Разходихме се ние в онзи ден из голяма част от крайбрежната част на Jumeirah Beach Residenc и решихме, че е време да се отправим към палмовия остров. Навигацията на „гугъл карти“ ни начерта маршрута и тръгнахме ние бодро към станцията на метрото. Вече като местни регистрирахме картите си, с лекота открихме нужния ни влак и чинно застанахме пред вратите на влаковия тунел. Нареди ни навигацията да се прекачим след известно време на друг влак. Снабден бе той и от двата му края с широко панорамно стъкло и предлагаше то прекрасна изглед към вълшебните гледки навън. Не предлагаше, обаче, кресло за водач, или ватман. И такъв и нямаше, напълно бе автоматичен влакът и се движеше високо над земята по огромни стабилни релси.
Щяхме да дойдем отново тук след няколко дни, палмовият остров Палм Джумейра бе включен в маршрута на туристическия автобус „Хоп он хоп оф“. И ни разказаха тогава водещите зад слушалките, че нефтените находища в Дубай били в пъти по-малко от тези в Абу Даби. Отделно от това, мъдър бил владетелят на Дубай, шейх Мохамед бин Рашид Ал Мактум и съзнавал, че както може да пресъхнат изворите на петролената течност, така човечеството може да премине към използването на друг вид енергия. И заради това влагал голяма част от днешните приходи от добива и износа на нефт в строителството на най-различни съоръжения, привличащи туристите. Именно на приходите от туризъм залагал той бъдещите си надежди за просперитета на държавата си. И редом със ски курорта в един от мол-овете и огромните аквариуми, наредил построяването и на три изкуствени острова в Персийски залив, в непосредствена близост да града.
Така през 2001 г.започнало строителството на първия остров, Палм Джумейра. По-късно започнало строителството на втория, Палм Дейра. Само че настъпила световната икономическа крица през 2008 г. и завършен вид придобил единствено Палм Джумейра. Проектът за Палм Джебел Али бил отхвърлен, а Палм Дейра бил намален от към размери и все още незастроен.
Остров Палм Джумейра.
А били наречени „палмови“ островите, тъй като и двата острова имат формата на палма. Наистина, гледани от високо, при това формата на доста кръгла палма, но все пак. Основно стъбло се вдава в морето от към брега. От това стебло се разклоняват по няколко клона, а около тях е оформена пръстеновидна плажна ивица, която и завършва идеята за палмова корона. Така единственият завършен остров, Палм Джумейра, се състои от 17 клона и централен остров-стебло, заобиколени от 11-километров пръстеновиден вълнолом. Изкуственият архипелаг е с размери 5 на 5 километра и площта му се равнява на около 800 футболни игрища. Предвижването с автомобили се извършва през тунел, който свърза гръбнака с пръстеновидния вълнолом. А основната пътна артерия представлява транзитна монорелса с дължина 4,8 километра, която минава по стеблото на острова и се простира от сушата до вълнолома. На влак, пътуващ по нея се качихме и ние. Настаних се аз до широкото панорамно стъкло и загледах наоколо. И първото, което ми направи впечатление, бе невероятната зеленина. Не само сгради бяха построили домакините, създали бяха насред пустинята истински зелен рай. Оказа се, че само на този остров, Палма Джумейра, са засадени над 12 000 палми, отгледани в разсадник в Джумейра, Дубай.
Покрай палмите се извисяваха огромни и красиви сгради. Погледнах от брошурата на туристическия автобус след няколко дена снимки на острова от високо. Всъщност, високи постройки имаше само в централната част на острова, на така нареченото „стебло“. „Клоновете“ бяха застроени с двуетажни вили. Замислих се дали живущите в ниските вили се чувстват пренебрегнати насред огромните небостъргачи, или по-скоро се изживяват като специални, намерили частичка собствена усамотеност насред бетонните чудовище. Не успях да си го помисля и ми отговориха водещите на аудиозаписа. Най-скъпи били именно тези вили по клоновете на острова. Освен спокойствието и сравнително голямата усамотеност, предлагали те на собствениците си и собствен частен плаж. И наистина, виждаше се на снимките как от всяка вила има изградени по няколко стъпала, които водят до пясъчната ивица пред водите на Персийския залив. А доколкото нямаше други хора наоколо, собствен си бе плажът на стопаните на вилата зад него. Мда, така погледнато, създали си бяха някои от емиратите истински земен рай.
Снимките щях да видя след няколко дена, а днес пристигнахме на последната спирка на влакчето. Излязохме по дългия тунел над сградите и попаднахме в прекрасен търговски център.
Именно тук бил изграден един от големите аквариуми на Дубай, но нямахме днес време да го разгледаме. Обещахме си да проверим за тази възможносто през следващите дни и се отправихме към морето. А то бе съвсем наблизо, просто пресякохме пътното платно и се оказахме на крайбрежната алея на острова-палма. Малко гола бе от към растителност, наистина, палмите се извисяваха от другата страна на пътното платно, до сградите. Но не липсата на сянка ме интригуваше в онзи момент. Гледах огромните камъни, натрупани в морето до сами крайбрежната алея. Прочетох по-късно как около 560 хектара нова земя била създадена върху островната площ от 5 километра в диаметър. Милиони тонове камъни и пясък от морското дъно били използвани за изграждане на дъното под островите. А ги уплътнили в стабилна почва чрез някаква вибро уплътняваща технология.
Погледнах пак камъните, погледнах отново и водата пред мен. Гонеха се сред вълните любители на джетове, а аз, на практика, стоях на изкуствено натрупана в морето почва. И така стабилно бе натрупана тя, че позволяваше да бъдат построени върху нея огромни и масивни сгради, че и да живеят хора като във всеки друг град по света. Обърнах се и погледнах сградите отсреща. Гледах ги и се сетих как се чудих снощи какво ли е да живееш на височината на небостъргачите. Е, днес ме занимаваше малко по-различен въпрос- Какво ли е да живееш върху изкуствено дъно, върху изкуствено натрупана почва в морето? Дали изобщо се замисляха жителите на острова за този факт, или така естествено бяха приели изкуствено създаденото им пространство?
Нямахме време за общуване с никой от местните, дошло бе времето за връщане в хотела, очакваше ни качване на кораба и тръгнахме по пътя наобратно. А той ни откри приказна гледка към изкуствено създадената крайбражна плажна ивица. Имаше покрай нея и огромни хотели, и плаж, посипан със ситен пясък. И се гонеха в морето яхти и джетове. Приказен рай за вълшебна почивка бяха съградили строителите на изкуствения остров!
