Съвсем срещу мавзолея на Мевлана издигаше кубетата си Джамията Селимие (Selimiye Mosque ).
Тя била поръчана през 1558 г. от Селим II, докато той все още е бил шехзаде (принц), работещ като управител на санджак. Въпреки че джамията била построена, докато Мимар Синан заемал поста на главен архитект, сградата не фигурирала в нито една от неговите автобиографии и до наши дни изследователите нямат обяснение за този факт. Строителството й било завършено през 1570 г., когато Селим бил вече султан.
На централния площад на Кония бе разположено друго много важно за туриста, Карта със забележителностите на града. Снимах я в телефона си и честичко се консултирах с нея, та и лесно достигахме желаната забележителност.
И ето ни лесно и безпроблемно в подстъпите на височината на Alaeddin Hill park.
Някога тук била издигната Отбранителна цитадела-крепост. Не останало много от древната цитадела и днес хълмът бе превърнат в красив парк за отмора и снимане на гледки от високо. А за още по-голямо удоволствие, хълмът бе покрит с огромни масиви насаждения от рози в най-разнообразни цветове.
А извън стените на джамията животът си течеше такъв, какъвто бе навсякъде. Съвременна двойка се любуваше на усамотението си пред останките на някогашната цитадела. А в подножието на древния хълм съвременните потомци на някогашните селджуци просто чакаха трамвая. Да ги отведе към ежедневните им занимания.
От едната му страна издигаше снага и древното Медресе Каратай (Karatay Madrasa). Построено било медресето през 1251 г. от емира на града, Джелаледдин Каратай и дълги години в залите му били обучавани младите умове на Кония.
От 1955 г. в сградата бил разположен музей, в който бяха изложени днес селджукски плочки и керамика.
Другото от двете основни медресета на древния Кония, Медресето Ince Minaret, също било превърнато в музей. Създадено през 13 век като учебно заведение, днес то приютяваше експозиция на древни артефакти от камък и дърво. И не само древни бяха старите изображения, така изящно бяха издълбани в камъка и дървото, че на моменти дъх не ми оставаше.
Открояваше се сред купищата джамии Джамията Азизие ( Aziziye Mosque).
Поръчана била джамията между 1671 и 1676 години от Дамат Мустафа паша, съпруг на Хатидже Султан, дъщерята на султан Мехмет IV. Само че разрушена била първата джамия при избухнал през 1867 г. пожар. Отремонтирала я и отворила отново Пертевниял, майката на султан Абдулазиз през 1874 г. Затова останала до днес с това име, Азизие, кръстена на Абдулазиз.
Построена била джамията в еклектичния стил на османската архитектура, със смесица между имперски и неокласически форми с традиционния османски дизайн на джамиите.
И въпреки това няколко елемента от архитектурата й направили джамията уникална в Турция. За разлика от повечето други джамии основният й етаж бил издигнат и за достигане до основния етаж се използват днес стълби. Покривът на шерефе (балкон) на всяко от двете минарета бил подкрепен с колони. Също така площта й не била широка и джамията нямаше двор. Поради същата причина садирваните (шадраван, чешми) са в непосредствена близост до минаретата. Молитвената залаб е с квадратна форма, а таванът й бе голям купол. Друга интересна особеност на джамията били нейните прозорци, които освен че бяха безкрайно красиви, били направени по-широки от вратите.
И друг площад ни бе на обратния ни път. На кметството. С макет на Селли Субаши – древното гръцко селище, към което се бяхме насочили в следващите ни дни.

