Каютите на кораба се деляха основно на външни и вътрешни. Външните си имаха по едно прозорче, или дори тераска и бяха разположени по външната стена на кораба. А вътрешните заемаха останалото място във всеки етаж и нямаха никакъв прозорец. И колкото и плашещо да изглежда това, не ни създаде липсата на прозорец никакъв дискомфорт. В крайна сметка, пребивавахме в нея единствено в тъмната част на денонощието, а тогава прозорецът не би могъл да внесе особена светлина от тъмнината навън. Още рано сутрин се качвахме на откритата палуба на 15-ия етаж за закуска. След това слизахме от кораба и използвахме деня за разходки по улиците на новия град. Вечер, по залез вечеряхме отново на откритата палуба, така че прекарвахме светлата част на денонощието максимално навън.
Нямаше проблем и със застоялия въздух. Така добра бе вентилацията, че отнасяше максимално бързо всяка неприятна миризма.
При всеки круиз, на който съм ходила предпочитам именно тези вътрешни каюти, те са и най-евтини. Малката тераска качва цената почти два пъти. А при положение, че през деня предпочитам да съм в града, или на широките корабни палуби покрай басейна, напълно се обезсмисля плащането на излишни пари.
Каютата ни не бе голяма, но си имаше пространство за всичко. Имаше две широки легла, бюро с голямо огледало, гардероб с две крила и малък хладилник. В банята бяха наредени тоалетна, мивка и душ кабина.
Два пъти на ден чистеше каютата ни камериерът. И явно добре бе изучил навиците ни, та нито един ден не го заварихме вътре, успяваше да си свърши работата в наше отсъствие. И така излъскваше каютата и така опъваше леглата, че чак ми създаде лек стрес в душата. Не съм аз от най-подредените хора на планетата и като признак на уют приемам да си метна по някоя дрешка на леглото, пък ще я прибирам друг път. И така се опитах да правя и тук. И само мисълта, че ще влезе камериерът веднага след моето излизане и ще ми подрежда нещата, ме връщаше и си подреждах чинно и дрехи, и бельо в гардероба. Такава дисциплина у мен не бяха успели да създадат ни родители, ни учители.
Върнах се у дома след пътуването и нахвърлях още първата вечер дрехи и сувенири по дивана. Погледнах ги след малко и изпитах носталгия по камериера, само той успя да ме дисциплинира при организирането на жилищното ми пространство.
И много чинно подреждаше човекът. Единствено не се съгласи нещо с възглавниците. Поради определени проблеми с кръста, спя от известно време с три броя възглавници. И ми ги донесе той с усмивка. И всеки един ден взимаше по една от моите възглавници и я подреждаше на леглото на Веси. Връщах я неизменно аз и също толкова неизменно й сменяше мястото усмихнатият ни камериер.
Извън неразборията с възглавниците, всичко беше като по ноти. На два дена ни сменяше спалното бельо, а кърпите сменяше всеки ден, въпреки че ги оставях по указания в каютата начин, сочещ, че не желая подобно разхищение. И поддържаше в каютата и банята безупречна чистота. Чисто бе и в коридора, и из целия кораб. Грижеха се за това нарочни служители, които обикаляха през целия ден с прахосмукачки – раници по гърбовете.
Това бе в общи линии, нашият круизен кораб. Виртуоза бе наименованието му и всичко в него е подчинено на музиката. На един от големите композитори бе кръстен всеки от 18-тте му етажа. Нашият носеше името на Николо Паганини. „Симфония“ бе кръстен ресторантът ни с обслужване на 6 етаж и не стигаше това, ами и мокетът му бе целият в нотни стълбици. „Опера“ бе името на другия от ресторантите. Музикални инструменти и ключа „сол“ присъстваха в украсата на целия кораб.
