Град Сандански.

Чуден се оказа Сандански, пълен с най-различни забележителности.

Най-забележителен беше централният му парк „Свети Врач“. За всички имаше място, толкова алеи бяха изградили създателите  му, че по тях хората и тичаха,  и се разхождаха, а малчуганите караха колелета. Над парка имаше друг, увеселителен парк с виенско колело и всякакви увеселителни съоръжения.

Сред многото дървета в парка имаше и голямо езеро, в езерото къщичка за лебеди, а заедно с красивите лебеди плаваха и други бели птици, не по-малко красивите патки. Те бяха и най-голямата атракция за малките жители на града, не се уморяваха да им подхвърлят хляб, или царевица, а лебедите изпъваха шии и посягаха към малките ръчички.

За малките посетители, освен големия игрален център с люлки, пързалки и прочее детски забавления, имаше изградена и Къщичката на баба Яга. Метлата на стопанката й стоеше чинно подпряна на прага, ще рече, почиваше си старата дама.

В парка бе и големият градски басейн, до него по-малък, детски. В басейновия комплекс има и съблекални, а по стълбите над него бунгала на Сън Сити, в които могат да отседнат гостите на града.

Много каменни скулптури бяха разположени из зелените площи на парка. Сред тях бе и паметникът на Апостола на свободата ни, Левски.

След парка започва централната   търговска улица. Започва с големия Интерхотел „Сандански“ и фонтаните пред него, продължава с множество кафенета и се разлива в търговската част с магазините.

Там е и съдебната палата на града, а покрай нея са показани разкопките на  античния раннохристиянски град. Под самата палата са открити и древни мозайки, които днес са защитени със стъкло и слънцето, отразено в тях не позволи направата на снимки.

Застанах до древните руини и се зачетох в историята на града:

Мекият климат, минералните извори  и доброто местоположение създали условия за поселение на хора от древни времена. Днес са намерени следи за човешки поселения на  мястото на днешния град Сандански от II хилядолетие преди новата ера. Селището било възникнало около минералните извори през бронзовата епоха в края на XIII и началото на XII век преди Христа.

Първите писмени източници за поселения тук са от времената на траките, когато градът бил населяван от траки от племето  меди, които пък основавали селище с името Медиус. През IV в. пр. н. е. те били завладени от Филип II Македонски, а от II в. пр. н. е. – от легионите на Римската република. Именно при завладяването на медите от римляните, при някои от техните походи, като пленник в Апенинския полуостров попада и тракиецът Спартак, роден и раснал в древния град. Негов паметник се извисява днес над града.

По-късно римското селище на мястото на днешния град се е наричало Дезудава. В края на VI век то било разрушено от варварски племена. От тези времена то носи името Свети Врач в памет на двамата братя Козма и Дамян – народни лечители. С това наименование бил известен градът до 1949 година, когато бил преименуван на Сандански в чест на българския революционер Яне Сандански.

Съвременният град изцяло е разположен върху останките на древния и днес археолозите успяват да покажат по някоя от древните сгради в местата, празни от съвременни постройки.

За радост, на такова място се е случила трикорабната базилика от римско време, смятана за епископска катедрала по времето, когато тук бил издигнат ранно християнският град  Партикополис.

За базиликата написах отделно, а след нея се насочих към съвременните храмове. Първа на пътя ми се се случи голямата църква Свети Георги – главен храм на града. Размерите й бяха дотам внушителни, че попитах за историята й. И не напразно, такава църква не можеше да бъде много стара,  дължината й била 32 метра, ширината 8 метра, а височината достига до 20 метра, сиреч, строена е след Освобождението. Така и се оказа, строителството й започнало в 20-тте години на 20 век, тогава бил отреден парцел, а самите строителни работи започнали чак през 1938 година. Не успели да завършат до началото на втората световна война и спряли. Новият комунистически строй в страната ни също дал отпор на опитите да се продължи строежът, но с намесата на митрополит Филарет Ловчански би подновен през 1948 година и на  2 ноември 1952 година църквата била осветена. Изписана е в периода 1964 – 1967 година от художника Николай Шелехов, а иконите на иконостаса са на Христо Апостолов.

Продължих по съвременните улици на града. Вчера малко обърках пътя и минах покрай малък манастир, та днес целенасочено се устремих към него. Уличките на града бяха крайно приятни, с невисоки нови кооперации, а между тях бяха изградени и малки и по-големи параклиси. И друго имаше покрай параклисите, повечето от спирките на градския транспорт бяха украсени с ликовете на националните ни герои, дали живота си за Освобождението от османското иго по земите ни.

На половин час разходка от централната част на града, в самия му край, се намира Санданският манастир „Св. св. Козма и Дамян“.

Съвременният манастир е сравнително нов, католиконът на манастира бил изграден през 1928 година. През 1950 година храмът бил измазан и му бил поставен таван, а през 1998 г., с дарения на Никола Дамянов, била издигната оградата.

Това бе третият път, през който в този ден се споменаваше името на Никола Дамянов. Благодарствена табела за неговите дарения висеше на църквата Свети Георги, същата видях и на малкия параклис „Свети Димитър“  по пътя към манастира.

Днес манастирът си има доста обширен и приятен двор, в края на който се намира църквата. Надписът над входа й носи умилителното наименование „Манастирчето Свети Свети Козма и Дамян“. Именно в чест на двамата лечители бил кръстен манастирът.

Зад църквата е малката жилищна  постройка и параклисът Света Петка, а в него има лековито аязмо.

Особено била лековита водата му за детеродни проблеми. В манастира ме посрещна добрия чичо Иван, той ми разказа за много случаи, в които тук идвали дами, които поредна година чакали Бог да ги дари с рожба и след като се измият с вода от лековитото аязмо, до една година се връщали с бебе на ръце.

За сбъдването на желането помага и добрината на чичо Иван, с толкова благи думи посреща, че неизменно отпуска душата на посетителите. Чичо Иван поведе  и мен по църквата, разказа ми за иконите, спря ме пред иконата на Света Петка и ми разказа за нейната история.

По-късно прочетох и за историята на манастира от преди тъмните векове на османското иго по земите ни:

„Според археологически проучвания в района, на мястото е имало раннохристиянски манастир от IV – VI век – около църквата има очертания на стари зидове и са открити късноантични архитектурни елементи, както и глинени тръби са водопровод. По това време градът, който заради минералните си извори в езическо време е център на култа към Асклепий, е епископско седалище. Съществуват непотвърдени сведения, че в манастира са се съхранявали мощите на светите Козма и Дамян, отнесени при кръстоносните походи първо в Белград, а след това във Венеция. В сборника на Яков Крайнов „Различни потреби“, отпечатан в 1572 година, в частта „Сказание и повест“ се дава кратка характеристика на различни светци и от кои места техните мощи са пренесени във Венеция. Козма и Дамян са обозначени като двама братя лекари от село близо до Мелник: „Сти В брата врачеве Козма и Дамїань ѡт некоїеме селѣ близь Мелника ѡ ѡбоихь глави и вьсе кости имать“. Манастирът вероятно е разрушен в XIV век при османското нашествие.“

Не очаквах толкова красота от този южен град, разходката из улиците му ме дариха с истинско удолствие! От приятели разбрах, че днес била ремонтирана и централната баня с минерална вода. Не успях да проверя лично този път, ще остане за следващи посещения!