Писах вече как стигнахме до гробницата. А сега да разкажа за нея самата.
Открита от иманяри, през 2003 година. Тогава и ограбена. Как са разбрали къде да копаят, остава загадка. Разказват местните, че виждали изкопни работи в целия район около гробницата. Явно, търсели я иманярите някъде наоколо. И най-накрая я открили. То ли карта имали, то ли уреди, регистриращи кухини от високо. Че са я открили, благодарско! Дано само не я разрушат в порив да търсят несметните богатства.
Както често се случва, привлякло вниманието и на археолозите иманярското откритие. И проучили я надве-натри. И стигнали до извода, че под могилата се крие „сводеста гробница, представляваща паметник на тракийската архитектура“. По видимите части на надгробното съоръжение предполагат днес, че гробницата предоставила последен дом то ли на неизвестен тракийски владетел, то ли на родственик на династия.
С диаметър над 25 метра, представлявала тази гробница „една от най-големите могили от некропола над селото“.
А за простия посетител открит е днес единствено входът. И то така, че ако без нарочен придружител се случите наоколо, хич и внимание няма да обърнете. Ниско долу под един неголям хълм зее малка дупка.
И толкова. Повече не е представено на погледа. Изпрати ми приятелка труда на Георги Георгиев, докторант към Университет по библиотекознание и информационни технологии. И ето какво открих в него като описание на гробницата:
„Основите на правоъгълната камера са с размери 3,20м. на 1,95м. Височината е 1,85м. до горната покривна плоча на съоръжението, която е с дебелина 0,22 м. Входът към помещенията е от югоизток, за разлика от обичайно оставените в такива случаи от южна посока. Сводът е на нивото на околния терен. Разделена е на две части – камера – полукръгло помещение и предверие. Коридорът / камера е проектиран ефектно във формата на изразен трапец, постепенно стесняван отдолу нагоре, за да се осигури и конструкционна устойчивост. Северозападната стена от големи квадратни блокове оставя впечатление за липсваща камера зад него, но иманярите все пак са открили създаденото полусферично помещение. Напълно ограбено през 2003 година. Изпаднали се няколко големи блока пред него. Вероятно това е камерата, която е следвало да приюти свещените предмети и инвентар на преминали отвъд владетел – жрец. От гробницата се открива пряка визуална връзка на север с заравненото било на връх Сливово градище, където се счита, че била изградена мощна фортификационна структура – крепост и резиденция, които са били под властта на тракийски владетел.
За вътрешната облицовка е ползван камък от органогенен варовик като архитектурно декоративен елемент. Блоковете са издявани прецизно. Техния брой е седем на височина.
Към момента не са установени предпоставки, които да характеризират този обект като храм. И вероятно представлява класическа гробница“. А уникална тази гробница правят използваните блокове от специфичен строителен материал.
И това е. Повече не е и писано. Само се надявам силно да търсят иманярите разумно. Че да не разрушат завинаги хилядолетната гробница.
Наречена е „Гюрова могила“ на местността, в която е открита. Тя пък носила името на стар някогашен овчар. Гюро се наричал. И за да пасе животните през лятото, издигнал си малка каменна колиба. Така я и нарекли, „Гюрова колиба“. Останали от нея днес сал част от зидовете.
Няма го вече Гюро, полуразрушена е и неговата колиба. Но пък останало името. И така кръстили местните местността, „Гюрова“. Това име дали и на подмогилната гробница – „Гюрова могила“.
Разбрах онзи ден, че и други наименования имала могилата. Наричали я местните и „Рахманова“ и „Бялата“. Рахманли се наричало някога село Розовец. И оттам и „Рахманова“. А имало и легенда за принцеса древна на име Рахмана.
А за „Бялата“ по-дълга е приказката. И свързана с древната митология.
Отново от труда на Георги Георгиев прочетох:
„Според Страбон, бялата скала е свързана с култа към Аполон. Ведно със слънчевите двери, океанът и бялата скала символизират границите на светлината и тъмнината, будното състояние и съня, съзнателното и подсъзнателното. Формирана през второ хилядолетие преди Христа, митологичната идея за бялата скала следва култа към Слънцето. Органогенен варовик, още наричан „черупчест варовик“ представлява естествен камък, пореста скала, изградена от черупки отломки, молюски и дребноокеански видове морски обитатели. След загиването на организмите останките им падат на дъното и се натрупват. След покриването на нови пластове утайките се уплътняват и спояват. Така се образуват черупчестите варовици. А ценното е, че органогенен варовик (биогенно отаени скали) и техни находища се намират на не по-малко от 60 км от обекта“.
Та така за богатствата ни древни по нашите земи.
Зареях поглед по билото на Сърнена Средна гора. То само тази гледка бе достатъчна да напълни душата ми. Па се сетих за думите на докторант Георги Георгиев:
„Районът на село Розовец е важен заради пътя, който свързва Пловдивското поле с Казанлъшката долина и изобилства с над 20 могили. През ранната античност в региона Бабяк – Златосел – Свежен – Розовец е функционирал един от първите династически центрове на Одриското царство, на Терес I, най-ранната тракийска държавна организация“.
И обзе душата ми една гордост. Велики хора живели по нашите земи! И ние сме техните потомци! Кога ли ще осъзнаем величието си и ще започнем да живеем и да се държим според него?! Дано!
