Национален парк Black River Gorges и Chamarel Seven Colored Earth Geopark на остров Мавриций.

Починах си два дни. Отпразнувах Коледа с ананаси и кокосови ядки. И настана време за някаква екскурзийка. Имаше офиси на туристически  агенции в селото, но не опрях до тях. Предложи ми моят домакин срещу скромна сума да ме разходи вуйчо му из острова. Така и стана. Хубави неща ми показа, само комуникацията се оказа  малко трудна. Не че се славя с някакви безумни познания по английски, но все пак що свят изръшках и някак се оправях, но тук ударих на камък, при това доста твърд и безмилостен.

Уж все на английски си говорихме с местните, а никак не се разбирахме. толкова бе различен диалектът им, че дори не можех да осъзная кои думи изговаряха. Научена да търся вината винаги в себе си, упрекнах се лесно, че не положих усилия да задобрее английския  ми. И така два дни я карах, потъналав чувство за вина. А на третия получих прозрение. Явно и слухът ми бе имал време, та посвикна с местното изговаряне на английските думи. И осъзнах, че под абривиатурата на „бръзър“ се криела английската думичка „brother“. На „ mother“  пък отговаряше изговореното „мъзър“. И прозряла странното произношение, научих се да търся близки по звучене думи, а изговарящите ги молех да го правят по-бавно и някак, намерихме начин за общуване.

Така тръгнах в един от дните  с вуйчото да ми показва островните красоти.

И стигнахме онзи ден до Национален парк Black River Gorges.

Изграден в хълмистата югозападна част на Мавриций, простираше се той на площ от 67,54 kм² и обхващал  „влажна планинска гора, по-суха низинска гора и блатиста пустош“.

Територията   била обявена за парк на 15 юни 1994 г. А смисълът бил да се  защити по-голямата част от останалите тропически гори на острова. Оказа се, че голяма част от тях вече били  унищожени. И то не само посредством изсичане, а от завладяване на все нови територии от  интродуцираните растения на острова  като китайска гуава и лигуструм. Виновни за унищожението били и лакомите елени и диви прасета. И за да се запази древната растителност,  местните оградили тази  зона и изкоренили от нея инвазивните видове.

Въпреки това в парка все още се срещат много ендемични растения и животни, включително летящата лисица на Мавриций и всички ендемични птици на острова: ветрушка, розов гълъб, папагал от Мавриций, кукувица, булбул от Мавриций, маслинена белоока на Мавриций, сива белоока на Мавриций. И заради тях паркът е определен за орнитологично важна зона  от BirdLife International.

Добре го бяха организирали от туристическа гледна точка местните. Цели  два информационни центъра имаше в парка.

Множество пътеки водеха из тропическата растителност. А на места бяха предвидили и възможност за пикник.

Но най – впечатляващ, разбира се, остана приказният водопад нейде из парковите недра.

Част ог големия национален парк бе значително по-малкия Chamarel Seven Colored Earth Geopark.

„Седемте цветни земи“ бе буквалният превод на парковото наименование. А получено бе заради цветните скали, открити в равнината Шамарел на югозападен Мавриций.

Скалите   представляваха геоложка формация от пясъчни дюни, състояща се от пясък и скали. Срещу платената на входа на парка входна такса, получих брошура и в нея бе написано, че следваше да видя цели седем различни цвята по скалите – „приблизително червено, кафяво, виолетово, зелено, синьо, лилаво и жълто“.

Гледах скално-пясъчните дюни. Бяха разположени на съвсем неголяма  площ, та ги обгръщах целите  с поглед. Само дето толкова много цветове не успях да видя. То ли защото денят се бе случил дъждовен, то ли защото чуждите снимки с фотошоп бяха доукрасени, отговаряше видяното единствено по форма. Може би в слънчев ден, при различно огряване от слънцето и да се получаваха описаните цветове. Аз ги видях в истинския им, първичен вид. И въпреки липсата на шаренийка, достатъчно си бяха впечатляващи. И, всъщност, докарваха нюансите на червеното и кафявото. И тук-таме и лилаво се прокрадваше.

Прочетеното по-късно повдигна завесата на мистериозното непознато и  далеч по-ясна ми стана цветната магия.

Както бе написано, „Пясъците, образувани от разлагането на вулканични скални (базалтови) дерета в глина, допълнително трансформирани във фералитна почва чрез пълна хидролиза; двата основни елемента на получената почва, желязо и алуминий, са отговорни за червените/антрацитните и сините/лилавите цветове съответно. Смята се, че различните нюанси на цвета са следствие от охлаждането на разтопената вулканична скала при различни външни температури (следователно скорости), но причините за тяхното постоянно спонтанно отделяне все още не са напълно изяснени“

Успокоена от поредното новопридобито знание, потеглих след туристо – потока. А той ме отведе до оградена зеленина. И там, сгушени една в друга, се криеха от летния дъждец цяло семейство огромни костенурки.

А на връщане спря отново автомобила вуйчото-водач. Насочи погледа ми към далечните планински хълмове и ми каза, че ги наричат нещо замъчни. И наистина, като вълшебни замъци ги видях. И не един, а цяло множество. Кой знае, някое вълшебно омагьосано кралство може би се криеше там?!

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език