И след река Йордан и мястото за символично кръщение Ярденит поехме ние към Мъртво море. Нали Йордан се влива именно в него. По пътя й, както се казва, се движехме.
Интересно бе пътуването. Сред пустиня бе прорязан пътят.
И след като достигнахме равнището на морето, продължихме пътя си надолу. И чак на 430 м под морското равнище спряхме. Именно там бе разположено Мъртвото море. Което се оказа, чисто географски, езеро. Но останало името и така си е известно.
А подморската му височина го класира като най-дълбоката депресия в света. За жалост, спада, милото, с около цял 1 м за година. И прогнозират изчезването му учените. За радост, не съвсем скоро.
Разделено било днес морето на 2 части – северна, която е и по-дълбока, и южна – по-плитка и дълбока едва 6 м. Именно тя по-бързо и пресъхвала. И се намирали в нея и големи стълбове сол, приличащи на айсберги.
А причината за непрекъснатото намаляване на водата в Мъртво море се дължала на изпаренията. През лятото температурите тук достигали 50 °C и водите на р. Йордан и няколкото по-малки потока се изпарявали бързо, оставяйки утайки от глина, пясък, каменна сол и гипс на дъното на езерото.
И днес, докато го има, насред пустинята, изградили израелци прекрасен морски курорт.
И, разбира се, най-туристически привлекателното на Мъртво море бе неговата соленост. Около 300-310 процента. А в някои години достигала тя до 350 процента. И тъй като не ни звучаха особено сухите цифри, напомни ни нашият водач, че солеността на родното ни Черно море била около 17 процента. Така вече по-понятно изглеждаше концентрацията на сол. А истински я усетихме, когато навлязохме във водите му. Всяка малка раничка и пъпчица по телата си усетихме. А след банята, бели от солта излязохме. По кожата ни бе полепнала. И щипеше, пущината. Добре, че бяха организирали душове по плажа. Че до хотела трудно щяхме да издаяним.
Но, преди това отдадохме се на така лелеяното удоволствие да „приседнам“ в морето. Вестник не бяхме се сетили да вземем, но поседяхме като във фотьойл и се наслаждавахме на спокойствието на пейзажа.
Същото установих и година по-късно, когато имах късмета да се върна при водите му, но от към Йорданска страна.
И напълно подобно удоволствие открих и в родната ни земя. И напълнокато в Мъртво море, присядам вече втора година във водите на Бургаските солници.
