Базиликата в град Сандански.

Дълга история има съвременният град Сандански. Мекият климат, минералните извори  и доброто местоположение създали условия за поселение на хора от древни времена. Днес изследователите успели да открият доказателства за поселения на и на траки, и на римляни от Римската република. В  последния период от античността на  територията на днешния град бил изграден ранно християнският град Партикополис.

Съвременният град изцяло е разположен върху останките на античния и днес археолозите успяват да покажат по някоя от древните сгради в местата, празни от съвременни постройки.

За радост, на такова място се е случила трикорабната базилика от римско време, смятана за епископска катедрала. Тя се намира зад градинката пред Съдебната палата и това е може би най-голямата антична базилика, която съм виждала.

Днес тя е превърната в музей. Спрях се на входа на касата и се зачетох, имаше ралични по цена билети за пенсионери, учащи се и граждани. Четох, четох, па си поисках един билет за граждани. Пошегувах се с разпоредителите, че се чувствам селянин по душа, но тъй като за такива като мен ценоразпис не е предвиден, те ми продадоха един билет за граждани и, изпратена от усмивките им, навлязох в древните селения.

Заедно с мен влезе и една малка прекрасница – красиво момиченце на име Катя  на около 9-10 години, с две сплетени плитки. Баба й не пожела да я придружи и прекрасницата се зае да ме развежда. Не за първи път влизала и вече знаеше основните помещения на базиликата. Тя ме заведе до централната зала, в която бяха издигнати две аркади от античните арки. Катя ми каза, че тук, до древните арки, се провеждали много от сватбите в града и наистина, до тях бяха разположени няколко стола и много цветя.

За моя радост, из цялата базилика имаше поставени от любимите ми информационни табели и от първата от тях разбрах, че това е Перистилен двор, който според табелата е „Едно от най-значимите  открития в комплекса. Перистилният двор (перистил – непрекъсната веранда) е разположен между атрия и трасето на кардомаксимус (най-голямата улица с ориентация изток-запад в античния град). Откритията дадоха 100% възстановка на помещението в неговата най-източна част. Във вътрешната част на помещението е разположена колонада с интерколумнии от два метра. Ордера и се състои от мраморни бази с постаменти разположени върху стилобат от зидария в Опус микстум колони с височина от 2,5 2,7 м корински капитали кемпфери и арки над тях е имало покрив с дървена конструкция. Настилката е от тухли с размери 0,40 на 0,20 м. На много места по пода има останки от пожарища което показва че заедно с базиликата са били опожарени и съседните помещения от голям пожар в края на шести век приблизително около 580 година след Христа унищожил епископския комплекс. Не е изключено това да е агората на ранно християнския Партикополис.“

След перистилния двор Катя ме поведе към Баптистерий (кръщелно).

Малката красавица ми каза, че тук били кръщавани някога хората и бе напълно права. На свой ред я попитах защо басейнът е толкова дълбок. Погледна ме с красивите си очи, не се беше замисляла. Аз пък бях чула отговора от други посещения на баптистерий по света. Кръщелните отделения в най-ранните християнски базилики били дълбоки, зщото тогава религията току навлизала и в нея се посвещавали възрастни хора. За това бил дълбок басейнът, за да може в него да се потопи висок възрастен човек. По-късно, когато християнската религия навлязла в земите ни, възрастните вече били покръстени, така че следвало да се кръщават само бебета и малки деца. Така постепенно големите басейни били заместени от неголям кутел, който бил достатъчен за потапяне на малките създания по време ан свещения ритуал.

Табела  до античния баптистерий допълни:

„Изследванията позволиха да се възстанови пълната стратиграфска картина на обекта. Оказа се, че повечето от разрушенията в помещението са извършени от изкопа, направен от войниците и последвалите градежи. От изключително значение за възстановката на баптистерия е това, че той е бил засегнат само една трета от строителните дейности. По стратегиграфския профил и находките става ясно, че баптистерият е бил напуснат преди да бъде разрушен. Вписването в четириъгълник най-вероятно се е наложило от конструктивна гледна точка за укрепването на сградата. Височината на купола най-вероятно е в рамките на пет и половина до  шест и половина метра като тавана е бил изпълнен с мозайки в техника „опус вермикулатум“ с най-разнообразни геометрични мотиви.

