С напълно необичайна история бе и улицата, минаваща пред Mall of the Emirates. Наречена бе улица Sheikh Zayed Road. Това бе най-дългата улица в ОАЕ. Но не това бе необичайното, дълги улици има и другаде. Необичайното бе, че улицата прекосява изцяло територията на обединените емиратства. Започва от граничния пункт Ал Бата на границата между Саудитска Арабия и ОАЕ в района на емирство Абу Даби и, без да прекъсва никъде, завършва на граничния пункт ОАЕ – Оман в емирство Рас ал-Хайма. На всичкото отгоре, улицата преминава приблизително успоредно на бреговата линия на ОАЕ по протежение на Персийския залив, а в големите градове по пътя й съставлява тя главната пътна артерия.
Слязохме от метрото пред Мол на Емиратите и поехме по затворения климатизиран тунел над тази най-дълга улица. Водеше тунела от метро станцията до входа на мол-а. И някъде тук трябваше да намерим автогарата, от където трябваше да хванем нужния ни автобус. И както се чудихме дали ще се оправим лесно, така и видяхме бързия отговор. Имаше огромни табели във вътрешния тунел и ни посочиха те, че ако искаме да отидем до автогарата, не трябва да продължаваме по тунела, а трябваше да излезем от него от нарочна за това врата. Имаше стълби зад вратата и водеха те до автогарата, построена до сами водите на канала. Имаше красив изглед от височината на тунела към този канал, та не пропускнах да го заснема преди да се спусна по стълбите надолу.
Автогарата бе удобно разделена на сектори. Всеки сектор бе номериран, а до съответния сектор се издигаше табела със съответната цифра. Така отидохме ние до нужната ни спирка 4. На табло до табелата бяха изписани всички автобуси, които спират на тази спирка. Бе изписано и разписанието им, но само като време на тръгване от началната спирка и време на пристигане в крайната, така че за времето, в което се очакваше да пристигне нашият автобус се ориентирах от навигацията на „гугъл карти“. А минаваха автобусите на около 20-30 минути, в зависимост от маршрута.
Пристигна нужият ни автобус, регистрирахме картите си на таблото до шофьора и седнахме в салона. Защо ли се учудвах, че дори автобусите в Дубай бяха като от бъдещето. Уж обикновени едни такива, а всъщност не бяха. Освен че бяха нови и чисти, бяха облепени с тъмно предпазно фолио, явно, за да пази сянка на пътуващите. Над кабината на шофьора отвън беше изписана крайната спирка на всеки автобус, а всяка поредна бе изписвана пак върху шофьорската кабина, но от вътрешна страна.
Показа ни навигацията на коя спирка да слезем, но нали българчета, решихме все пак да попитаме. И попитахме шофьора. И ни посочи той друга спирка, всъщност, следващата на тази, показана от навигацията. Позачудихме се ние и когато дойде момента, решихме да слезем все пак по навигация. Явно, навигацията бяха гледали и другите туристи в автобуса, та слязоха с нас. И преминахме групово пеша разстоянието почти до следващата спирка. Защо ли не повярвахме на шофьора, все пак всеки ден пътува, хайванът, по този маршрут?! Но не повярвахме и поехме по асфалта. А обстановката наоколо бе крайно приятна. Нямаше небостъргачи, с нормална височина бяха сградите наоколо. А всичко бе красиво и чисто. Покрай лъскавия асфалт на широкия булевард беше насадена трева. Ниски дървета се извисяваха на места, а покрай тревната настилка се простираха и цели пана светло лилави цветя. Ограждаха те от двете й страни изградената велоалея до тротоара и образуваха покрай нея цветен шпалир. Чак съжалих, че нямам колело, щеше да е приятно да покарам между красотата на цветята и с изгледа към Бурж ал Араб отпред.
