Тръгнахме си от манастира с пълни с красота и добрина души и се отправихме към наетия апартамент в Алкиони. По предварителни уговорки, трябваше да отидем там в 14.00 часа и да си пуснем парното. В 14 и малко извадихме ключа от специалната кутия на входа и се настанихме, пуснахме парното и тръгнахме навън.
Лекият дъждец може и да попречи на лодката, но не пречеше на леките ни разходки наоколо. Те, пък, предполагаха автомобилна обиколка на езерото. И се нае Явор да ни разходи автомобилно. И както си мислехме, че все пак ще се разходим пеша по бреговете на езерото Керкини, така установихме, че бяха те потънали те в кал, та се отказахме от идеята. И снимахме от прозореца няколко пъти, па се оказахме в уюта на крайпътна местна таверна. Посрещнаха ни на входа й две малки еленчета. И само като влязохме, припознахме Нашето си място. Много дървета бяха сложили домакините в камината.
Присламчихме се ние до топлината на огъня и започнахме с неизменните гръцки салати. И разбрахме особеностите на региона още по време на поръчката. Не знаеше английски милата сервитьорка, та повика по-възрастен мъж. И ни попита той с биволско, или с нормално сирене да бъдат салатите. Спогледахме се и в един глас отсякохме ,,с биволско“. Оказа се същият избор и при месото. Имаше всякакво, но имаше и биволско и, ядящите месо, си поръчаха от него. И добър се оказа изборът. Оказа се също, че в района отглеждали местните много биволи. И си обясних аз в един миг двата изкуствени бивола, разположени около кръчмата. Явно, такова бе мястото, подходящо за отглеждане на биволи. Зарекохме се на сутринта да закусим с биволско кисело мляко, но не рачиха гръцките ни домакини да отворят в подходящата за нас ранина, та леко се разминахме, но достатъчно добри преживявавния ни подари денят и дори и не го отбелязахме.
Похапнахме вкусно и излязохме в ръмящия дъжд. Продължаваше да не става за пешеходни разходки и ни предложи Явор да обиколим с автомобила езерото, или поне единия му край. И никак не се противопоставихме, качихме се в оранжевото Субаро и поехме по бреговете на езерото Керкини. Мрачно бе и мистично някак, та много снимки не станаха, но се наслаждавахме на гледката. А на сушинка, зад автомобилните стъкла развихме всякакви разговори за житие-битие и наближаващия празник на Освобождението ни от османско иго. Само че бдеше Райко и в миг извика „Розови фламинга“. Загледахме се ние в мрака на езерото и наистина, няколко розови фламинга се занимаваха с ежедневните си дейности насред мрачните езерни води. Не им личеше, за да съм честна, много че са розови в този сумрак от облаци и дъжд, но приех на доверие розовия цвят.
Снимахме ги, така от прозорците и продължихме. И хубаво похапнахме, и хубаво се разходихме, дойде му времето за следобедното капучино. И те ти веднага, по поръчка, прекрасно кафене с изглед към езерото. Спряхме в поредното селце и влязохме в кафенето. И срещнахме същата уютна камина, както в таверната. Не бяхме се срещали до сега с тази Гърция, познавахме я от морските ваканции и заведенията с печена риба край морето. А ето че ни посрещаше тези дни с камина и уютни напитки. Поръчахме си капучино и пресен сок от портокали и замъркахме от удоволствие пред камината. И така добре ни тръгна разговорорът, че и времето напредна. И решихме групово, че няма да търсим таверна за вечеря, а ще напазаруваме в някой крайпътен магазин и ще си седнем в уютния хол на апартамента и там ще си продължим разговора. Речено, сторено, тръгнахме и в едно от крайпътните села видяхме подходящия магазин. Още отвън му личеше, че е по-голям от останалите, а след като влязохме, затвърдихме правилността на избора си. Имаше си магазинът щанд за сирене, щанд за колбаси и множество мариновани риби. И си накупихме маринована скумрия, мариновани октоподи, кисело мляко, сирене и бутилка червено местно вино.
Прибрахме се в апартамента и наредихме цялата тази прелест на масичките в хола. И ме върнаха маринованите октоподи много години назад. Пътувах за първи път на гости на милата ми приятелка Марина. Омъжена за грък, живееше по гръцките обичаи. И ме посрещна тогава с думите, че съм пристигала насред някакви пости и съм уцелила гръцкия „гладен понеделник“. Извини ми се многократно, че именно утре щял да бъде този гладен понеделник, но го приех аз философски. Именно в понеделник тогава си организирах лечебен глад, та нищо страшно, просто щях да го извърша и на гръцка земя. Събудихме се в гладния понеделник по гръцки късно и докато се развъртим, дойде време за обяд. И започна да слага свекърва й масата. И както очаквах гладна да седя, заредиха се на масата печена риба и мариновани октоподи. И с много извинителни усмивки ми се извиняваше тя, че нямало как да ме нагостят подобаващо, защото, те ти, на гладния понеделник съм се улучила. Да си призная, не бях яла до тогава октопод, та твърде странен и богат ми се стори този гладен понеделник. И тогава разбрах,че рибните дарове, включително и рибата, гърците приемат за храна, която могат да ядат винаги по време на пости. И се сетих, че и в нашата таверна от обяд имаше цял лист с риби и всякакви морски дарове, озаглавен „При пости“. Явно, традицията продължаваше и без да го целим, си бяхме организирали постна, според гръцките разбирания, вечеря.
Вкусна бе вечерята, в сладки приказки и червено вино премина вечерта и се отправихме най-отпосле към заслужения ни отдих.
