Новата част на древния град Кония, Турция.

Много забележителности имахме за отмятане в древния Кония и доста си мислех дали е постижимо да го свършим в рамките на един ден. Ограниченото ни време по време на това пътуване ни беше оставило само два дни за богатия на история  град. Вторият от тях мислехме да отредим на пътешествие до Чаталхоюк, мястото с разкопките от неолитно селище на древните хора.

За щастие се оказа, че и двамата   се движехме с еднакво стегнато темпо, обикаляхме улиците на древния Кония в любимия ми бърз туристически тръст. И ето че освободихме достатъчно количество време от следобеда и  бързо и единодушно решихме да го посветим на опити да намерим ако не работещ офис за коли под наем, то поне на надпис, включващ електронна поща, чрез която да можем да си поконтактуваме и да организираме вземане на автомобил за сутринта. За посещение на Чаталхоюк си говорихме вече пътьом към Турция, та пропуснахме времето за организация на подобно предвижване и трябваше да го свършим в крачка.

Тръгнах по стъпките на Лъчезар. Като всеки мъж, той значително по-добре запаметяваше карти и имаше доста по-добра ориентация, та си позволих необичайно разточително за мен да оставя намирането на желаните дестинации на него. А собственото си внимание ангажирах с лежерно оглеждане по заобикалящата ни действителност и придобих невероятно рядката радост да посветя времето си на безмозъчно снимане на околностите.

А околностите  бяха отредени на новите квартали на разрастналия се стар град и представляваха нови, модерни предградия със съвсем съвременни и модерни сгради. С широки, прави булеварди и прекрасна и чиста инфраструктура.

Единственото, което ни напомняше къде сме бе обстоятелството, че  по новите улици и покрай новите  сгради шетаха хора с непроменен анадолски вид и манталитет. И ако женските шлифери и забрадки и  мъжките сетрета и шапчици си бяха съвсем на мястото в старата историческа част на града, на фона на лъскавите модерни жилищни блокове изглеждаха съвсем нелепо и единствено наблягаха на контраста на еволюцията на технологиите и острия завой към Средновековието в манталитета, който бе направил новият политически режим в страната.

В един от парковете на новия квартал видяхме двама възрастни мъже. Бяха излезли просто на разходка  в парка пред блока, но облеклото им съставляваше  не спортни дрехи, а костюм.

Заговорихме се за великия Кемал Ататюрк. Това бил един от заветите му, извеждайки  страната от Средновековието към съвремието, облякъл хората в европейски облекла. И фактът, че тези двама мъже не бяха заменили костюмите си с анцузи, говореше! Говореше, че пазят в сърцата си заветите на великия си държавен водач. Всъщност, именно благодарение на тези завети, новият режим все още не бе успял да премаже цялостно населението и привържениците на Ататюрк, макар и не лесно, но продължаваха да живеят живота си. А до мъжете в костюми, привърженици на реформите на Ататюрк,  вървяха жени със, или без забрадки, но без шлифери. Облеклото им наистина покриваше крайницитеим, но  се състоеше от напълно съвременни дрехи. Мъжът с костюм живееше с постулатите на новото, на съвремието и не можеше да позволи да покрие жена си.

А редом с покритите жени неизменно вървяха мъжете ми –  в изсулени панталони и анцузи, видимо необразовани, поели историческия път наобратно. Тъжно! Дано не е необратимо!

Не бе изместило все още новото напълно старото. Неизменни  оставаха заведенията, с нов облик, но със старата чорба.

Тук си бяха и старите градски чешми. Нищо, че най-вероятно в огромните блокове не липсваха и водопод, и канализация, жителите на съвременните блокове идваха до старите чешми и си наливаха  вода така, както някога. И стояха старите чешми насред новите жилищни великани като стожери на старото, на традициите, на историята и не предаваха отминалото си величие. А  там, където явно мястото бе дотам ново, че старинна чешма не е и имало, наред с новите огромни жилищни блокове, строителите на новото бяха изградили и напълно нови междублокови чешми.

Като част от стария манталитет, вплетен в новите строително- архитектурни нрави изправи пред нас гордата си осанка Джамията Hacıveyiszade. Построена била в памет на Хадживейзаде Мустафа Куруджу Ходжа Ефенди,  известен религиозен учен на Кония от последно време. Строителството й било започнато от Турската религиозна фондация  през 1986 г.  и през 1996 г. била отворена за поклонение. С височината си от  78 метра, двете й  минарета били най-високите в региона. А капацитетът й бил цели  10 000 души.

В духа на модерното, под джамията строителите бяха разположили магазини, салони и място за мюфтия.

Както до всяка джамия, и до тази джамия имаше цели салони с тоалетни и чешми за миене на ръце и крака. Хората ползваха тях и  старата чешма навън бе изгубила старото си значение на място за хигиенизиране. Но не се бе предала под напора на времето, не я бяха оставили и жителите на новия район да потъне в забвение. Ново предназначение й бяха намерили младите от квартала.  Макар да не течеше вече вода пред  столчетата пред чешмите за миене на крака, младежите ги бяха превърнали в табуретки за   седенки,  разполагаха се върху тях в полукръг и водеха оживените си разговори.

Джамии не липсваха и насред новите жилищни постройки. Пореха небето  високите стрели на минаретата.

Гледах високите минарета, припомнях си ежедневното събуждане в 5.00 ч. сутринта в хотела и не можех да спра да мисля колко много народ събужда имама всяка сутрин. Разбирам, че религия и все пак, това бяха кварталите на трудещите се хора. Като всички други и те  имаха нужда от сън, как се справяха вечно недоспали в ежедневието си? Е, култура, както се казва! Те странни за нас, ние странни за тях.

Бродехме ние из новата част на Коня и не можех да спра да се удивлявам на огромните жилищни чудовища-блокое. Така бяха мащабни, че чак страшно ми ставаше при мисълта Колко ли десетки хиляди жители се криеха зад прозорците на високите тухлени сгради само в един жилищен квартал?!

На фона на плашещото множество прозорци странно малко хора срещнахме по междублоковите паркове.

Местните управници се бяха  погрижили за зелени площи и детски площадки в новите бетонни квартали. Модерни бяха те, с големи фонтани, със съвременни детски площадки. И хора не че съвсем липсваха, но на фона на огромните чудовищни комплекси от блокове наоколо, количеството им бе твърде недостатъчно.

Доста често пред погледа ни изскачаха и цели комплекси от банкомати. Където и да ги виждахме, все бяха в компания от по около десетина. И никъде дори не успяхме да си помислим дали са много, всички неизменно бяха пълни с народ, а нерядко пред тях се образуваха и опашки. Явно, управляващите бяха извършили качествено проучване на ситуацията и бяха отреагирали напълно адекватно количествено.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език