Параклисът Света Богородица в Рупите.

Нали сърце геройски ми не трае, като ще се ходи до Сандански,  реших да обиколя каквото мога околовръст.

Тръгнах  към Рупите, преди две години ходих за последно и реших да проверя какво се случва днес. Поех аз по пътя към църквата на баба Ванга в Рупите,  но видях едни златни кубета насред зелените корони на дърветата. Не ми трябваше повече, мигом завих в тяхна посока. Пътят стана потресаващо лош, но пък кубетата се виждаха, така че смело паркирах червения мустанг на уширението в началото и само след няколко минути се изправих пред цял комплекс от неголяма църква, два параклиса и търговски постройки.

Пое ме един от мъжете, седнали на пейката и заразказва. Всичко започнало със съновидението на някого преди няколко години. В съня  си видял  мястото, на което някога била разрушената църква и църковната утвар. Извършили разкопки и сред останалите църковни пособия,  намерили две икони, на които Иисус Христос бил изобразен с меч в ръка. Това било странно, защото ние познаваме Иисус като миротворец, никъде другаде не бил изобразяван с оръжие. Моят събеседник изтълкува оръжието като знак на защита на дома  и църквата.

По-късно разказах за откритието си на двама приятели, запознати в подробности със светите книги и те ми казаха, че в едно от Евангелията се казвало, че Иисус ще дойде с меч. Нали налагал нова реигия, очаквало се не всички членове на семействата да я приемат и да настъпят крамоли, оттам и мечът.

Така или иначе, хората от околността се събрали и с лични средства и повече труд издигнали за няколко години големият параклис. За мен той беше с размерите на малка църква, но според канона представлявал именно параклис.

Напоследък в страни от него издигнали и още два, по-малки параклиса, на Свети Панталеймон отдясно и на Света Петка отляво. Те още не са изографисани, но и това се очаква да бъде извършено в скоро време.

Пред параклисите имаше изградени няколко магазинчета за сувенири.

Най-ценното на местността били многото животноворни източници, при тях много хора намерили изцеление на болежките си.

Обиколих наоколо и се спрях пред две табели. И според тях:

„Църквата е построена през 468 година, пети век в ранното Средновековие върху Тракийско светилище в подножието на Кожух планина. Има легенда, че именно от тук е тръгнал като млад отшелник Свети Иван Рилски. По-късно се установил по течението на река Струма край Бобошево и оттам поел към Рилската света обител. В началото на 10 век отшелничеството в българските земи вече имало утвърдени традиции по долното течение на река Струма. През 10-ти и 11-ти век в района са отсядали много отшелници и миряни на пътя към Света гора Атон. Присъщи и  свързвани с богомилството, в района на черквата са намерени и два бронзови кръста, които са датирани от началото на 11 век и са характерни за българското православие. Те се свързват с Цар Самуил и битката му срещу Византия, идентични бронзови кръстове са намерени в района на град Добрич.

През Средновековието в района е имало много скални черкви, в които отшелници и монаси грижливо са пазили православието и българщината. След падането под османско иго в района е имало много гонения на отшелници и монаси, които се били избивани безцеремонно след като се отказали да заменят Православната вяра с исляма. В това време  всички черкви и параклиси в района на Кожух се разрушени и опожарени. Въпреки това  жителите на село Старчево възстановяват част от традициите  като продължават  почитат част от тези сакрални места.

В средата на 20-ти век всички традиции в района са изоставени и забравени до 2017 година, когато след съновидение е посочено мястото, на което е била черквата и църковната утвар. В нишата под скалата са намерени икони на Света Богородица, сребърни и бронзови кандила, кръстове, сребърни чаши за причастие и други църковни предмети. През 2016 година се взима решение да се възстанови параклис Света Богородица в  Рупите, Кожух с дарения и  доброволчески труд. Първата копка се прави на Великден 2017 година от атонските монаси Унуфри и дядо Нектарий.

Покрай черквата  минава старият път за Рупите, по който хората с конски каруци и магарета са отивали до минералните извори до 1978 година, след което е построен сегашния асфалтов път. В района има голямо разнообразие от растителни животински видове, които допринасят за прекрасния пейзаж.“

 

„В местността Марковата скала в подножието на Кожух било едно от най-старите тракийски светилища в района. Историците предполагат, че това било антично светилище на Херос. В светилището е намерена мраморна плоча на тракийски конник. Окончателното му разрушаване настъпило към 70-те години на 20 век, когато  нищо неподозиращите хора от района  са взимали камъните от светилището  за строеж на къщите си. До наши дни са останали конска стъпка, олтари (жертвеници) и други тракийски знаци.

Към края на пети век след Христа на античното светилище е изградена скална черква с издълбани три кръста и поставка за иконата на скалата на Божията Майка Света Богородица. Скалата в светилището е с концентрация на енергия, излъчвана от ароганита в скалата. Тук имало голямо находище на ароганит и той дори бил експлоатиран в миналото чрез малка кариера на северозападния склон на хълма.

Ароганитът е минерал, полиморфна формула на калците. Връзката на ароганита с природата е дълбока. За тези, които са се заровили твърде дълбоко в духовното пространство, или за тези, които са загубили връзката си със света, този камък ги държи изправени и ги прави стабилни. Той е страхотен за стопяване на емоционалната умора и пренапрегнатия гняв, който се задържа в тялото, като носи баланс и спокойствие. Когато премахнем продължителните фактори на стреса откриваме, че тялото следва нашия пример. Ако имате ароганит, вече ще можете да спите по-добре, облекчава главоболието от напрежението и отпуска мускулите. Освен това е жив и подхранващ камък, който може да донесе топлина и надежда. Идеален е за тези, които винаги се чувстват затворени в студа. Като събужда тези коренни чакри, той надгражда енергия и жизненост и насърчава тялото да се лекува по-бързо. Твърди се, че ароганитът е наслада, защото помага на тялото да се справи с увреждането на нервите, които нарушават нарушават  естествения поток и хармония на организма. Той  е чудесен камък за личностно израстване и неговата земна лечителска енергия е полезна по време на медитация. Понякога, когато се чувстваме тревожни, или мислите ви се движат необуздано, това е защото не сте заземени и не присъствате в „тук и сега“. Ароганитът отнема цялата тази излишна енергия и я преобразува в положителна насока“.

Отново от хората покрай параклисите разбрах, че тази година за втора година се е провел енергиен събор на 15 август, на Благовещение и организаторите му имали идея да го направят ежегоден.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език