Малките общности на Гамбия. Селцето Тендаба.

На връщане след разходката из света на птиците по река Гамбия, в малкото село Тендаба се върнахме. На брега на река Гамбия. Бе станало вече 10.00 часа. И събудени бяха жителите му.

Посрещнаха ни още на кея рибарите. Завръщаха се от сутрешния си риболов.

Други още в реката плаваха. И с улова за деня се занимаваха.

И лодка полупрогнила на кея бе акустилала. Изпразваха я за днес. А иначе, за по две седмици била готова в морето да изкара. Под навеса моряците ще спят. Накред палубата нейде ще готвят. А фризер по средата на изгнилите дъски за уловената риба бе приготвен. И невъзможно изглеждаше, а живееха хората в нея. И ежедневните се дейности вършеха.

Други лодки на брега чакаха. Стопаните им да опънат готовите мрежи.

В селото навлязохме. Градската чешма в началото стоеше. От нея вода за домакинските си нужди хората наливаха.

В канал до нея переше млада домакина. Търкаше дрехите в дъска и с вода ги проплакваше.

А хората в потресаващо мизерия живееха. Но щастливи стояха на верандите на бедните си къщи. Направо пред самата кал.

И защо да не. Със семействата си бяха. Малки детски личица като слънчица дните им красяха.

Така мизерна и кална ситуацията бе, че самият ни водач се стресна. Сякаш за първи път я виждаше. „Бедно живеят при нас хората“, тихо навел глава проговори.

И, рекох му аз, „В бъдеще по – добре ще е. Много от тук са започнали“.

Малка беше общността. А да се хранят все пак трябваше. Нямаше къде зеленчуци да отглеждат. И ходила една жена всеки ден на пазар в големия град. И с ферибота нужното за деня докарвала. И голям пазар нямаха. Подреждаха на една лавица парчетата зеленчуци. И от нея домакините идваха прясна храна да вземат. И на домочадието си да я наготвят.

Зеленчуци може да нямаха. Но мляко поне имаха. Разхождаха се свободни селските кози и овце. И с ценната напитка стопаните си даряваха. И по някоя кокошка пиленцата си рахождаше. Сиреч, и яйца понякога ще има.

Голяма джамия бе издигната в началото на селището.

Но не я ползваха местните. По-малка, съвсем стаичка, за молитвите си обитаваха. С чайници с вода отпред. За предмолитвеното миене на крака.

Ние ходихме да видим птиците. А учениците отиваха на училище. И минаваха през местната „лавка“ закуски за деня да си закупят. А се състоеше тя от един леген с каша. Покрита бе кашата с метална чиния. И черпак из-под него се подаваше. И друг леген. Пълен с пакетчета пуканки. Е, кашата на място следваше да се яде. И по пътя на най-малкото съпротивление, повечето пуканки си и отнесоха.