Друго ценно за мен бе фитнесът. Намираше се на 16 етаж и бе напълно безплатен за всички желаещи. Бе снабден с достатъчно като количество и разнообразие фитес уреди, та си свършвах съвсем прилична тренировка. Единственото условие за ползването му бе да го посещавам със закрити спортни обувки, не се допускаха джапанки и спортни сандали. А голяма част от уредите бяха разположени към панорамното стъкло, което пък даваше изглед към откритите басейни на кораба и високите сгради на арабските градове в далечината. Аз го ползвах обикновено след като се върнем на кораба от разходката из пристанищния град и срещах от степ тренажора залеза, който плавно и зрелищно се спускаше върху сградите и пясъка на пустинята.
Имаше до фитнеса и зала за баскетбол и волейбол и имаше в нея играещи всяка вечер.
Забелязах на откритите палуби и нещо ново за мен. На 15 и на 16 етаж имаше разграфени една алея за ходещи и една алея за бягащи. Въртяха те по цялото протежение на палубата и осигуряваха добър бегачен маршрут. И не само че имаше бягащи всяка сутрин, ами включи се към към тях и Дани, та разказа, че добра тренировка се получава.
Плажуване и басейни на кораба.
За тези, които предпочитат просто да се излежават на плажа, имаше кораба три открити палуби с басейни и шезлонги покрай тях. Отново обикновено, това са последните три палуби на кораба, в случая 15, 16 и 17 етажи. При това имаше един доста голям, външен и централен басейн в центъра на 15 етаж.
Всъщност, 16 и 17 етажи отново бяха оформени като тераси покрай открития централен басейн. А на 17 етаж, освен немногобройните шезлонги, бе разположено друго важно помещение за кораба.
На територията на една трета торабен етаж, на самия нос, бе обособено мястото за членовете на „Яхт клуб“-а. Така и не ми се отдаде до сега да разбера какво има в него, нито пък кои са неговите членове, но, надявам се, някой ден да стигна и до това знание.
За сега виждах всяка вечер партитата, организирани около външния централен басейн. Събираха се там след вечеря множество хора и се организираше нещо като дискотека. И бе всяка вечер тематична. Така една от вечерите бе кръстена „бяла вечер“ и повеляваше всички присъстващи да са облечени в бели дрехи. И цели тълпи облечени в бяло хора се тълпяха около сцената пред басейна. На нея танцуваха няколко аниматори, а присъстващите повтаряха движенията им. Имаше по-късно и тропическа вечер, предполагаща шарено тропическо облекло, имаше официална и каква ли още не.
