На брега на река Даугава е разположен и Рижкият замък.
Основан бил замъкът през 1330 г. А днешния си вид укреплението получило в периода 1497 – 1515 г.
Първите му подобрители били шведите, които след като го превзели, добавили към него обширни постройки през 1641 г.
По-късно замъкът отново и поетапно бил разширяван в периода 17 – 19 век.
А през 1938 г. правителството на Латвия го обявило за своя резиденция.
И днес замъкът служи като официална резиденция. Само че на президента на Латвия.
Населението на града е малко под милион. А като етнически състав се състои приблизително от равен брой латвийци и руснаци.
Рига не само е най-големият град в трите Балтийски държави, а е и третият по големина град, разположен на Балтийско море, след Санкт Петербург и Стокхолм. И не само по големина им съперничи. Красотата му определено е достойна за това величествено съперничество.
И в същия величествен стил са построени старинните й сгради.
А започнала историята на града със заселването на финското племе ливи, които се установили между устията на реките Даугава и Ридзене. В онези времена Ридзене образувала естествено пристанище, познато като Рижкото езеро. Само дето до наши дни не оцелели нито Ридзене ( била приток на Даугава), нито езерото.
Създаването на града, пък, се случило преди около 800 години. А се случило поради поетапното заселване в Латвия на немски търговци, мисионери и кръстоносци, които пристигнали в района през втората половина на 12 век. Привлечени били търговците от слабо заселената територия и възможността за развиване на нови пазари. Мисионерите, пък, пристигнали с мисията да покръстят местното население.
И така през 1158 немските търговци създали в близост до селището на ливите, разположено на територията на сегашна Рига, свой пункт за търговия с балтийските племена. На свой ред, около 1190 г. августинският монах Мейнард от Зегеберг издигнал тук първият манастир.
Важна роля за Балтийските страни изиграл епископ Алберт, първият Епископ на Ливония. Провъзгласен бил той от чичо си Хартвиг, архиепископ на Бремен и Хамбург през 1199. И само две години по-късно Алберт начело с 23 кораба и 1500 въоръжени кръстоносни рицари акостирал в Рига и обявил града за своя епископия. През 1201г., пък, създал той Ливонския орден. По-късно този Ливонски орден станал част от Тевтонския орден. Онзи, който се превърнал в дългосрочен враг на съседна Литва.
И построил Ливонския епископ Алберт през 1211 г. църква близо до река Даугава. И била тя така голяма и величествена, че се смята и до днес за най-голямата средновековна църква в балтийските държави.
А построена била като Лутеранска църква. Само че след референдум през 1923 г. Лутеранската църква била принудена да сподели катедралата с Римокатолическата църква. През 1931 г. бил проведен нов референдум и катедралата била върната на Лутеранската църква.
И както често, когато двама се карат, третият печели. Дошла Червената армия и забранила религиозните служби изобщо. Поне не я превърнали в склад, или обор руснаците, като други подобни църкви. По време на съветската окупация от 1939 до 1989 г. Катедралата била използвана като концертна зала. А в южното й крило се помещавал и Музеят за историята и навигацията в Рига.
След обявяване на независимостта на Латвия, Катедралата била отворена за религиозни служби през 1991 г. вече като Евангелско-лутеранска катедрала. Официалното й наименование днес е Катедралната църква „Света Мария“( St. Mary’s Cathedral Church) и е седалището на архиепископа на Рига.
Особен е и органът на катедралата. Построен от E.F. Walcker & Sons от Лудвигсбург, Баден-Вюртемберг, Германия, през 1882–83, органът е открит на 31 януари 1884. Той има четири регистри и една педал. Свири 116 гласа, 124 спирки, 144 редици и 6718 лули. Включва 18 комбинации и General Crescendo.
А е особен с това, че върху касета с изпълнението на кантата от латвийския композитор Луция Гарута на този орган по време на Втората световна война бил уловен звука на битката наблизо.
За любителите на велосипедите имаше предвидена възможност и за велообиколка на града. С общински колелета под наем.
Разхождайки се сред красотата на Рига се замислих. Колко битки и смърти е преживяла тя?! Колко възходи и падения са довели до днешния красив резултат?!
Разбира се, хостелът ни беше разположен в Стария град на столицата. И не бяхме лишени от удоволствието на вечерната разходка покрай старинните сгради.
Че и от халба чешка бира след дългия ден. В истински старинна, подземна стара кръчма.
