латвия отново станала независима държава.
А през 2004 г. станала член на НАТО и на Европейския съюз.
