Вуду храм на питоните в Бенин, Африка.

Отведе ни водачът ни след вуду гората в типичен вуду храм. Храмът на питоните бе кръстен този. Заради отглежданите в него питони.

Доста подреден и приветлив бе храмът.

А зад вратата на една от постройките му се случвали вуду ритуалите по време на съответните събития. Не беше времето за такъв ритуал и не ни пуснаха във вътрешността. И успях да снимам само бялото парче плат, окачено на затворената врата.

Питони бяха изрисувани по стените на храмовата ограда. Деляли се те на женски и мъжки.

Изрисувани бяха на стената и свещените 41 девствени девойки, които носели вода.

И също като във вуду гората, за поливане на свещеното вуду дърво бе предназначена тя. И със същата бяла препаска бе обгърнато то.

В централното помещение отглеждаха стопаните на храма свещените питони. А поради свещеността на помещението, отново без обувки се наложи влизането. И имаше в тясното пространство няколко живи питона.

Не били опасни хайваните. И мирно със стопаните си живеели. А се хранели рядко. Един път месечно придобивали нужда от храна. И тогава ги пускали стопаните им свободно из града да пързят. И сами храната си добивали. Не се страхували от тях местните. А като ги видели нейде из града, взимали ги внимателно и обратно в храма ги носели. И така, нахранени, живеели си кротко питоните до следващия период на глад.

Като доказателство колко мили и кротки животни били, извадиха ни един от питоните стопаните на храма. И нали туристи, снимахме се с по един питон около шията. Престраших се и аз. Всички се снимаха, не можех да допусна само аз без снимка да остана. И въпреки очакванията ми и страховете ми, никак не бе неприятен допира на питонената кожа до моята. Да не кажа, че направо си беше нежен. Но нали съм женска и като братовчеди ги приемах, не можеше и да е друго. Пък и какво ли не бих изтърпяла за пустата му туристическа снимка.