С безкрайната благодарност към Община Хисаря и десетките отзовали се доброволци и с нисък поклон пред подвига им!
През двата почивни дни попаднах в крайно нова за мен ситуация. За жалост, изгоря част от Средна гора, в района над язовира на Момина Баня, Хисаря и селата Михилци и Песнопой.
Понеже не следя медиите, първият ми сблъсък се случи на двора ми, когато усетих задушливия дим и видях как падат цели парцали изгоряла материя. Едва тогава влязох в групата на Хисаря и видях призива на Община Хисаря за помощ от доброволци. Имах на гости приятели, с 25-годишния им син веднага се отправихме към Общината. Там разбрахме, че сборният пункт е в с. Михилци. От там ни насочиха в район над язовира на Момина баня, в другите места вече имало достатъчно хора.
Ужасяващото усещане да гледам как пред очите ми гори гъста гора дори няма да споменавам. Потресе ме друго, неуправляемостта на природната стихия.
Това беше първият ми такъв сблъсък. За да съм честна, до този момент, може би по силата на професионалното ми изкривяване съм смятала, че ако има достатъчно хора и адекватни инструкции, всичко може да се постигне. Е, не и пред стихията, както се оказа.
Хора имаше, за което и ниския ми поклон пред народа български! На терена, според думите на служители на Община Хисаря, имаше около 400 души доброволци. Не знам дали бяха толкова, но виждах как идват нови и нови коли и от тях слизат здрави млади мъже, готови да се впуснат в неравния бой. А той се оказа именно такъв, неравен. Напротив на моите представи, горски пожар, на практика, не се гаси. Той просто не може да бъде загасен, освен, разбира се, с хеликоптери. Но трябват много хеликоптери, които да правят постоянно курсове и като гледах гъстия огън, пак не си представях да успеят. Нито пожарни, нито хора бяха допуснати в огъня, просто нямаше смисъл.
Сега разбрах, че при такива пожари единственото, което може да се направи, са бразди, които да препятстват разпространението на огъня в по-широк периметър. Именно такива бразди правеха и нашите мъже. На някои места запалиха насрещен огън, че да изгори ниската растителност между браздата и високия огън и да няма той почва, на която да се разпростре.
И след това чакахме. Чакахме това, което е загоряло, да изгори и да спре пожара. Разбира се, имаше вятър, който отнесе огъня в неочаквана посока. Натам се втурнаха други групи доброволци, включиха се трактори и пак се правеха бразди. И така два дни. Но основното остана – това, което бе подпалено, изгоря. Дърветата нямаше как да бъдат спасени. Спасени бяха селата и къщите на хората. Не е малко, подвиг е! Но подпаленото замина, вековната гора я няма.
И не е като да нямаше хора, имаше. Впечатлена съм и от организацията на служителите на Община Хисаря. Освен храна и вода, бяха осигурили и достатъчно гребла, лопати и мотики и то в почивните дни. Но подпаленото изгоря. Това е великата сила на природната стихия! Не можем да я овладеем с човешка сила!
Бащата на моя доброволец е бивш военен и той изказа мнение, че определени военни машини биха били изключително полезни в такива ситуации, само че ние сме ги нарязали по силата на някакви международни договори. Хеликоптери, носещи вода също биха били безценни. Само че на фона на закупените абстрактни и скъпи американски самолети, в цялата държава имало само два такива хеликоптера. А в тези дни те били на друг пожар в страната ни.
Живях огнената ситуация и ме мъчеха едни размисли. До сега си мислех, че хората са ни такива, безхаберни. Ами не, оказа се, че хора имаме, големи хора, готови и извършващи подвиг! Хвала им! Бяха там и се бореха с неравната стихия. Имаше и адекватна и навременна реакция от страна на Община Хисаря, обезпечиха и сечива и координация.
Нямахме техника. И си мисля дали вместо да купуваме разни ненужни самолети и други разни чудесии по силата на разни договори, не е ли добре да обезпечим държавата си с нужната техника за оцеляване на горите ни?!
И не е ли разумно на всеки половин час, вместо ненужни новини как партиите не се разбират, да се напомня на хората, че не трябва да си хвърлят фасовете, да си горят отпадъците по дворовете при температура над 30 градуса?!
Как е възникнал точно този пожар, предстои да се установява, но харата от селото казваха, че изведнъж пламнал от четири страни. Плъзнаха, разбира се, разни слухове за това какво се целяло – от евтина дървесина до разполагане на фотоволтаици.
Огъня не можахме да спрем. Слава Богу, ограничиха щетите. Но ми се иска да попречим на зловредните планове, защото гора без дървета означава още по-горещ климат и още по-сериозни порои – няма вече корени, които да спират водата. Изпревариха ме хората в групата, предложиха идеята за залесяване. Това искам! Когато му е времето, според специалистите, да излезем на оголялото било и да засеем млади фиданки. Хем да възстановим равновесието, хем да покажем на злосторниците, че няма да им се случват зловредните планове. Няма да можем да спрем злите им действия, но когато видят, че плановете са им осуетени, може би някога ще спрят с подобни атаки. Защото стихията е неконтролируема, но човешките действия са! Нека отговорим с адекватното добро и все ще се случи по правилния начин!
