Споменах на водача ми из острова колко ананаса изядох и колко ми харесва този плод. Мигом закова той спирачките и ме покани да погледна през прозореца. Е, погледнах, видях някакви храсти. Видя и той ълната липса на учудване в погледа ми и ме покани този път да изляза от автомобила. Излезе и той и двама приближихме до храстите. И що да видя! Признавам си, до тоз момент прекрасен по дърветата съм търсела любимите ананаси. И не, храстовидни се оказаха пущините и в ниското зрееше сочния плод.
Доволна, че и този ден нещо научих ново, продължихме по пътя си.
А той ни доведе до Ботаническата градина Sir Seewoosagur Ramgoolam. Често съкращавали местните дългото наименование до SSR Botanic Garden.
Градината се намираше на около седем мили североизточно от столицата Порт Луис, в село Памплемус (Pamplemousses). Наименованието на селцето дошло от „pamplemoucier“ – грейпфрутово дърво. Донесли го някога холандците от Ява и расте до днес на острова.
Не успях да различа кръстника – дърво в ботаническата градина. За сметка на това, множество палми оформяха тържествен караул по туристическите пътечки. В брошура към входния билет бе написано как в градината имало цели 85 разновидности на палми, донесени от Централна Америка, Азия, Африка и островите около Индийския океан.
Множество наименования преживяла красивата градина. Кръстена била в периода на френската солонизация последователно „Jardin de Mon Plaisir“, „Jardin des Plantes“, „Le Jardin National de l „Ile de France“, „Jardin Royal“, „Jardin Botanique des Pamplemousses“. Дошли пък после британците. И нарекли я „The Royal Botanical Gardens of Pamplemousses“.
И днес, във времената на независимост, местните й дали името на първия министър-председател на Мавриций. И преименували я на 17 септември 1988 г. като „Ботаническата градина на сър Сийусагур Рамгулам“ (Sir Seewoosagur Ramgoolam Botanic Garden).
И отдалеч забелязах водна повърхност. И само я приближих, и открих гигантски водни лилии. Кръстени били лилиите „Victoria amazonica“. Гледах ги и се върнах в мислите си в детските приказки, нали приказните феи живееха върху листа от подобни гигантски водни лилии. Толкова бяха огромни, че направо предизвикваха да пробвам а дали пък и аз да се задържа не бих могла.
Не пробвах, разбира се, а се отдадох на далеч по-сухо съзерцание от брега на дългото езерце.

