Изхранването на цялото множество пътуващи на круизния кораб се извършваше по много и различни начини. За различните вкусове имаше предвидени и бюфет ресторант, и ресторанти със сервиране. Отделно от това, имаше множество сладкарници, пицарии и какво ли още не. Но, да започна по ред.
Бюфет ресторант.
В онзи първи ден все още не бях открила механизма на повикване на асансьора, та се качихме в един от закритите асансьори. И чак вътре, след като се заоглеждах да натисна някакво копче, се сетих, че това трябваше да извършим от вън. За наша радост, явно имаше и други гладни, които бяха изпълнили чинно процедурата, та все пак стигнахме до заветния 15 етаж. А там, на територията на 1/3 от корабната ширина се простираха огромни витрини с всякаква храна и множество маси и столове за хапване на бюфет ресторанта. Имаше маси и отвън, на външната част на палубата и предлагаха пряк изглед към града отвисоко. На няколко места в ресторанта имаше и места за филтрирана вода, чай и кафе. Имаше, обаче, и твърде много хора.
Беше ми разказвала Мира за нейна приятелка, която не останала доволна от круизното си пътуване. И като причина била изтъкнала големите тълпи от хора. И не можех да я разбера аз до сега, вече на три круизни плавания бях ходила и такива тълпи не видях. И ето че дойде моментът да я разбера. Колкото и странно да бе, този кораб бе оборудван само с един бюфет ресторант. Имаше, разбира се, още два със сервиране, но масово пътниците предпочитаха свободата на времеви и хранител избор, който предлагаше отворения през целия ден бюфет ресторант. И именно тук идваха да се хранят. А колкото и да бе голям, ресторантът трудно поемаше пътниците от почти 1000 каюти. И се получаваше едно разминаване с тълпи пътници, поели в ръце кой пълна чиния, кой по две пълни чаши с гореща течност. Вечерта щях да установя същите тълпи и пред театъра. Отново колкото и странно да ми бе, театърът на този кораб се оказа едноетажен и наистина влизането и излизането през единствения за това вход на всички посетители си беше предизвикателство. Не бях преживявала подобно нещо до сега. И трите кораба, на които бях пътувала имаха по два такива бюфет ресторанта и пътуващите плавно се разпределяха в тях. Театрите също им бяха по на два, или дори три етажа и отново не се налагаше да се сблъскам преди, или след представлението. Е,тук беше по друг начин, а за щастие не се оказа това особено голям проблем, просто приех тълпите като част от пътуването.
Храната на кораба.
Седнахме с пълните си чинии. Явно, всички бяхме тръгнали с обещание пред себе си за здравословно и диетично хранене и в чиниите ни присъстваха основно печена риба и прясна салата. Такова намерение имах и аз, да се храня с риба и салата. И така сериозно бе намерението ми, че бях твърдо убедена, че ще успея дори да сваля 1-2 килограма. И нямаше причина да не го сторя, диетична и полезна храна, много ходене по градовете, всичко говореше в полза на моите намерения. Шегувахме се дори с Мира, че съм си взела едни по-тесни дрешки, но тях ще си ги запазя за края на круиза, когато лекинко ще се вталя. Погледна ме тя с невярващ поглед, но не рачи да ми противоречи, само скромно отбеляза, че и тя си носела по-тесни дрехи, но ще гледа да ги употреби в началото, че към края не се знаело дали ще й станат. Не успяхме да развием спора, твърде гладни бяхме и наблегахме на съдържимото в чиниите. И още с първите две боцкания бих поражение и признах правотата на Мирината теория. Рибата си беше страхотна, а и нямаше как да не бъде, просто риба, печена на скара не можеше да не се понрави на човек, обичащ този морски продукт по принцип. Предаде ни, обаче, салатата. Толкова невкусни и пластмасови домати отдавна не бях яла. На всичкото отгоре, единственият вкус, който все пак ги отличаваше от същинската пластмаса, бе на вкиснато. Не бе по-различно положението с марулята, жилава и неподатлива ни на овкусяване, ни на дъвчене. Да, живеенето сред плодородните земи на родната България ме бе разглезило, очаквах нашите си, истински зеленчуци. Само че не го получих на кораба, не бе от нашата зареждането и предлагаха привичните за западноевропейските ни съседи изкуствени зеленчуци. Не бе по-различна ситуацията, за жалост и с плодовене. Най-приемливото, които се предлагаше, бяха зелени и червени ябълки и нарязани на дребни кубчета екзотично плодове, придобили вида на компот. Нямаше пресния ананас и манго, нарязани на големи парчета от предишните ми круизи, нямаше ги и вкусните леки салати. Явно, всеки круизен кораб си бе с отделно зареждане и този не бе случил най-добрите доставчици. Само че и ние не случихме на възможност за диетично хранене. Рибата си оставаше, но като не можехме да я комбинираме успешно със салата, заочнахме да гледаме по другите тави с храна. И мако по малко започнахме да примъкваме готвени зеленчуци, яхнии и какво ли още не. А като сме тръгнали по нанадолнището, появиха се на масата ни към третия ден и по някой и друг сладкиш, така да го опитаме. И малко по малко, в шеги и бисквитки, не само че не свалих желаните 1-2 килограма, ами слязохме от кораба с обещанието да не се теглим първите десет дена, че да не изпаднем в след-круизна депресия.
