Малко след края на село Тендаба и къмпинга за туристи бе изграден. Със същото име. На фона на мизерията навън, като Лас Вегас вероятно на местните изглеждаше. И така си бе. Кръглите къщи със сламени покриви. Зеленина. Лукс отвсякъде.
Гледах дърветата покрай къщичките на къмпинга и за предната нощ се замислих. Колко сме непривикнали към африканската действителност. Стъмнило се бе. И за сън се готвех. Че нали рано сутринта на разходка с лодка щяхме да тръгваме. И тропане се чу изневиделица. Сякаш дъски някой хвърляше. Подразни се европейското ми съзнание. Кой по тъмно със строителство се е захванал? Не спазват ли тук нощните часове за отмора и сън? И така, готова забележка на направя, навън в тъмнината и излязох. Но хора не видях. А когато две маймуни на покрива съзрях, със скоростта на светлината в бунгалото се върнах. Да, не спазваха човешките правила животните на Африка. А хората по тъмно по – добре зад дебелите стени да си стоят. Така и разбирателство щеше да има. Или поне жертви не биха се допуснали.
Че то голяма романтика звучи спане на бунгало сред дивата природа. Но когато дивата природа цяла нощ по покрива ти ходи и на замерянка помежду си играе, някак съсе романтиката и сънят отива.

