Заради единия ден отпуск изпреварихме масовия поток на желаещите да прекарат трите почивни дни в същата съседка и преминахме границата сравнително бързо. И сравнително след не много време пристигнахме до първата ни точка от пътуването, езерото Керкини.
Мнозина познават вече Райчо като великият фотограф на животни и птици, спечелил наскоро няколко награди. Обичаше да снима той животни и птици и това бе неговата черешка в пътешествието. По план, трябваше да влезе той в езерото с лодка в следобедните часове, да наснима колкото може пеликани и след като преспим, на сутринта да се отправим по дългия път към каньона Викос. Само че друго отреди Природата. Посрещна ни в гръцко с дъжд. И не бе, да речеш, нещо особено, не бе силен, но бе от тези, неотстъпчивите и кротко си валеше през целия ден и се оказа все пак пречка да навлезе лодката насред езерото Керкини, отказа круиза гръцкият ни капитан. И след като вече не бързахме, позволихме си да спрем край попътен манастир.
Манастирът „Свети Йоан Предтеча“ край Акритохори.
Макар че беше скрит в полите на планината Беласица, над село Акритохори, до манастира ни доведе хубав асфалтов път. Преведе ни пътят покрай вълшебна маслинова гора и ни доведе до самите манастирски порти. Оставихме автомобила на широкия паркинг и тръгнахме по също толкова широките стълби към входа му.
И когато влязохме, видяхме пред нас езерото Керкини. Над неговата височина беше издигнат манастирът и се отваряше от него прерасна гледка към езерните води. Е, в нашия доста мрачен ден не успяхме да видим играта на слънчевите лъчи по водите, наблюдавахме само достолепното им спокойствие в тихата мъгла.
Обиколихме централото му тяло и съзряхме нейде в ниското врата. Току бяха излезли от там двама души и смело се насочихме и ние. А зад вратата ни чакаше истинско великолепие от мрамор. Наскоро бях посетила няколко джамии в арабския полуостров и навсякъде ни казваха как са ги строили с много красота, за да внушават величието на Бога. Явно, и тук строителите са имали същия замисъл. И определено им се беше получило, внушителна и разкошна бе църквата. Огромни полюлеи се спускаха от тавана, огряваха мраморния под и плъзгаха светлината си по марморните колони. А там, насред мрамора, бяха разположени красиви икони на християнските ни светци.
Не по-малко красив и величествен бе и Олтарът. От бял мрамор бе сътворен и той, позлатени бяха вратите към Хора. Колони от цветен мрамор се извисяваха към покривния купол и поддържаха красиви арки от бял мрамор с позлатени орнаменти по краищата им.
Толкова бе красиво, че обикаляхме в пълна тишина. Даде ни възможност да поемем красотата монахиня от манастира и дойде при нас. Попита ни от къде сме и видимо се зарадва на отговора ни. Увери се, че и ние сме ортодоксални християни и ни разказа за построяването на манастира във византийски стил. Разказа ни, че понастоящем манастирът е действащ и девически, но е отворен към посрещане на гости. Заради гостите била построена и хотелската му част, която била почти готова и можело да пренощуваме съвсем наскоро.
Разказа ни как вчера, 29.02, денят, който се случва веднъж на 4 години, а именно на всяка високосна година, празнувал рождения си ден папа Вартоломей, папата на ортодоксалната християнска църква, а официално, 270-ият вселенски патриарх и архиепископ на Константинопол, пръв сред равни между предстоятелите на православните църкви по света. И ето че научих нещо ново, седалището на ортодоксалния ни папа се намира в Истанбул, нали той е наследник на стария Константинопол.
След като ни разказа, монахинята ни благодари, че сме влезли в църквата и с усмивка се оттегли. Продължавах аз да обикалям цялото мраморно великолепие с високо вдигната глава към височината на колоните и чух изведнъж сякаш музика на псалм. Съвсем естествено се изви църковната песен насред църквата. И когато се извиси гласът, чух, че идва от Явор. Изпя ни той с красивия си глас цяла ортодоксална молитва. Така красиво бе изпълнението му, че и монахинята се върна и тя послуша красивата църковна песен. Истински талант бе Явор, истински красив бе и гласът му. И ни подари невероятно красиво преживяване сред църковната красота.
Постояхме още малко и с нежелание напуснахме феерията от мрамор и позлата.
На втория етаж на манастирската част бе изградено кафене, в него ни бе поканила монахинята да си починем и да се освежим. Натам се бяха насочили предишните посетители, но ние не почувствахме нужда от напитки в конкретния момент, та обиколихме широката манастирска градина и се насочихме към изхода. Колко ли ще да е прекрасно някой ден да пренощуваме сред тази красота и тишина?! Пожелах си мислено да го направя след като бъде довършена хотелската част и поех след другите.
А на изхода ни срещна друга монахиня. И тя се поинтересува от къде сме, и тя изказа радостта си при споменаването на съседската държава. Засуети се, милата, и извади брошури за манастира и малки икони за Свети Йоан кръстител, патронът на манастира. Подари ни ги с усмивка, а за изпроводяк ни почерпи и с плодови бонбони. Благодарихме й ние искрено, а тя благослови пътят ни.
