По забележителностите на древния град Кония, Турция.

Съвсем срещу мавзолея на Мевлана издигаше кубетата си Джамията Селимие (Selimiye Mosque ).

Тя била поръчана през 1558 г. от Селим II, докато той все още е бил шехзаде (принц), работещ като управител на санджак. Въпреки че джамията била построена, докато Мимар Синан заемал поста на главен архитект, сградата не фигурирала в нито една от неговите автобиографии и до наши дни  изследователите нямат  обяснение за този факт.  Строителството й било завършено през 1570 г., когато   Селим бил вече султан.

На централния площад на Кония бе разположено  друго много важно за туриста, Карта със забележителностите на града. Снимах я в телефона си и честичко се консултирах с нея, та и лесно достигахме желаната забележителност.

И ето ни лесно и безпроблемно в подстъпите на  височината на Alaeddin Hill  park.

Някога тук била издигната Отбранителна цитадела-крепост. Не останало много от древната цитадела и днес хълмът бе превърнат в красив парк за отмора и снимане на гледки от високо. А за още по-голямо удоволствие,  хълмът бе покрит с огромни масиви насаждения от рози в най-разнообразни цветове.

От  разрушената цитадела днес бе останала  единствено огромната Джамия Аляедин (Alâeddin Mosque), построена  между средата на 12-ти и средата на 13-ти век. Тя и служила като „Джамията на трона“ за селджукските султани. И цитаделата, и джамията били кръстени на  името на султан Ала ал-Дин Кайкубад I.

В джамията бил изграден и династичен мавзолей. Само дето не бе разрешен за посетители, та се наложи да го заснемвам краднешком, през прозореца.

А извън стените на джамията животът си течеше такъв, какъвто бе навсякъде. Съвременна двойка се любуваше на усамотението си пред останките на някогашната цитадела. А в подножието на древния хълм съвременните потомци на някогашните селджуци просто чакаха трамвая. Да ги отведе към ежедневните им занимания.

Недалеч от  Alaeddin Hill  park се ширеше огромният площад Kılıçarslan Sehir Meydanı.

Кръстен на анадолския селджукски султан, днес площадът служел за провеждане на  панаири, или просто  като зона за срещи на жителите на града.

От едната му страна издигаше снага и древното Медресе Каратай (Karatay Madrasa). Построено било медресето  през 1251 г. от емира на града, Джелаледдин Каратай и дълги години в залите му били обучавани младите умове на Кония.

От 1955 г. в сградата бил разположен  музей, в който бяха  изложени днес селджукски плочки и керамика.

Другото от двете основни медресета на древния Кония, Медресето Ince Minaret, също било превърнато в музей. Създадено през 13 век като учебно заведение, днес то приютяваше експозиция на древни артефакти от камък и дърво. И не само древни бяха старите изображения, така изящно бяха издълбани в камъка и дървото, че на моменти дъх не ми оставаше.

Движехме се по съвременните улици. И пълни бяха те с туристически забележителност – джамии и малки и големи дюкяни.

Открояваше се сред купищата джамии Джамията Азизие ( Aziziye Mosque).

Поръчана била джамията  между 1671 и 1676 години от Дамат Мустафа паша, съпруг на Хатидже Султан, дъщерята на султан Мехмет IV. Само че  разрушена била първата джамия при избухнал  през 1867 г. пожар. Отремонтирала  я и отворила отново Пертевниял, майката на султан Абдулазиз през 1874 г. Затова останала до днес с това име,  Азизие, кръстена на Абдулазиз.

Построена била джамията в еклектичния стил на османската архитектура, със смесица между имперски и неокласически форми с традиционния османски дизайн на джамиите.

И въпреки това няколко елемента от архитектурата й направили джамията уникална в Турция. За разлика от повечето други джамии основният й етаж бил издигнат и за достигане до основния етаж се използват днес стълби. Покривът на шерефе (балкон) на всяко от  двете минарета  бил подкрепен с колони. Също така площта й не била широка и джамията нямаше двор. Поради същата причина садирваните (шадраван, чешми) са в непосредствена близост до минаретата. Молитвената залаб е с квадратна форма, а таванът й бе голям купол. Друга интересна особеност на джамията били нейните прозорци, които освен че бяха безкрайно красиви, били направени по-широки от вратите.

И друга джамия. С насядали мъже пред нея. То ли чакаха да влязат, то ли почиваха след поредната за деня молитва (намаз).

И друг пазар. Tarihi Bugday pazari.

Доволно забележителности наловихме този ден! И вече с лежерно туристическо темпо поехме по залез към хотела си. И минахме за пореден път през площада с кафенето-трамвай и малката джамия Сазибей.

И друг площад ни бе на обратния ни път. На кметството. С макет на Селли Субаши – древното гръцко селище, към което се бяхме насочили в следващите ни дни.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език