Остави ни любезният шофьор на пристанището и се насочихме към струпването на хора пред изградената сграда на брега, сградата на пристанището. Така бе пригодена тя, че от нея се влизаше на кораба. Но засега отпочна процесът по регистрация. Служител на пристанището ни взе куфарите още преди дори да влезем в сградата, сложи им ленти, показващи номера на кабините ни и ни насочи към входа. Там ни чакаше служителка с прибрадена коса, която на свой ред ни насочи към очевадната опашка пред гишетата. И водеха към нея поне няколко ясни и големи табели, но такова бе обслужването по круизите, по много начини показваха хората къде и какво трябва да се прави. И за да са напълно сигурни, че пътниците ще го изпълнят, впрягаха в този процес и множество служители.
Наредихме се ние с Веси на опашката, а Мира и Дани тръгнаха към изхода на пристанището. Те се бяха регистрирали „он лайн“. Не го бяхме направили ние с Веси. Първо че нямахме време, а и за тази регистрация се изискваше сваляне на телефона на приложението на круизната компания, а аз принципно бойкотирах всякакви подобни щения. Бях в етап от живота си, в който се съпротивлявах против явно настъпващото виртуално бъдеще и отказвах да свалям ненужни приложения, или такива, чието сваляне все още можех да избегна. Съзнавах, разбира се, че съвсем скоро няма да имам подобна възмоност, че светът ни върви към пълна дигитализация, но към този момент ми бе трудно да го приема и където можех, се изправях пред жив човек на гише. Така и в онзи обед застанахме с Веси на гишето пред любезната служителка на корабната компания. Направи ни тя по една снимка за корабната карта и ни изпрати на кораба, там, в каютата щели да ни чакат картите. Тъкмо тръгнахме към изхода и ни настигнаха Мира и Дани. Стигнали те до същия този изход, но ги върнали. Нищо, че били вече регистрирани, трябвало да минат отново през нашето кордонче. А и нещо не бяха харесали снимката на Дани, та му я направиха наново. Добре, официално привършихме регистрацията и вкупом се отправихме към изхода на пристанището. И съвсем след него бе и входът на кораба. Щяхме да влизаме и излизаме от утре само с бордните си карти, но днес влязохме с хартиения си билет, картите щяха да ни чакат в каютите.
Бордните карти.
Поздравиха ни служителите с добре дошли на борда и се отправихме към асансьора. До каютите нямаше смисъл да ходим, още нямахме бордни карти, а именно с тях единствено можехме да ги отворим. Изобщо, бордните карти играеха изключително важна роля на борда. С тях влизахме и излизаме от кораба, с тях влизахме в каютите си, с тях се регистрирахме при посещенията си в театъра, на тях ни начисляваха всякакви покупки и платени посещения. Отново с тях щяхме да извършим разплащането за направените от нас разходи в последната ни вечер. Представляваха бордните карти пластика, на която освен снимката и трите ни имена, бе посочен номера на каютата ни и мястото ни на един от двата ресторанта със сервиране.
Информационни листове.
Друго важно ни предлагаха в каютите всяка вечер. Лист с активностите на кораба, работното време на ресторантите и предстоящите теми на вечерното парти покрай басейна. Друг лист ни уведомяваше в кое пристанище пристигаме, в колко часа ще отплава кораба и в колко ние трябва да сме на борда. Трети лист ни посочваше възможните екскурзии, които се организират от кораба. С подобен лист ни уведомиха в последната вече в колко часа трябва да напуснем каютите и къде трябва да бъдем за напускане на кораба. Изобщо, тези листове бяха нашщият пътеводител и съдържаха цялата нужна информация за пътуването ден по ден.
Такъв лист открихме и в първия ни ден, след като все пак влязохме н каютата. А бордните ни карти бяха закачени за бравата на каютата ни от външна стена. Но това се случи два часа след качването ни на борда.
В онзи първи момент не разполагахме с тях, а от закуската бе изминало едно добро пътешествие до палмовия остров, та предложих на групата да се качим направо на палубата с бюфет ресторанта и да използваме времето да похапнем. Така и направихме, качихме се в асансьора и затърсих таблото, на което да натисна бутона за 15 етаж, там се намираше бюфет ресторанта. И добре се огледах, а не го намерих. И се сетих, че на корабния асансьор това табло бе изнесено отвън. А причината бе, че на всяка площадка имаше по 6 асансьора. И калкулираше желанията за разходки по етажите бордният компютър и разпределяше равномерно пътниците по асансьорите. Заради това първо натискахме желания етаж на таблото на асансьорната площадка и срещу това веднага светваше буквата на асансьора, който бе определен да ни предвижи.
Към средата на круизното ни пътешествие установих наличието и на още един, твърде атрактивен асансьор. Разположен бе той от външната страна на кораба и предоставяше панорамна гледка към морето, или града, пред който акустирахме.
Корабните рецепции.
На петия етаж, точно до централния бар бяха разположени бюрата на двете корабни рецепции. Едната, работеща денонощно, бе отворена за всякакви желания и въпроси от страна на пътуващите. До нея имаше други бюра, на рецепцията за екскурзиите. Тя бе със значително по-кратко, но обявено работно време. Тук ставаше записването за екскурзии от кораба. А такива се организираха за всяко едно от пристанищата. Всяка една от екскурзиите включваше различни забележителности от конкретния град. След като се събере група, качваха желаещите на автобус от пристанището и тръгваха по обявената екскурзионна програма.
