Нали сърце геройски ми не трае, като ще се ходи до Сандански, реших да обиколя каквото мога околовръст.
Тръгнах към Рупите, преди две години ходих за последно и реших да проверя какво се случва днес. Поех аз по пътя към църквата на баба Ванга в Рупите, но видях едни златни кубета насред зелените корони на дърветата. Не ми трябваше повече, мигом завих в тяхна посока. Пътят стана потресаващо лош, но пък кубетата се виждаха, така че смело паркирах червения мустанг на уширението в началото и само след няколко минути се изправих пред цял комплекс от неголяма църква, два параклиса и търговски постройки.
Пое ме един от мъжете, седнали на пейката и заразказва. Всичко започнало със съновидението на някого преди няколко години. В съня си видял мястото, на което някога била разрушената църква и църковната утвар. Извършили разкопки и сред останалите църковни пособия, намерили две икони, на които Иисус Христос бил изобразен с меч в ръка. Това било странно, защото ние познаваме Иисус като миротворец, никъде другаде не бил изобразяван с оръжие. Моят събеседник изтълкува оръжието като знак на защита на дома и църквата.
По-късно разказах за откритието си на двама приятели, запознати в подробности със светите книги и те ми казаха, че в едно от Евангелията се казвало, че Иисус ще дойде с меч. Нали налагал нова реигия, очаквало се не всички членове на семействата да я приемат и да настъпят крамоли, оттам и мечът.
Така или иначе, хората от околността се събрали и с лични средства и повече труд издигнали за няколко години големият параклис. За мен той беше с размерите на малка църква, но според канона представлявал именно параклис.
Напоследък в страни от него издигнали и още два, по-малки параклиса, на Свети Панталеймон отдясно и на Света Петка отляво. Те още не са изографисани, но и това се очаква да бъде извършено в скоро време.
Най-ценното на местността били многото животноворни източници, при тях много хора намерили изцеление на болежките си.
Обиколих наоколо и се спрях пред две табели. И според тях:
„Църквата е построена през 468 година, пети век в ранното Средновековие върху Тракийско светилище в подножието на Кожух планина. Има легенда, че именно от тук е тръгнал като млад отшелник Свети Иван Рилски. По-късно се установил по течението на река Струма край Бобошево и оттам поел към Рилската света обител. В началото на 10 век отшелничеството в българските земи вече имало утвърдени традиции по долното течение на река Струма. През 10-ти и 11-ти век в района са отсядали много отшелници и миряни на пътя към Света гора Атон. Присъщи и свързвани с богомилството, в района на черквата са намерени и два бронзови кръста, които са датирани от началото на 11 век и са характерни за българското православие. Те се свързват с Цар Самуил и битката му срещу Византия, идентични бронзови кръстове са намерени в района на град Добрич.
През Средновековието в района е имало много скални черкви, в които отшелници и монаси грижливо са пазили православието и българщината. След падането под османско иго в района е имало много гонения на отшелници и монаси, които се били избивани безцеремонно след като се отказали да заменят Православната вяра с исляма. В това време всички черкви и параклиси в района на Кожух се разрушени и опожарени. Въпреки това жителите на село Старчево възстановяват част от традициите като продължават почитат част от тези сакрални места.
В средата на 20-ти век всички традиции в района са изоставени и забравени до 2017 година, когато след съновидение е посочено мястото, на което е била черквата и църковната утвар. В нишата под скалата са намерени икони на Света Богородица, сребърни и бронзови кандила, кръстове, сребърни чаши за причастие и други църковни предмети. През 2016 година се взима решение да се възстанови параклис Света Богородица в Рупите, Кожух с дарения и доброволчески труд. Първата копка се прави на Великден 2017 година от атонските монаси Унуфри и дядо Нектарий.
Покрай черквата минава старият път за Рупите, по който хората с конски каруци и магарета са отивали до минералните извори до 1978 година, след което е построен сегашния асфалтов път. В района има голямо разнообразие от растителни животински видове, които допринасят за прекрасния пейзаж.“
„В местността Марковата скала в подножието на Кожух било едно от най-старите тракийски светилища в района. Историците предполагат, че това било антично светилище на Херос. В светилището е намерена мраморна плоча на тракийски конник. Окончателното му разрушаване настъпило към 70-те години на 20 век, когато нищо неподозиращите хора от района са взимали камъните от светилището за строеж на къщите си. До наши дни са останали конска стъпка, олтари (жертвеници) и други тракийски знаци.
Към края на пети век след Христа на античното светилище е изградена скална черква с издълбани три кръста и поставка за иконата на скалата на Божията Майка Света Богородица. Скалата в светилището е с концентрация на енергия, излъчвана от ароганита в скалата. Тук имало голямо находище на ароганит и той дори бил експлоатиран в миналото чрез малка кариера на северозападния склон на хълма.
Ароганитът е минерал, полиморфна формула на калците. Връзката на ароганита с природата е дълбока. За тези, които са се заровили твърде дълбоко в духовното пространство, или за тези, които са загубили връзката си със света, този камък ги държи изправени и ги прави стабилни. Той е страхотен за стопяване на емоционалната умора и пренапрегнатия гняв, който се задържа в тялото, като носи баланс и спокойствие. Когато премахнем продължителните фактори на стреса откриваме, че тялото следва нашия пример. Ако имате ароганит, вече ще можете да спите по-добре, облекчава главоболието от напрежението и отпуска мускулите. Освен това е жив и подхранващ камък, който може да донесе топлина и надежда. Идеален е за тези, които винаги се чувстват затворени в студа. Като събужда тези коренни чакри, той надгражда енергия и жизненост и насърчава тялото да се лекува по-бързо. Твърди се, че ароганитът е наслада, защото помага на тялото да се справи с увреждането на нервите, които нарушават нарушават естествения поток и хармония на организма. Той е чудесен камък за личностно израстване и неговата земна лечителска енергия е полезна по време на медитация. Понякога, когато се чувстваме тревожни, или мислите ви се движат необуздано, това е защото не сте заземени и не присъствате в „тук и сега“. Ароганитът отнема цялата тази излишна енергия и я преобразува в положителна насока“.
Отново от хората покрай параклисите разбрах, че тази година за втора година се е провел енергиен събор на 15 август, на Благовещение и организаторите му имали идея да го направят ежегоден.
