Имам една прекрасна приятелка.
Животът ме научи, че с най-бизките ни хора Бог ни събира. Така и нас събра в началото на служебната ни кариера. И много години по-късно, след като вече станахме поотделно приятели и с нейния съпруг, и двете й деца, отново сме заедно. Божия воля и слава Богу!
Не желае тя да се говори, толкова е велика, но не мога да не споделя подвига й. Преди няколко дена тя и големият й син спасили от удавяне две малки момичета.
Помолих я да разкажа, отказа категорично. Познаващите я не биха се учидили. „Доброто се прави мълчаливо“, рече, „и си благодарен, че си го извършил и че си имал тази възможност, не се тръби“.
Уважих молбата й в частта със самоличността, но в останалата не се стърпях. И не само заради двете спасени момичета, заради останалото.
Две деца има милата ми приятелка. И от малки ги възпитава да бъдат Истински. Тренира ги на спортове, възпитава ги да бъдат искрени и силни, да не се пречупват пред фалша и нуждата на злободневието.
Къртовски усилия – психически и физически, положи, да ги възпита в най-елементарното – в здравата храна, в доброто отношение и здравия живот. И двете деца днес са успешни и вървят по пътя си.
И това приемам за самостоятелен подвиг на фона на днешното родителско безхаберие и оставените на самотек деца.
А в конкретния ден, семейно били на почивка на море. След края на работното време на спасителите („винаги тогава се случват тези неща“, отбеляза тя), били на плажа. И видели двете давещи се момичета в морето. Дори не помислили, тя и децата й се хвърлили да ги спасяват. На брега останали около 50 души, викали, че не можели да плуват добре, иначе и те биха… А моята приятелка може да плува. Плува невероятно, благодарение на възпитанието на великия си баща. Пренесе възпитанието му през поколенията и на свой ред възпита своите деца на това изкуство.
Хвърлили се трима, съпругът й, сам велика личност, в последния момент хванал по-малкото дете, възпрял го, поне едно да му остане. Като познава самоотвержения характер на съпруга си, не посмял да настои за повече.
И се хвърлили Тя и Синът. Стигнали с плуване до момичетата. Мъртво течение. Момичетата на място без дъно. Борба с вълните, увличащи далеч в морската бездна. Хванали всеки по едно момиче и го повлекли към брега.
Започнала борбата на удавника. И двете момичета правели грешни движения и като всеки удавник, пречели, наместо да помагат, опитвали неволно да потопят спасителите си в опит да се захванат за тях.
Устояла приятелката ми, силна е тя, Бог да я поживи! Успяла да преодолее съпротивата на спасената. Но се уморил синът й. Попитах го после какво означава това. И ми отговори – при мъртво течение е крайно трудно да се задържиш над водата. А в този момент и удавницата му се увесила. Отнела му едната ръка, вкопчила се в нея и я направила неподвижна, че му удвоила и теглото. И му останали само двата крака и едната ръка. Непрекъснати усилия изисквало оставането над вода в мъртво течение, а имал да се грижи и за момичето. Брегът далече, усилията – неистови. И се уморил. Уплашил се за живота си. Извикал към майка си „Уморих се, не мога, ще я пусна“. И викнала моята приятелка на сина си, Първородния: “Длъжен си да спасиш живота на момичето, няма „уморих се““. И напрегнал той сетни сили.
На всичкото отгоре, в паниката си, давещото се момиче викало отчаяно „Ще се удавя, не мога“. Събрал сили Синът и спокойно й говорел „Няма да се удавиш. Защото това означава, че и аз ще се удавя, а аз не искам да се удавя“. Някак успял малкият герой да преодолее умората и съпротивата – психическа и физическа – на малкото момиче и ги извлекли с майка си и двете на брега. Сини, но живи.
Родителите дори не разбрали, оставени без контрол, двете малки момичета били сами на брега.
Много дни след това съпругът й се будел нощем от кошмари, че синът и любимата му се давят. Спомних си и аз за други двама герои, които се удавиха преди няколко години, спасили други деца на също толкова безотговорни родители и благодарих искрено на Бог, че запази приятелката ми и синът й.
Щастив е краят. Безкрайно е и щастието ми, че не просто познавам тези хора, ами са мои най-близки приятели.
Сигурна съм, че част от вас ще я познаят. Нека уважим желанието й за анонимен героизъм! Но я споменете с добро и отправете една благодарност към Бог и Вселената, че има такива хора и че те са сред нас!
