Поведе ни портата директно към закритите тесни алеи на местния сук. Дървени греди поддържаха конструкцията на дървените тавани в тъмно кафяво. Високи и сводести, образуваха те куполообразни дървени кръгове, стеснявщи се към върха. А под тях имаше изградени малки прозорорчета в подпокривното пространство, те и осигуряваха оскъдната слънчева светлина в търговските алеи. Под прозорците бяха оформени красиви тъмно кафеви дървени парапети с красиви шарки, изрязани в дървото. А от тавана висяха огромни старинни фенери.
Цялата тази дървена конструкция и приглушената светлина създаваше усещане за пътуване във времето. Сякаш се бяхме пренесли в някой от старите сук-ове на бедуините. Същите тесни пространства минавахме, както някога, само дето сергиите и занемарените дюкянчета бяха заместени от нови и лъскави магазини. И бяха наредени по витрините и щандовете им всякакви вещи. Като във всеки арабски сук, продаваха търговците и тук всичко, от бонбони, до дрехи и сувенири.
Влязохме в няколко магазина и установихме и една друга дребна разлика, имаше прибавена по една нула към посочената цена. Значително по-скъп бе този сук от познатия ни, разположен в селището на наследството.
Но не бяхме дошли да пазаруваме, минахме лабиринтите от алеи и магазини и излязохме на свобода. А излизането се случи върху красива каменна площадка. И се откри от нея вид към вътрешността на комплекса. и се отвори пред погледите ни най-приказната гледка.
Бях чела как един посетител беше определил Дубай като „място на картата на Земята, където научната фантастика и ориенталската приказка са се превърнали в реалност“. Съгласих се в този миг. Ако до сега се бяхме движили из небостъргачите от света на осъществената научна фантастика, днес и сега определено бяхме попаднали в ориенталска приказка. Съвсем различна бе Мадинат Джумейра от всичко, видяно тези дни в ОАЕ.
Посрещнаха ни сините води на воден канал. С много палми и зеленина бяха осеяни бреговете му. А зад тях се извисяваха белите тела на няколкоетажни сгради, оформени като някогашните богати къщи на бедуините. Изградена бе до всяка една неизменната вятърна кула. И старата архитектура и високите кули създаваха впечатление на замък сред зеленината на пустинен оазис.
Но не свършваше приказката, разклоняваха се каналите в чисти и прави каменни корита, а над тях се извисяваха чудни дървени мостчета. Цяло множество палми и вятърни кули си съперничеха по височина и наред с водата и белите сгради създаваха усещане за приказен рай. Потънах в красота и спокойствие. Нямаше тълпи туристи, нямаше високи небостъргачи, нямаше го шума от автомобилите. Само малки красиви лодки се плъзваха по тихата вода.
И цялото това великолепие представлява най-големият курорт в Дубай. В границите му са изградени 3 луксозни хотела, жилищна част с 29 също толкова луксозни вили, аква парк, спа център, сук и няколко ресторанти и кафенета. А пред тях е и частният плаж на Мадинат Джумейра с дълга около 2 км плажна ивица.
Поседнах на една от каменните стълби и зареях поглед в красотата пред мен. Ако някога имам достатъчно пари, бих ги похарчила за няколкодневна почивка на това райско кътче. Имам чувството, че и душата ми ще си отдъхне тук и ще поеме цялата тази красота.