Страничните стени на кръщелното са били украсени със стенописи в различна цветова гама и геометричен стил. От запазената част личат добре оформени пана, разположени между псевдо колони и най-различни геометрични фигури, ромбове, медальони и други, които имитират мраморна облицовка. Външният зид на писцината (басейна) също е изографисан с наклонени черти с дебелина 2 см в тъмно син цвят. Писцината е била облицована с различни по произход мраморни плочи, а пода е бил изпълнен в мозайки стил „опус сектиле“ с триъгълни мраморни сини плочки. Добре личат отворите за влизащата и  изтичащата вода. Двата коридора около песцината са застлани с тухли от добре изпечени червена глина.“

Поседяхме за малко до античния басейн и красивата Катя рече, че си тръгва, не искала да ядоса баба си. Благодарих й за прекрасната разходка из древните селения и поех натам сама, водена от безценните табели. А следващата ме отведе до съседното помещение:

„На юг от баптистерия и на запад от вътрешния двор на епископската базилика бе открито помещения с формата на параклис, ориентирано изток-запад. В параклиса се е влизало от югоизточния и югозападния вход на баптистерия. Северната му стена е вградена и ползва южната дъга на баптистерия. Апсидата е била полукупол в градежа „опус микстум“ от обли речни камъни, традиционен за всички строежи в раннохристиянския град Партикополис. Запазена е височина на зидовете от 2,2 м на запад и 1,60 на изток. Подът е застлан с тухлена настилка, много добре запазена. Запазени се откриха много руини, които могат да се използват при бъдещи възстановки. На западната и северната страна се откриха запазени стенописи на площ от 8 квадратни метра като част от тях повтарят украсите в мартириона и епископската базилика.“

Следваща по реда бе манастирската столова,  Магерницата. А табелата разказа:

„Най-значимото от проучванията бе полуразкрито помещението на магерницата (кухня, столова), разположено на запад от притвора на епископската базилика. На север има ниша с размери 5,70 на 2,90 м. От юг тя е била изградена с мазилка с масивна арка с ширина 4,18 м и височина 3,50 м. На западния зид в помещението има още две ниши. Магерницата е била без тухлена, или мраморна настилка с глиноподобен под. В западната част на помещението са били открити останките от литоса. В единия от тях бе открита овъглена пшеница. В пода на помещението има заграден канал, зидан от тухли и фино измазан във вътрешната му част. Като последна архитектурна хронологическа намеса в нишата на височината на помещението е изградено интересно техническо съоръжение. То е изградено на западната стеничка на нишата и е с височина 1.60 м. На юг и север са изградени две ниши, между тях е изградено малко басейнче, измазано с хоросан, до което е довеждана  вода от канал, вграден в западната стена. Пред басейна има изградена мраморна облицовка и в долния му край има изградено правоъгълно корито от сив мрамор.

От находките най-интересна е железен полюлей, открит пред водното съоръжение в западния край на нишата. Полилеят, известен още като лампадофор е с диаметър 1 м и дебелина на обръча 2 см. Има 24 броя кръгли скоби, в които са се слагали лампадите. Скобите са разположени както от вътрешната, така от външната страна. На полилея са  открити многобройни оловни пластини, явно  играли ролята на уплътнители за стъклените лампади. Лампадите са с широк горен кръгъл и отвор до 8 см в диаметър и височина 10 см. Като цяло можем да предположим, че новоразкритото помещение, което няма аналогии в пределите на България, е стопанско помещение, обслужващо провежданите в епископския комплекс църковни служби. Освен за приготвянето на понуда, то е служело за измиване и поддръжка на литургийните съдове и църковната утвар.“

Следващото открито помещение се нарича Мартирион,  това е помещение за съхранение мощите на светеца. Разкритото помещение е с размери 11 на 9 м и е в северозападния ъгъл на епископския комплекс.

