Прибрахме се в хотела, стегнахме багажа и слязохме на рецепция,трябваше да тръгваме към пристанището. Имахме намерение да спестим едни пари и да стигнем до пристанището с метро. Само на двайсетина минути беше пеша станцията от хотела, но пък вече бяхме ходили половин ден по жегата, а сега предстоеше да мъкнем и багаж. И като сметнахме, че все пак сме четирима, помолихме дамата от рецепция да ни извика такси. Съгласи се тя, но ни каза, че ще е по-евтино, ако си хванем отвън. И не упяхме дори да погледнем учудено и да си помислим как да излезем и как да го хващаме, излезе из-зад рецепция един чернокож младеж в униформа и изхвърча навън. Обясни ни дамата, че той ще ни повика такси, а ние ще излезем, когато таксито е пред вратата. Така и стана, дойде такси и се качихме. Не бяхме обменили пари, та попитахме дали е възможно да платим с кредитна карта. И ни обясни рецепционистката, че не само е възможно, но и по закон всеки таксиметров шофьор е длъжен да предлага тази услуга. И ако случайно не му работи посттерминала, то ние спокойно можем да слезем без да му платим. Не се наложи да правим подобни тежки избори, изряден бе посттерминала в таксиметровия автомобил, платихме си и слязохме. Но преди това ни разказа таксиметровия шофьор за себе си.
Разказът на един работник от Пакистан за живота в ОАЕ.
Не бил от Дубай нашият таксиметров шофьор, от Пакистан пристигнал. Почти нямало дубайски поданици, които да работят в ОАЕ, всичките работници в Обединените арабски емирства били чуждеци. Прекалено богати били поданиците, че да се занимават с нискоквалифициран труд. А дошъл, защото в родния му Пакистан животът станал твърде труден. Вдигнали се цените от преди десетина години с около десет пъти, а заплатите останали същите. И трудно им било на жителите му да оцеляват, и пращали поне по един от семейството да работи навън, за да изкарва пари и да помага на родствениците. Така и той дошъл, а семейството си оставил в Пакистан. Жена имал и две деца, момиче и момче. И много си ги обичал, но твърде рядко си ги виждал. По закон в Дубай на всеки две години имал право на отпуск от 45 дена. И тези дни използвал той да се прибира в Пакистан и да прекарва със семейството си. И така бил вече 14 години. А трудна била работата на таксиметровия шофьор в Дубай, работел без почивка, за да трупа дни за роднините. Уморен бил и се чувствал стар, а беше на по-малко от 40 години. Трудно му било, но много пакистанци така работели. Трупали пари в таз пуста чужбина и се връщали на старини да ги харчат с роднините. А междувременно с техните заплати издържали целите си семейства и заради това живеели скромно в странство.
Разказа ни шофьорът за трафика в Дубай, много бил и трудно било шофирането. Но с всяка година ставало все по-добре, строяли нови пътища и мостове и облекчавали трафика. Дори сега строяли голям мост към пристанището и ако дойдем догодина, дори това малко задръстване нямало да заварим. И наистина, с много платна бяха улиците, по които пътувахме и успяваха да поемат огромното количество автомобили.
А за да има ред, въвели управляващите високи глоби за нарушение на правилата за движение. 100 км в час било ограничението. Превишил ги той веднъж само с 1 км и платил глоба от 300 долара.
Попита ни шофьорът ни на круизния кораб ли ще се качваме, бил го видял сутринта. „Това е истински голям кораб“, рече. „Много пътници, може би около 1000, но не са клиенти за мен“. Той можел да кара хора само до кораба. От кораба към града имали право да ги извозват автомобилите на държавна компания. И се отличавали те по покривите, отново било жълто купето, но покривът бил червен. А че имаше нужда от извозване се убедих в процеса на пристигане. Далеч бе терминала от града и не просто далеч, а водеше към него високоскоростен път. Дори не съм сигурна дали видях тротоари от страните му, но никак не бе подходящ за пешеходно вървене. Явно, слизането от кораба щеше да е свързано с използването на такситата с червени покриви. Но, за това щяхме да мислим в предпоследния ни ден, тогава имахме цял ден в Дубай, а кораба щяхме да използваме като хотел. За сега пътувахме към първото ни качване на борда.
