Толкова отдавна бе легнала на душата ми тази Слънева врата над Розовец и все не тръгвах към нея. Плашеха ме, че трудно била да се открие, пък и много кал имало по време на дъждовете.
И ето че в една петъчна вечер ме задърпа накъм там. Бърз разговор с любимата ми приятелка Милена и вече имахме уговорка за ранно тръгване в сутринта на съботния ден.
Рано не ни се получи тръгването поради ред обърки от рода закъснението на млекаря и прочее, та в 11.00 часа паркирах светлосиния Хюндай на мястото, посочено от навигацията на „Гугъл карти“. Оказа се мястото познато на гугъл и съвсем точно ни отведе до началната точка на пътеката. Имаше, наистина пясъчен път нагоре, но бе затворен от импровизирана бариера.
Оказа се по-късно, че най-лесно било да следваме именно този път, но не бяхме и двете по лесното и драснахме право нагоре през баира и леките шубраци. Минахме покрай малко язовирче и също толкова малка горичка и продължихме все нагоре.
И излязохме в един момент из шубраците и попаднахме на пясъчния път. И чух в тоз момент човешки гласове. Провикнах се дали знаят пътя към Слънчевата врата и ме прикани мъжки глас да изчакам да се срещнем. И те ти цяла една група срещу нас на пътя. Водачът им бе от дружеството в Розовец. И ни посочи той на червената маркировка по пътя и ни заръча само нея да следваме, нарочно я били сложили за такива като нас, самостоятелни туристи. Вече като се качим на билото, трябвало да завием надясно и да заходим към скалното светилище. И за всичко си имало табели и само трябвало да следваме червената маркировка. А ако стигнем до чешма, да знаем, че сме подминали отбивката и да се връщаме.
Сърдечно благодарихме на водача и поехме по стръмния път нагоре. И наистина, след известно време, когато сякаш да бяхме на най-високото му място, се появи жълта табела и ни покани тя да завием надясно. Завихме и тръгнахме, а пътека изви стръмно нагоре. И ни отведе до една скална конфигурация. Занареждаха се различни побити камъни, сякаш дообработени в различни форми.
Много храсти и ниски дървета имаше прорасли между древните камъни, но пък още не се бяха облекли в зелената си премяна, та се виждаше зад тях. И видях една каменна плоча, положена като маса в пространството. А за да лежи така, успоредно на земята, бе прикрепена върху малък объл камък. И поддържаше той висящата й страна и я държеше стабилно закрепена. А срещу нея стояха изправени побити в земята няколко почти еднакви каменни скали.
Снимах аз, но не виждах основния кадър. Предварително бях видяла в мрежата снимка на два успоредни един на друг камъни, побити в земята и малък кръгъл камък заклещен между тях и си търсех тази гледка.
Само че не я намерихме. И тъкмо да бием поражение, забелязах по дърветата табелките с червената маркировка и си спомних напътствията на водача да ги следваме. И ги последвахме. И ни отведоха те до нова скална конфигурация. Отново огромните скали бяха подредени в най-различни форми и оформяха нещо като огромни каменни олтари.
Поседнахме, запленени от гледката. Замечтахме са да идваме по-често, само погледът върху зелените хълмове наоколо вселяваше мир в душите ни.
И поседяхме, и погледахме, но гледката от снимката отново не видяхме. И уж обиколихме от всякъде, а я нямаше. Видях една лека пътечка встрани и надолу, водеше към низината на скалното образувание. Но някак малки ми изглеждаха скалите на фона на видяното на снимката, като да бяха истински огромни те зад обектива на снимащия. Но поех все пак по пътечката. И нищо не очаквах, а се показа изведнъж пред погледа ми Слънчевата врата. Не бяха така големи каменните скали като на снимката, но бяха оформени и плоски от едната им страна. И бяха разположени един срещу друг от към обработените си страни. И малък объл камък бе заклещен между тях във високата им част, насочен с острата си част надолу. А зад тях се виждаше оформен объл камък, поставен със заобленото си острие нагоре.
Алелуя!, извиках. Толкова търсене и надежди и ето че я открихме буквално секунди преди да се откажем.
И прочетох по-късно защо я нарекли така.
