Забавленията на круизния кораб.

Корабният театър.

Извън храната, корабът предлагаше и наслада за духа. Имаше на шестия  етаж театър. И всяка вечер по няколко пъти се изнасяха на сцената му пищни и шарени представления. За разлика от предишните ми круизи, този път трупата бе една. И всяка вече ни представяше различни мюзикъли. Имаше такъв, посветен на САЩ в началото на миналия век. Бяха облечени танцьорите в типичните за тогава рокли и панталони, а певците пееха познатите ни вечни шлагери. Друга вечер бе посветена на музиката от 60-те години на 20 век и отново и певци, и танцьори се бяха настроили в музика и облекла към онова време. Имаше мюзикъл, посветен на песните на ABBA, имаше и рок мюзикъл. И еднакво зрелищни бяха всички им представления, и еднакво много настроение създаваха. Само през две от вечерите почиваше трупата. Едната бе в средата на пътуването и тогава на сцената излезе илюзионист с партньорката си и ни забавляваше с най-различни  фокуси. А другата вечер бе последната, тогава, когато си стояхме в пристанището на Дубай. Наместо трупата, на сцената излезе само една дама и пя съвсем самостоятелно известни песни на популярни певци. И, честно казано, толкова добър и богат глас имаше, че не се забелязваше липсата на танцьорите и перата около нея. Е, с тях определено щеше да бъде по-колоритно, но имаха нужда от почивка хората.

За да сме сигурни, че ще има места за нас за удобното ни по време представление, резервирахме всяка вечер за следващата на нарочното за това табло пред театъра.

Търговската улица.

А непосредствено след театъра ни бе подготвил този кораб и друго забавление. Имаше търговска улица, свързваща пространството от терасата над централния бар до театъра. Кат она всяка градска търговска улица, имаше разположени по улицета магазини и ресторанти. И се разхождаха по нея всяка вечер пътуващите, отмарящи след деня на поредния бряг.

А най-интересната част на търговската корабна улица бе  сводестия таван, с който бе  покрита. Оцветяваха го домакините ни в различни краски  и картини всяка вечер. И това не беше всичко, всяка вечер се прожектираше   върху него различно светлинно представление. И бързахме да излезем от театъра сред тълпата от туристи, и заставахме с вдигнати глави към тавана да изгледаме представлението. Посрещна ни първата вечер с кадри от приказката за Буратино. Следващата се отвори таванът и се разля по свода му откритото море. И заплуваха там риби и русалки, и играеха празните трюмове на потъналите кораби. Следваща вече ни представи таванът рицарска приказка. И така всяка вечер ни подаряваше по няколко минути вълшебство.

Представлението продължаваше около 3-4 минути и тъкмо ни заболяваха вратовете, и свършваше.

А понякога след края му пространството под него заемаха трупа акробати и ни подаряваха още няколко минути акробатично представлене. В последната вече ги заместиха децата на кораба. Желаещите да се отърват за малко от грижата за най-милите си създания, поверяваха тези създания на внимателни аниматори и разучаваха те с децата несложен танц. И ето че дойде техния миг на слава, разположиха ги под сводестия таван и под бурните аплодисменти на отпочиналите им родители и останалата публика изтанцуваха наученото за седмица.

А когато напълно приключеше забавлението под сводестия таван,  продължавахме обхода си по улицата под него. Тя бе оформена като типична градска търговска улица. Имаше по нея няколко магазина, няколко кафенета и ресторант. Плащаше се консумацията в тях, а закупеното от магазините бе с цени като от безмитна зона. Само че за да се извърши покупка, трябваше предварително да захраним бордните си карти с пари на специалните за това машини. И можехме да го сторим или с пари в брой, или с кредитна карта. Директно с кредитна карта не бе позволено пазаруването на борда. Имаше в един от магазините и алкохол, макар в ограничена разновидност. А тънкостта бе в това, че закупеното от магазина не можеше да се консумира на кораба. При покупка го запазваха продавачите в нарочен за това сейф и го връчваха на пътника в деня на слизането му. И тъкмо ми се зароди идеята да си купим някакъв алкохол за предстоящите ни две нощи вече в Дубай, и разбрах за още една тънкост. Отваряха магазините само в открито море, там бе безмитната зона. За да не я мисля бутилката, отидох до магазина в последната ни вечер. Само че тогава не пътувахме, а бяхма акустирали да цяло денонощие в Дубай. И затворен бе магазинът, не бе разрешена продажбата на алкохол на теротирията на емирството.

Затворено бе тази вечер и казиното. Намираше се то на същия етаж и отваряше за посетители едва в открито море, и хазартът бе сред забранените удоволствия в емиратствата. Отворено бе само за преминаване. И преминахме няколко пъти на път към театъра. И лъскаво бе, имаше и маси за настолни игри със залагания, и множество ротативки.

Централният бар с лъскавата стълба.

Време е да разкажа за централния бар. Всички кораби, на които съм пътувала, си имаха такъв. Разполагаше се той на цели три етажа. На най-долния, в случая, на 5 етаж бе разположена централата му кръгла сцена. И на нея през цялата вечер звучеше нежна жива музика. То ли музикант свиреше класичеки парчета на рояла в центъра на сцената, то ли пееха популярни вечно зелени шлагери певци. Няколко пъти засякохме млад музикант с китара, но освен че видимо се мъчеше, не му се получаваше нещо музиката. Получаваше на всички останали, така че с удоволствие се разхождахме всяка вечер покрай бара.

Над централната сцена имаше оформени като тераси още два етажа. А от централната сцена към тези етажи-тераси се виеше красива и много лъскава стълба. Освен че бе истинско удоволствие разходката по нея, служеше тя всяка вечер за сцена на безброй снимки. Пред нея заставаха корабните фотографи и подреждаха пътниците да увековечат престоя си сред красотата на бара.

Терасовидните етажи над централния бар също бяха оформени като търговски улици. Простираха се те от двете страни на централия бар и предоставяха възможност за разходка трите му етажа.  Имаше по тях и кафенета, сладкарници, ресторанти „а ла карт“ и магазини. Имаше и детска площадка за най-малките, имаше и отделения с маси за билярд за по-големите.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език