Този ден се бяхме насочили към село на местните. Селото Ганви. И различно било селото. Не върху твърда земя, а направо във водите на езеро били издигнати къщите му. В езерото Nokoue.
До мост – пристанище паркирахме минибуса си. И по него тръгнахме към лодката. Тръгнали бяха по домовете си да се прибират и жителите на Ганви. Други, пък, до града идваха. С лодките си се предвижваха собствениците им. С лодки се извършваше и общественият транспорт от селото.
И ни въведе местният ни водач в началните познания на живота на жителите му.
Не било дълбоко езерото Nokoue. До метър и половина дълбоки били водите му. За това ползвали местните два типа лодки. То, лодките, едни си бяха. Малки и ниски, с току до водите страни опиращи. А два били начините за задвижването ми. С гребла предвижвали ги някои. И с пръти от дъното отблъсквали ги други.
Нашата туристическа лодка бе снабдена с мотор. С мотор предвижваха и лодките, играещи ролята на обществен транспорт. Само че и те дълъг прът си носеха. Че от някои по-тесни места трудно бе само моторът лодката да извади. И с пръта помагаше водачът.
А стоеше на мотора на нашата лодка 15 – годишният му брат. И със сериозността на току-що въведен в света на големите, лодката управляваше.
А големите в селото и за препитанието следвало да мислят. И основно с риболов изхранвали семействата си. И два вида риболов практикували. Мрежи хвърляли като много други рибари по света.
А другият начин им предложило самото езеро . Образувани бяха на много места гъсти морски храсталаци. Влизали в тях рибите храна да търсят. И, оплетени, сред стъблата, там и оставали. Изчаквали ги местните да се поохранят и големина да придобият, и ги прехвърляли в рибарските си лодки . И спрятали нещо като развъдници насред водите.
А по улицата на рибарите се свършвала и основната търговия. С основните за бита необходимости.
Сладководно било езерото. Но с океана се смесвало. Та, сладко солени били водите му. Заради това така вкусна била рибата. Но пък за питейни нужди не ставала. И сонди пробивали местните. На над 100 метра дълбочина. И от с тях питейна вода се снабдявали. В бидони я разсипвали. И на населението търговците я предлагали. 100 местни пари струвал един бидон. 15 цента, в доларова равностойност.
Основано било селото през 1717 година. Спасение от робството потърсили основателите му. И сред водите я намерили, на 8 километра от брега. И първите си къщи изградили.
И издигнали днес паметник на предводителя им. Ключ в ръка протяга от височината си. Символ на дома и спокойствието, които някога тук намерили.
И за друго използвали малкото твърдини жителите на надводното селище. По твърда земя да походят, да се разтъпчат, както се казва. Че единствено това им липсвало. А иначе от надводните си къщи влизали направо в лодките си. И вечно във вода си прекарвали времето. И на практика, никакво движение и нямали. А има нужда човешкият организъм и от подобна активност. Цената на някогашната свобода било липсата на движение. И останало то и в бита на наследниците.
Най-много били привържениците на древната афрканска религия. И най-много вуду храмовете бяха. Най-малък процент заемали сред живущите мюсюлманите. Но мирно всички живеели. Не деляли боговете си. И често се случвало едни и същи хора през деня във вуду храмовете да свещенодействат, а вечер, на вечерната молитва в джамията да ходят. Имали нужда от общуване с Бога хората. А църквите само в неделя били отворени. Затова към джамиите се насочвали.
Интересното за нас бяха вуду фестивалите. Почти всяка неделя имало такъв мини фестивал. Организирали го някое от семействата.
А големият, общоселищен фестивал се случвал през януари.
След духовните, нареждаха се на дневен ред напълно ежедневните нужди. И то особено за туристите. Отворили селото си за туристи местните. И за добре дошли, два ресторанта им издигнали. Подминахме първия.
Освен ресторанти, имае селото и хотелски комплекс. Изграден от правителството. И представляваше поредица от няколко наколни къщи. И предоставяли ги на желаещите да останат. И, забравяйки за удобствата на цивилизацията, наред с местните да поживеят.
И най-прекрасната водна улица към него водеше. Покрита цяла в зеленина. И зеленината пореше лодката ни. И сред зеленина пристигнахме до хотелския компекс.