Наричала се местността „Баръмова турла“. Скалите наоколо били гранитни и ги наричали местните „Гърков камък“.
Според изследователите двете скали с обработени страници и камъкът, заклещен помежду им в горната им част представляват Слънчева врата като тази, намерена в светилището при Бузовград. Заобленият камък, разположен зад Слънчевата врата, бил огряван при залез през отвора на мегалитната слънчева врата и заради това изследователите правят предпожение, че мястото е свързано със слънчевия култ на древните. От двете страни на вратата забелязали оформени каменни тронове, от където, предполагат, че древните налюдавали залеза на Слънцето, което свързвали със сложни обреди, свързани със смъртта и новото раждане.
„Имайки предвид развитата мистериално-посветителна обредност на траките, може да се изкаже хипотезата, че мегалитната слънчева врата със слънчев диск е централно място на светилище на слънцето, в което е извършвана катабазисна обредност – символизираща преминаване в отвърно прострастно, равнозначно на обредна смърт и ново раждане в качеството на знаещ. Наблюдаването на залеза и огряването на диска от светлината на залязващото слънце, прекарване на нощта на свещеното място и посрещането на изгрева може да са били придружавани с възлияния, даропринасяния и изричане на свещени слова“.
Сетих се как Слънчо бе огрял възвишенията на Сърнена Средна гора наоколо. Далеч бе до залеза си, но натам се бе насочил. И си представих как именно в този час са се подреждали древните и са започвали съзерцанието на вечния кръговрат на Деня и Нощта.
На табели върху дървото бе написано как „Добри Богданов Новаков е роден около 1825 година в град Копривщица и участва в четата на Ангел Войвода (Стария). Към 1863 Добри преминал в четата на Лефтер Войвода. След смъртта на Лефтер Войвода през 1868 година, Добри напуснал Анадола и основал своя дружина с район на действие Калоферския Балкан и Източно Средногорие. Тук Добри установил пряка връзка с Христо Ботев и Васил Левски.
Трите известни акции, извършени от дружината на Добри Войвода в Розовец са по указание на Васил Левски цел да се набират средства за Централния революционен комитет и във връзка с молбата на местните да ги отърве от турските изедници.
Първата акция е убийството на местния чорбаджия Деньо Манев. Има сведения, че синът му взел участие в потеря за разгромяване на Хаджидимитровата чета на връх Бузлуджа и убийството на един четник.
Втората акция, извършена по указание на Добри Войвода е нападението на турски чифлик в днешното село Опълченец. Събраната сума от около 800 турски златни лири била дадена на Васил Левски, който я предал на Любен Каравелов и била закупена печатницата на комитета.
Третата акция е нападението на розотърговеца Иван Клатнов (Клатната) с цел набиране средства за комитета. Този богат търговец и гуляйджия бил известен на четата със своите оргии и с дълговете си към населението. Той е бил доверено лице на турската власт и приятел на Деню чорбаджи. Четата на Добри направила Засада покрай тогавашния път от село Турия. Клатната бил нащрек. Успял да стреля пръв и убил войводата.
Признателното население нарекло място „ Добрев камък“, „Добрева турла“
Кратка бележка на Любен Каравелов, отпечатана във вестник „Свобода“ гласи: „Преди два месеца бил убит от турци Добри Войвода, когото трябва да оплакват сиромаси, защото Добри войвода бил страшен за турските власти, а добър за сиромасите. Вечна му памет!“
Народната почит към героя е отразена чрез построяването през 1939 година на първия хайдушки паметник на едно от личните места в покрайните на селото. През 1939 година едновременно става означаването на лобното място на войводата върху скалата, близо до която е станало убийството. Релефно се издълбава неговото име, годината на раждане и годината на неговата смърт.“
Благодарихме мислено на героя за народолюбивото му дело и продължихме към автомобила. В шеги и светилища, бяха отминали три часа и половина. Видях на картата, че Слънчевата врата е съвсем близо до Правите камъни и може би има и начин да се прехожда между двете светилища и по гората. И най-вероятно така са и правили древните, но ние се качихме на светлосиния Хюндай и поехме по навигацията към Правите камъни.
