Отпочна и вторият ни мегалитен ден.
Присъединиха се към групата Христо Тодев със съпругата си Милена. Онзи Христо Тодев, който обиколил девствените околности, намерил и обозначил множество скали с ниши, скални пещери – храмове и водопади. Че и на карта ги отбелязал. Онзи Христо Тодев, благодарение на който днес ние, обикновените туристи, имаме цял чувал идеи за обиколки из земите ни български.
Накачихме се по колите и тръгнахме към първата ни спирка.
А тя на връх Страшни рид бе запланувана, в селенията на стария рудник Пчелояд.
Намира се връх Стръмни рид на около 20 км. от Момчилград. Води до него асфалтов път, отбивка към с. Кременец от пътя Момчилград – Крумовград.
Изградена е на пътя красива една чешма.
Малко след мен дойдоха и останалите. Но дойде и Шаро. Залая страшно, маркира територия и седна на няколко метра пред оградата. В смисъл, до тук ви пускам. А зад мен – стопаните.
Не пожелахме да спорим с лаещия пазач и си тръгнахме към колите.
По нищо не личи днес за някаква дейност тук в миналото. А е имало. Именно тук в близкото ни минало бил изграден рудник Пчелояд. А при разработването му, много антични галерии били открити.
И нищо чудно. От прастари времена бил известен района със рудните си залежите от злато и сребро. Според изследователите, златото довело търсачи в района още във времената на меднокаменната и късната бронзова епоха. Значителна концентрация на стари рудни галерии окрили изследователите в района и на близкото с. Звездел.
А находищата на ценните метали привличали и мигриращите със стадата си каракачани.
Случихме в групата на познавач на каменните минерали. И ценни находки откри тя. Истински камъни, в които растял ахат.
Аз пък гледките открих. Към топлите и родни Източни Родопи. И морето от зелени хълмове.