„Макар и с не идеални геометрични пропорции, разположено на площ от 100 квадратни метра, то явно е играло важна роля в християнската литургия. В центъра на помещението са разположени две зидани колони с размери с дължина 1,50 м и широчина 0,80 м. Помещението е било измазано с два слоя стенописи в геометричен, така наречен „псевдо колонен“ стил, личащ върху стеничката между двете ниши в антрето на помещението и останките от полихромни стенописи по северния зид. Откритата част от бронзов канделабър (връхна част) предполага извършването на християнски ритуали като бъдещите проучвания може да го определят и като свято място в епископската базилика.

Официалният вход на помещението е бил на изток от нартекса (притвора), който е изграден от масивен мраморен праг със следи от масивна порта. Достъп до помещението е имало от юг – два входа и от север – един вход.“

В чертите на епископския комплекс учените открили и Параклис. А според табелата до него: “В резултат на проучванията бе разкрит наполовина параклис – последното помещение от ранно християнския епископски комплекс от периода 5 – 6 век след Христа. Той се намира на запад и е разположен между баптистерия и мартириума. Подходът към него е ставал от три входа. Парадният, който е най-широк, идва от изток през засводен коридор, свързан с притвора.

Параклисът е с размери 12 на 10 метра и е ориентиран в посока север-юг с апсида север. Основната част е била засводена с тухлена зидария. Покривната конструкция била изградена от тегули и имбрици. Помещението е било изградено през последния период от съществуването на комплекса и е вградено в мозаечния под на по-рано изградено помещение с правоъгълна форма. В североичния ъгъл на изток от абсидата е оформена малка ниша с арковиден отвор към помещението на височина 0,20 м от пода на параклиса. Отново на източната стена е била изградена  и полукръгла ниша, тя е била облицована с мраморни плочи, плочите са залепени с розова хидрофобна мазилка. Подът на нишата е изграден от мраморни плочи с отвор в източния край на нишата. Засега не е установен отводнителен канал от него към канализацията на епископската базилика“.

Последната табела ми разказа: „При разкопките на епископския център е намерено отоплително помещение префурниум. Изграден в стила „опус микстум“, долепено до окръжния вид на баптистерия. В северната част на помещението се откри тухлено съоръжение с височина от 3,50 метра, състоящо се от две части. Долната част представлява пещ, завършваща в горната част с две арки, изградени от тухли. Казанът, източван от долната източна стена чрез отвор е запазен само в долната част. Много е вероятно източването да е ставало в съдове за топла вода, с която е била подгрявана водата в писцината(басейна) на баптистерия (кръщелното). При всички случаи това е много добре запазено отоплително съоръжение, което се открива за първи път в България.

Значима находка е и открита част от нова за епископския комплекс мозайка от типа „Венецианска“. Под пода на мозайките преминавал канал, зидан от тухли и розов хидрофобен  хоросан. За важността на това новооткрито помещение от епископския комплекс говорят и находките от луксозен мрамор и части от мраморна стена, трапеза и мраморен купел с украса, както мраморни олтарни колонки. В него бе открит и бронзовия лютиен кръст.“

Бронзовият кръст бе изложен в музея, а на място видях следи от древно аязмо, макар и закрито с полусчупени плочи.

Епископският комплекс бе толкова голям, че в част от него все още не бяха довършени археологическите проучвания и помещенията бяха изложени в разрушения вид, в който са били открити.

Тръгнах да се връщам и за пореден път установих мащабите на комплекса, толкова бе голям, че ми трябваха няколко минути, за да  се ориентирам от къде бях дошла и как да стигна до изхода. Най-после успях и поех по древните мозайки.

Върнах се до съдебната палата на града, встрани от нея бяха показани друга част от разкопките на  античния ранно християнския град Партикополис. Под самата палата също бяха открити  древни мозайки, които днес са защитени със стъкло и слънцето, отразено в тях не позволи направата на много снимки.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език