Разходихме се из свещената вуду гора. Посетихме и вуду храма на питоните. И се отправихме по забележителностите на Котону, икономическата столица на Бенин. Друга била официалната, Порто Ново. Но все повече правителствени сгради и дипломатически служби се премествали в Котону. И живеели в него днес една десета от населението на цялата страна.
„Устието на реката на смъртта“ означавало името на езика на древните му обитатели. И съвсем млад бил градът. Едва в началото на 19 век представлявал само малко рибарско село. В царството Дахомей попадало то. А се превърнал в град, когато през 1851 година французите сключили мир с дахомейския владетел Гезо. В резултат на това им било отстъпено търговско място в Котону. Следващият, пък, владетел, Глеле (1858 – 89) направо отстъпил територията на днешния град на Франция чрез договор, подписан на 19 май 1868. И не спирал оттогава да се развива и разраства градът.
Прекрасното му географско местоположение между езерото Нукуе и Атлантическия окена му позволило да се превърне в успешно пристанище. А освен пристанище, и летище си има Котону. И е свързан със страната и с жп превоз.
Всичко си имаше Котону. Само забележителностите не бяха изобилни.
И започнахме ние с първата църква, построена в западна Африка.
А другата онагледи видяното наскоро по пазарите. Дървена кутия като за истински големи яйца. И ни обясняваха местните как в нея някаква игра се слагала. И стана то ясно. В кръглите гнезда на едното крило на дървената кутия множество камъчета бяха разположени. И зарчета се хвърляли. И според показаните по страните им цифри местели топчетата играчите по различните гнезда на кутиите.
С тези мисли по града тръгнахме. И до най-големия му пазар стигнахме. Пазарът Дантокпа.
И върнахме се рязко в африканската действителност. Заляха ни отвсякъде познаните стоки, разположени на старите сергии, или направо на земята. И редуваха се легените с бобовите с кутиите зеленчуци и множеството дрехи и посуда.
А сред другите стоки за първи път видях и ходещ магазин за дрехи. Мислех до тогава, че най-впечатляващи бяха истински големите легени и кофи със стока върху главите на приносителите им.
Но това надмина дори представите ми за възможното. Отново от главата започваше стоката. Само че не свършваше там. А се спускаше по цялото тяло на търговеца. И ходеше той обграден с дрехи всякакви. И само малка пролука си бе оставил пред очите. Посоката да вижда.
И друго видях на пазара. Или поне ми се изясни видяното. Че бръмчаха моторчета навсякъде, беше си. И правеше ми впечатление, че наред с така или иначе ярките им дрехи, много от водачите им в жълто бяха облечени. И не случайно изборът си правели. А така на околните показвали, че таксиметрови услуги извършвали. И бе напълно обичайна гледката на мотор с водач в жълто и клиент с малка, или голяма бохча зад него. И струвал превозът отново дребна сума.
