Националният музей на Константин в Алжир.

От главния площад отидохме в Националния музей на Константин.

И попаднахме за пореден ден в царството на мозайките.

Само че ни поведе водачът ни първо в салона с големите картини. На първото платно бяха изобразени две арабски дами на фона на най-известната джамия в Алжер, Джамията Ава. Изобразявала картината животът в Константин преди нашествието на французите. И явно, животът преди ислямските крайни тенденции за покриване на жените в черни плащове насред африканската жега.

Следващата показваше животът вече след нашествието им. По улиците бяха налягали полуголи хора. Изпъкващите им ребра показваха колко са гладни. И така било, нямало хляб за колонизираните алжирци. За сметка на това тънели в разкош французите. И това било показано на картината в десния горен ъгъл. Там бе нарисувано малко прозорче и през него се подаваше малка бяла ръка, към нея се протягаха ръцете на няколко от полуголите и мръсни алжирци. Техните ръце бяха голи и мръсни, а протягащата се през прозореца ръка бе с пръсти, обсипани с пръстени. И държеше ръката кесия, която явно искаше да хвърли на бедните.

Друга картина показаше салон за пушещи хашиш. Пушенето на хашиш било напълно обичайно занимание за местните съвсем до скоро.

Други няколко картини бяха ценни за нас. Обясни ни по-рано екскурзоводът, че някога по скалите на каньона минавал тесен път. Наричали го местните „туристическия път“ и водел той до самите води на реката, където някога си били организирали местните баня. Трудно успяхме да видим останките от пътя преди малко на живо, ясно се виждаше върху картината. И не само хора ходеха по него, ами и с парапети бил ограден някога.

Наместо картина на една от стените бяха окачени четири летви, оцветени в синьо. Целите бяха изрисувани с най-различни орнаменти. Орнаменти бяха изрисувани в квадратче в самата им среда, а от двете му страни, оформено отново в кадратчета, имаше надписи. И ни рече екскурзоводът, че такива летви можело да се видят във всеки дом в Константин. Съдържал единият надпис благословии на арабски от Корана. А в другото квадратче били изписани също такива благословии, само че на иврид. Не се деляли хората тук и приемали еднакво добре и мюсулманите, и евреите. И нищо чудно, една територия деляли в течение на векове.

Странно контрастираше на тези летви следващата картина. Създадена през 1988 година, след като били убити много палестинци, картината била наречена   на проблемите в Палестина. Изобразена бе на картината напукана от суша  земя, а върху нея  летяха три метални топки, покрити с типичния палестински шал, бял на черни квадратчета. На централната топка бе изобразена картата на Палестина. И посланието на автора гласяло, че ще бъде така суха и напукана земята на Африка, докато не се разбере и не се разреши проблемът на Палестина.

На друга картина бяха изобразени Христос и Юда.  Разказа ни водачът ни, че според официалните им вярвания, уж написани в  Корана, Христос е жив. Някога  на кръста  бил разпънат Юда и в момента, в който свалили Юда от кръста, Бог прибрал своя син Иисус  от земята на небето.

Друг експонат от християнския период на града бе  в лицето на дървен кръст. Дълго време не можели да определят изследователите периода на изработването му. И дошли неотдавна  шведски учени, разгледали кръста и го датирали на  7 век. А причината била, че според каноническите повели тогава, през 7 век    , в християнските атрибути не били изобразявани лицата на хората, както не било изобразено и лицето на Иисус и на този кръст.

На стената още при входа бе събрана част от красива мозайка, намерена в древно жилище в Константин. След като я събрали, реставраторите се сетили, че всъщност на нея някога е била изобразена картина, на която  Бог Бакхус като дете язди тигър.

И в друг вид присъстваше Богът на виното, Бакхус, изобразен като снажен младеж на мраморна статуя. А редом с него бе поставена и статуята на Фаустина.

Друга картина предизвика интересен разказ от страна на водачите ни. Не  бе  никак  весела изложената в музея картина, изобразяваше бурно море посред нощ с една единствена малка лодка в него. Твърде известен се оказа аторът й,  художникът Пол Жубер (1863-1942гг), роден във Франция. След като дошъл в Константин, местните така харесали работите му, че му поръчали да изрисува тавана на най-важната им сграда, кметството. И до днес таванът на кметството бил изцяло покрит с картини от Пол Жубер. След смъртта му от Франция пристигнала неговата внучка, искала да види къде е творил дядо й, за да види и творбите му. Чудейки се от къде да започне търсенето си, влязла в кметството. Попитала къде може да види картини на дядо си. Погледнал я служителят, посочил й тавана и рекъл „Творбите на дядо Ви са навсякъде“. Не успяхме да отидем в кметството, било затворено за реставрация, та останахме с красивата история.

Още истории имаше в ръкава си нашият екскурзовод и ни отведе до нова картина, този път на приседнало на диван младо момиче. И нищо особено нямаше в нея на пръв поглед, но с твърде блеснал поглед ни гледаше той. Прикани ни да застанем в единия край на картината и наблюдавайки внимателно очите и носовете на обувките на момичето да обиколим покрай картината до другия й край. Нали туристи, послушахме го. И както с почуда гледах, така видях, че заедно с мен се движеха и очите и носовете на обувките на момичето и сякаш като живи следваха моя поглед. Това бил целения ефект, рече ни екскурзоводът ни, имало нейде по света и други такива картини.

Имаше в музея и още няколко ценни експонати, отнасящи към съвсем друг исторически период, далеч по-древен и от французи, и от османци. Изложени бяха метални фигурки от времената преди съвременния свят. И съвсем наподобяваха подобни фигурки, които бях виждала при древните маи и инки.

Една от металните фигурки ни отнесе във времената на Матриархата, изобразяваше Богинята майка, наречена още  Богинята майка на Африка. Арабското й наименование бе  Ифри (Ifri), сетихме се, че минералната вода, която пиехме тези дни носеше именно това наименование.

Някога Богинята майка на Африка  била изобразявана с шапка с хобот от слон, именно той символизирал Африка.