Въведение във вуду религията в свещената вуду гора в Бенин, Африка.

Отправихме се в един от дните ни в Бенин до свещената вуду гора.
С лек уплах пристъпих към нея. Така и започна усмихнатият ни горски екскурзовод, със съмнение за нашето притеснение. Свързвате, рече, вие  вуду с куклите, в които забождат игли. И да, с това я свързвах, да си призная. А допълни зловещата ми представа неотдавна посетения вуду пазар с мъртвите животни.

Само дето не била така страшна вуду религията, увери ни екскурзоводът. Или поне, не за всички. В силата на природата вярвали привържениците й. В силата на четирите елемента. Огън (в главата), въздух (в носа), вода (в устата) и земя ( в краката).  И из цяла Африка разпространена била вуду религията. А била тя религия от типа на шаманизма. Както и нашият древен тангризъм.

И в друго вярвали хората на Африка. В дуалността. Не деляли света на добро и лошо. А приемали, че и двете съществуват. И както маите в Южна Америка, сами решавали как на ситуацията да погледнат – С добро, или с лошо. И по детски елементарен пример ни поднесе водачът ни. Но силно онагледяващ.
С ножа, рече, си разрязвате домата. И сте благодарни на режещата му сила. И той е добро. Но ако отхвръкне и ръката ви пореже, вече сърдите се на същата тази режеща сила. И вече е лошо. И наистина, така е в природата. И добро, и лошо има във всяка ситуация. И от нас си зависи накъде ще я обърнем.

И поведе ни екскурзоводът към тайните на вуду гората.

Две статуи посрещаха гостите . На едната много фигури поставени. И мъжа, и жената заедно. Вплетени в борбата на живота.

А другата показвала приемствеността между кралете. И много от тях един върху друг стояха наредени.

А след тях бе фигурата на Легба. Олицетворявал той силата. Именно на силата и били символ рогата. А големият полов член друга сила символизирал. На плодородието.

Пошегувахме се как в нашата религия с рога снабден е дяволът. И напомни ни водачът за принципа на дуалността. Няма добро и лошо. Зависи за какво ще използваш силата.

Следващата статуя изобразявала правосъдието.

Подминахме и още няколко статуи. Не запомних символиката на всички.

А над статуите огромно дърво простираше клоните си. Покани ни да спрем в сянката му горският ни водач. И ни каза тихо. „Сега ще направим една вуду магия“. Отворихме ние широко очи. Но не се оказа страшна магията. Запляскахме силно с ръце. И излетяха от клоните на дървото десетки малки прилепа.

А след дървото и първият вуду храм достигнахме.

Статуя на змия, изяждаща себе си бе поставена пред храма. Символизирала безкрайността на живота. Един умира, друг се ражда.

Друг храм имаше малко след първия.

А до него друго дърво растеше. Свещено било дървото. Препасано с бяла препаска. Сменяла държателя си препаската. С нея се препасвал  извършителят на ритуала по време на свещенодействията.

А след храма с  дървото се издигаше и храма на 41-те девойки. Свещено било числото 41 във вуду. И вярвали хората, че 41 девствени девойки от различни кладенци донасяли вода. И с нея поливали свещеното дървото.

Единството на християнството и вуду религията изобразяваше следващата статуя. Розовото кандилце на християнството било символ. А металният, нещо като сърп до него, на вуду. Това  и вярвали хората на Африка. Единството на всички богове. И разказаха ни в селището Ганви как често едни и същи хора участвали през деня в ритуалите на вуду храмовете. А вечер в джамията за вечерната молитва отивали. Имали нужда от общуване с Бога хората. И не правили разлика между храмовете. А предпочитали джамията, понеже църквата отваряла врати само в неделя.

Спряхме се и пред две други знакови статуи. Едната наречена на желязото. Навлязло желязото в бита на хората. И благодаряха му те с нарочната статуя.

Другата пък прославяше древния труд на земеделеца. Че от него и храната на масата се появявала.

Изпрати ни за последно статуята на мъж. Седнал и замислен. И интересна символика  криеше в себе си.

Умирали  като всички  африканските крале. Но не можело такава новина лесно на хората да се поднесе. И смърт очаквала всеки, който не намери правилния за това начин. И уредът за умъртвяване пред замисления човек лежеше. Като предупреждение, че не уцели ли правилния начин, и главата му мигом ще падне. И мислел той, загледан в зловещия уред, как  най- правилно новината на събратята си да поднесе.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език