Отправихме се в един от дните ни в Бенин до свещената вуду гора.
С лек уплах пристъпих към нея. Така и започна усмихнатият ни горски екскурзовод, със съмнение за нашето притеснение. Свързвате, рече, вие вуду с куклите, в които забождат игли. И да, с това я свързвах, да си призная. А допълни зловещата ми представа неотдавна посетения вуду пазар с мъртвите животни.
Само дето не била така страшна вуду религията, увери ни екскурзоводът. Или поне, не за всички. В силата на природата вярвали привържениците й. В силата на четирите елемента. Огън (в главата), въздух (в носа), вода (в устата) и земя ( в краката). И из цяла Африка разпространена била вуду религията. А била тя религия от типа на шаманизма. Както и нашият древен тангризъм.
И в друго вярвали хората на Африка. В дуалността. Не деляли света на добро и лошо. А приемали, че и двете съществуват. И както маите в Южна Америка, сами решавали как на ситуацията да погледнат – С добро, или с лошо. И по детски елементарен пример ни поднесе водачът ни. Но силно онагледяващ.
С ножа, рече, си разрязвате домата. И сте благодарни на режещата му сила. И той е добро. Но ако отхвръкне и ръката ви пореже, вече сърдите се на същата тази режеща сила. И вече е лошо. И наистина, така е в природата. И добро, и лошо има във всяка ситуация. И от нас си зависи накъде ще я обърнем.
И поведе ни екскурзоводът към тайните на вуду гората.
А след тях бе фигурата на Легба. Олицетворявал той силата. Именно на силата и били символ рогата. А големият полов член друга сила символизирал. На плодородието.
Пошегувахме се как в нашата религия с рога снабден е дяволът. И напомни ни водачът за принципа на дуалността. Няма добро и лошо. Зависи за какво ще използваш силата.
Единството на християнството и вуду религията изобразяваше следващата статуя. Розовото кандилце на християнството било символ. А металният, нещо като сърп до него, на вуду. Това и вярвали хората на Африка. Единството на всички богове. И разказаха ни в селището Ганви как често едни и същи хора участвали през деня в ритуалите на вуду храмовете. А вечер в джамията за вечерната молитва отивали. Имали нужда от общуване с Бога хората. И не правили разлика между храмовете. А предпочитали джамията, понеже църквата отваряла врати само в неделя.
Изпрати ни за последно статуята на мъж. Седнал и замислен. И интересна символика криеше в себе си.
Умирали като всички африканските крале. Но не можело такава новина лесно на хората да се поднесе. И смърт очаквала всеки, който не намери правилния за това начин. И уредът за умъртвяване пред замисления човек лежеше. Като предупреждение, че не уцели ли правилния начин, и главата му мигом ще падне. И мислел той, загледан в зловещия уред, как най- правилно новината на събратята си да поднесе.

