Издигаха се в Стария град и Тримата братя (The Three Brothers). Прекрасни стари къщи, Всяка от които представя различни периоди от развитието на жилищното строителство. А трите заедно образуват най-стария комплекс от жилищни къщи в Рига.
И са разположени на една от най-старите улици в града, ул. Маза Пилс, с номера от 17 до 21.
Първата и най-широка е и най-старата. Построена била в края на 15 век с готически декорации и няколко детайла от ранния ренесанс. Реставрирана била през 1955–57 г. от архитекта Петерис Саулитис.
Външният вид на средната датира от 1646 г. А каменният й портал бил добавен през 1746 г. Стилът на сградата показвал „ влияния от холандския маниеризъм.“
И последната, и най – тясна е типична барокова сграда, придобила днешния си вид вероятно през края на 17 век.
Днес в комплекса „Тримата братя“ се помещават Държавната инспекция за опазване на наследството и Латвийският музей на архитектурата.
Червенееше се в стария град и друга странна една сграда.
Къщата на черните глави (House of the Blackheads).
Издигната била красивата сграда през първата трета на 14 век от Братството на черните глави, гилдия на неженени търговци, корабособственици и чужденци в Рига.
Основни подобрения били извършени в началото на 17 век, добавяйки „ манеристка орнаментика“.
И както често в странната история на човечеството, за добро строена, била разрушена сградата от лошите войници. И поетапно се случило това. До някъде била срината Къщата на черните глави от германците на 28 юни 1941 г., седмица след започването на операция „Барбароса“. Останалото доразрушили съветските власти на града през 1948 г.
Отново след обявяване на независимостта на Латвия, красивата сграда била възстановена между 1996 и 1999 г. с Част от средствата били предоставени от президента на голяма банка. Друга част били дарени от гражданите на Латвия, които организирали за целта благотворително събитие „Изграждам Къщата на черните глави“. И всеки можел да участва в събирането на средства. Срещу дарение на 5 лата, равняващи се приблизително на 7 евро, дарителят можел символично да постави своя тухла на стената. И така участниците наброили повече от 5000.
Днес Къщата на черните глави е отворена за добрите туристи като музей.
А някога на горното й ниво били разположени грандиозни бални зали, свидетели на множество луксозни събития, балове и концерти. В тях били извършвании приветствени церемонии за крале, кралици и президенти.
В част от сградата са запазени Историческите кабинети. В тях президентът на Латвия преместил президентската резиденция от 2012 до 2016 г.
А най-ценната чат на къщата е Историческата й изба. Иторическа е тя, защото е единствената оригинална част от сградата, оцеляла през Втората световна война и по времето на съветската окупация. А е оцеляла, тъй като до 90-те години на 20 век била погребана под земята. Запазени са днес фрагменти от стените, от пода и от дървените стълби. Я някои от тях са датирани като изработени през 14 век.
До Къщата на черните глави се издига и лутеранската църква „Св. Петър“ (St. Peter’s Church)
Точната дата на построяването на църквата не е извество. Известно е първото й споменаване. А то се случило в записи от 1209 г. Още тогава църквата била зидана и стабилна.
А в течение на годините следвали няколко периода на дострояване и разширяване, а по-късно и на реставрация. И днес добрите туристи я виждат в този й вид.
Там, сред новия град беше издигната и Паметникът на Свободата. Изграден от гранит, травертин и мед, висок и открит през 1935 г.
Днес един от неофициалните символи на страната, паметникът е издигнат в памет на загиналите войници в Латвийската война за независимост (преди съветската окупация).
Разположението му в централната част на Рига, паметникът служи като място на публични събирания и официални церемонии в града.
Скулптурите и барелефите на паметника са подредени в тринадесет групи и изобразяват латвийските история и култура. Ядрото на монумента е съставено от четириъгълни форми, подредени една върху друга, с намаляващ диаметър във височина и завършващи с 19-метрова травертинова колона, носеща медна фигура олицетворение на свободата, която държи в ръцете си три златни звезди.
А в основата на паметника има надпис TĒVZEMEI UN BRĪVĪBAI – „ЗА ОТЕЧЕСТВО И СВОБОДА“.
И православен храм си има Рига. Катедралата „Рождество Христово“ (Христорождественский кафедральный собор).
Построена била в периода 1876 и 1883 г., когато страната била част от Руската империя. Изпълнена в неовизантийски стил, църквата била най-голямата православна катедрала в балтийските провинции, построена с благословията на руския цар Александър II по инициатива на местния генерал-губернатор Петър Багратион и епископ Вениамин Карелин. Днес Катедралата „Рождество Христово“ е известна със своите икони, някои от които са рисувани от Василий Верещагин.
Православната църква не се харесала първо на немските нашественици, които след като окупирали Рига по време на Първата световна война, я превърнали в лутеранска църква.
Във времената на независима Латвия през 1921 г. Катедралата „Рождество Христово“ отново се превърнала в православна катедрала,
Само дето дори тогава латвийското правителство недолюбвало правослваната църква и се разиграли множество спорове за съществуването й.
И отново спорът бил решен от съветските власти. Праволинейни в политиката си срещу Бога, те затворили Катедралата в началото на 60-те години и я превърнали в планетариум.
След поредната независимост на Латвия през 1991 г., този път от СССР, бил отново възстановен статутът на църквата на православна Катедрала.
