Мистичната каменна чаша „Кутелът“ до село Розовец. И връх Братан.

Тръгнахме един прекрасен ден към „Кутелът“. Поведоха ме Тошко и Роси, близки приятели. Отдавна  все ми разказват за чудесата покрай село Розовец. Не знам защо, но не очаквах кой знае какво и конкретно. Може би причината бе в невероятната гора, през която преминахме. Ситен дъждец преваля по пътя ни. Разколебано погледнахме калните пътища. И само в миг един разсея съмненията ни Роси. „Не се плашете“, рече тя. „Това е „Вълшебната гора“!“  Зачудих се отпървом поради що пък така я бе нарекла. И трябваха ми само няколко минути в прегръдките й, за да разбера, че наистина вълшеба бе гората.

Истинска букова гора. Така плътни били короните на дърветата, че не пропускали никаква светлина под себе си. И не растяла друга растителност, освен дърветата. И се извисяваха нависоко тъмно-сивите им стволове. Величествено и непоколебимо тръгнали към Слънцето. И създаваха усещане за навлизане в приказка. И в един миг навлязохме в нея и ние. И нямаше вече нищо учудващо. И да се бяха появили приказните герои, за миг не биха ни смутили.

Хареса ми магичната гора. Потънахме в недрата й. И спря дъждът. И ни показа гората дълго пазените си съкровища. Позволи на  Тошко да ни отведе до мегалитното светилище. Изпъкваше сред останалите наредени каменни скали огромна каменна чаша.

На какво ли не я оприличавали местните. Размерът й предполага побирането на невисок човек в нея. Заради това най-първите предположения на откривателите й я свързвали с християнския ритуал на Светото кръщение.

И може и за това да е била ползвана някога в Средновековието, но изследванията на братята Шкорпил и Валерия Фол довели до извод, че далеч по-древна била направата й. Професор Валерия Фол дори изказала предположение, че датирала огромната чаша от времената на древните траки, обитавали   земи ни.

И се заредили нови предположения за предназначението й. От шарапана за направа на вино, конструирана от древните траки, през „чашата на Дионис“, използвана в ритуалите на Дионисиевите мистерии, „чаша на Боговете“, ползвана в ритуал за умилостивяване, до купел за обредно посвещаване.

Други посетители пък я оприличили на  щерна за вода, или съд за приготвяне на обредна гозба – курбан, или голям хаван. А най-смелите я отнесли  до  аналог на „Котелът на Дагда“ – котелът на изобилието в келтската митология.

Така или иначе, останала в паметта на хората като „Кутелът“, или „Котело“. И се постарали местните добре да маркират пътеката до нея.

Намира се „Кутелът“  на 1,5 km от село Розовец. Нарочна табела отвежда към черния път за хижа Братан в Сърнена Средна гора. А по-запознатите отбелязват местоположението й между върховете Русарето и Голяма Шипковица. Така или иначе, като се хване черния път към хижа Братан,  съвсем недалеч от началото му се стига до скалното светилище.

Не твърдя по никакъв начин да разбирам нещо от оставеното от траките, но съвсем до скалната чаша имаше струпани подредени камъни, каквито бях виждала в множество скални светилища, за които учените твърдят, че са от времената на траките.

Разказа ни Тошко, че нищо мистично не вижда той в каменната подредба. Изригнал някога вулкан, според него, и се затъркаляли камъните и така си и застанали. А някои, нагорещени от магмата, се споили помежду си в причудливи за нас форми. И не че не мога да се съглася с това предположение, но твърде често виждах едни и същи каменни конфигурации. А навсякъде  да са се търкаляли и да са заставали по един и същи начин, си е направо мистерия.

Едва ли някога ще успеем да разберем истинското сътворение на скалните мегалити. Но спрямо познанията ни сега, истината може би е, както винаги, по средата. Може и да са се образували огромните скални образувания вследствие на изригване на вулкан, или друга земна сила. Но определено човешка ръка е помогнала в дооформянето им.

Това си мислех, докато гледах трите камъка, подредени един до друг. Тази конфигурация присъства в почти всяко скално светилище, което е посетила скромната ми особа.

На няколко метра от каменната чаша видяхме и друго скално струпване. Хайде, отзад погледнато, можеше и възможно да бе камъните просто да са се наредили странно през хилядолетията.

Но отпред ясно си личеше прецизната каменна обработка.

Бе се включил съвременен строител и бе прекарал тънка тръба през камъка. Та, течеше сред древните камъни напълно съвременна борова вода.

А недалеч се извисяваше средногорският връх връх Братан– Скромните му 1 235,8 метра му спечелили титлата „ най-високият връх в дела Сърнена Средна гора“.

Огромна каменна вишка бе издигната върху му. За изглед „докъдето ти видят очите“ бил замислен.

Само че пораснали дърветата и закрили с короните си изгледа. И създали омаята на „Вълшебната гора“.

Прекрасен ли, приказен ли бе денят, но бе вълшебен във всяка нова стъпка. И за завършек на приказката, изпратиха ни по пътя ни два дъждовника. От защитените видове били и рядко се срещали. Та, спряхме и им посветихме подобаваща фотосесия (нали туристи, все пак).

Изпрати ни подобаващо Вълшебната гора. И подари ни приказка, която ще разказвам дълго.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език