Ресторант със сервиране
Пробвахме през следващите дни и другия ресторант, със сервиране. Поне от него имаше два на кораба. Всеки от пътниците бе зачислен към един от тях и можеше да се храни в определения му отново напълно безплатно. Различното идваше от това, че имаше твърдо работно време всеки от ресторантите. И не само работното му време бе ограничено, имаше ограничение за посещение и по време на обядите и вечерите. Имаше всеки ресторант по две смени на хранене и всеки пътник си имаше предварително определена смяна. И единствено в нейния часови диапазон можеше да си заеме масата. Това ограничение само по себе си направи този ресторант непривлекателен за нас, тъй като предпочитахме максимално дълго да бродим из градовете и да се нахраним веднага след завръщането ни.
Но пък ресторантът със сервиране предлагаше малко по-различно преживяване. Нямаше ги тълпите от ресторанта с бюфет, имаше за сметка на това изискване за облекло. Не се разрешаваха плажни облекла и джапанки, нямаше бански, прикрити с плажни кърпи, нито потници и къси гащи. Обличахме си роклите и влизахме в салона в уречения час, а сервитьорите бяха строени в шпалир от двете страни на пътеката и ни приветстваха с добре дошли.
А когато дойде ред на менюто, се сблъсках отново с настъпването на новото време. Пестяли хартията и вече не предлагали хартиени менюта. А за да направя избора си на храна, трябвало да си сваля приложението на кораба и да го сваля от там. Другият вариант бе сканиране на QR год, поставен на масата, а колкото за сканирането му, се отпускаше по една лъжичка интернет. Рязко ми влязоха, както се казва, в пространството на протест срещу свалянето на всякакви приложения. Намериха все пак специално за мен едно хартиено меню, та избегнах драмата.
Менюто в тези ресторанти предлагаше всеки ден избор от 3-4 ястия от всеки етап на храненето. Така се предлагаха 2-3 вида салати и 2 вида супи, 3-4 вида основно ястие, обикновено включващо избор между печена риба, свинско, телешко и пиле и по няколко десерта. При желание можеха да ни сервират по няколко порции от различните ястия. Не се възползвахме, но беше напълно допустимо, количеството във всяка порция бе подходящо точно за опитване. Порциите основни ястия се състояха от едно малко парче печена риба, или друго месо. Салатите бяха също толкова невкусни, за сметка на което и поднесени в миниатюрна купичка. Единствено десертите бяха на ниво, и вкусни, и разнообразни. А това бе и единственото място да се поглезим със сладолед На цялото изобилие от храна, в бюфет ресторанта нямаше от ледената сладост.
Другото различно на този ресторант бе бавното обслужване. Нямаше вариант просто да си вземем храната, трябваше да ния сервират. И не че не беше любезен сервитьорът, но и той, и явно готвачите, никак не бързаха. И отнемаше една вечеря около час и половина. При тези малки порции имах чувството, че цялата храна от първата се смилаше напълно до донасянето на втората. И резултатът бе, че ставахме от масата почти гладни. Две вечери го посетихме. И двете вечери след ресторанта отидохме за представлението в театъра, който удобно се намирше на същия 6 етаж. А след представлението се спогледахме с гладни погледи и се качихме на 15 етаж да се нахраним от витрините на бюфет ресторанта.
