За чуриловския манастир ми казаха в музея в Петрич онзи ден. Излишно е да казвам, че разко поисках да отида. Запланувах го за неделния ден, но нали тръгнахме с Радо и Иви към село Долене, а искахме да отидем и до събора на кестени в село Коларово, не знаех дали ще остане време. Пък и ни плашеха с едни лоши пътища. Въпреки това на няколко пъти вметнах, че имало някакъв манастир, но в онзи ден удобно му заборавих името и разговорът все отмираше. И нали когато нещо е тръгнало да става, Вселената отваря път, тъкмо си пазарувах кашкавал със шарена сол в селскостопанската къща на село Долене, а Радо беше влезнал в разговор с едно от любезните момичета там, и те ти го идва, чукна ме по рамото и ми рече: „Имало един Чуриловски манастир…..“ Не успя да си продължи приказката, мигом му отвърнах, че това е манастирът, на когото мъча името от сутринта. Усмихнахме се взаимно и така беше решено, ще се ходи. Момичето ни каза, че пътят е добър, само в последните 500 метра е доста неприятен и тях повечето хора преминавали пеша.
Поехме натам, към село Гега и Чурилово и пътят се оказа напълно здрав и прилично асфалтиран. Понеже не знаехме какъв е патронът на манастира, се помаяхме на разклона с табелите. Едната сочеше към манастира „Свети Георги“, другата към село Чурилово. Първоначално заложихме на селото, нали това наименование бяхме чули, само че не се оказахме прави, та съвсем след малко върнахме и хванахме по табелата към манастира. Тя се оказа вярната и почти веднага след нея пътят наистина рязко се влоши. Не само че се превърна в пясъчен, ами заувива над една доста дълбока пропаст. Двете с Иви понечихме да предложим пеши преход, но Радо, без дори да трепне, поведе машината по лошия път и ни спря до сами манастирските порти. Пред тях бяха сковани дървени маса и пейки, а над манастира се извисяваше църковната камбанария.
От нарочна табела прочетох, че „за да се качиш на камбанарията трябва да влезеш през ниска портичка, да се наведеш до кръста и по една скърцаща дървена стълба с поизкривени от годините стъпала се качваш на върха, от където се открива великолепна гледка към околните планини, сред които сгушени едва-едва се виждат малки селца. На камбаната стои надпис „1907“, годината, в която е отлята“.
Още в село Долене ни бяха показали едни странни картини на дяволи върху стените на преддверието и съвсем след малко загърбихме всякакво съмнение, бяхме на правилното място. От всички картини на външната стена ни гледаха цяла купчина дяволи, ясно и категорично изрисувани. Момичето от възроденото село Долене ни беше казала, че според местните, те били за защита, да не идват истинските копитни и опашати зли сили.
Уредникът на манастира не понечи да ни приказва, а ни прати да четем табелата на отсрещната сграда. Отидохме и тя ни разказа историята и на манастира, и на странните картини:
„Чуриловският манастир Свети Георги, наричан понякога Игуменски, или Геговски манастир е разположен живописно в южните склонове на планината Огражден между селата Гега и Чурилово на разстояние 15 км от Петрич и съвсем близо до границата с Македония. Предполага се, че е основан през 14 век, но е разрушен при османското нашествие. Възобновен е през 1858 година. Съхранен е ферманът за разширяване и обновяване на църквата „Свети Георги“, издаден на 5 март 1857 година от султан Абдул Меджид. За етапите по изграждането на манастира получаваме сведения от съществуващите строителни надписи. В два от тях се посочва, че на 10 март 1858 година е станало обновяването на църквата, а в третия, че през 1870 година е построен камбанарията.
Въпреки че манастирът е бил възстановен преди официалното признаване на Българската Екзархия, в него никога не била отслужена служба на друг език, освен българския. Чест гост на манастира била пророчицата Ванга.
Интерес представлява съхранената стенописна украса от 1858 година и особено сцените със сюжети от „Страшния съд“ и „Митарствата на душата“, изписани в открития притвор и реставрирани през 1979 година. Сцените от страшния съд имат възпитателен смисъл. Виждайки изобразен неизбежния божий съд хората да се пробудят и да отбягват греха. Има изрисувана по една сцена за всяка професия. В деня на страшния съд овчарят, който през своя земен живот лъжел, стои с вързана овца на врата, а дяволът го мъчи. Изографисани са воденичар с окачен камък на шията и шивач с обесена ножица на врата. Двамата се прегърнати от демони заради това, че единия крадял платовете на клиентите си, а другият защото е присвоявал зърното на населението, което е трябвало да мели. Има и сцена против врачките и баячките – майка с бебе на ръце стои пред лъже-лечителката, която подава съд с лекарство към детето, а отгоре един дявол засипва съда със своите нечистотии“.
„Църквата „Свети Георги“ е трикорабна псевдобазилика с открит притвор на запад и открити навеси от север и юг. Представлява масивна каменна сграда с размери 24 метра на дължина и 12 метра на ширина. Храмът е строен и изографисан от майстори от Дебърската школа и днес Църквата е обявена за Паметник на културата от национално значение“.
Влязохме в църквата и с лекота открихме белезите на познатата ни вече Дебърска школа. Църквата и на този манастир беше в стила на църквите от тези дни, олтарът категорично източноправославен, а колоните на залата изрисувани в ярките цветни мотиви на Азия.
Странен край, църквите им с азиатски мотиви, стените им изрисувани с дяволи. Или са били крайно напреднали, особено за времето си, или така и не сме разгадали тайното послание на древните обитатели.
Така или иначе, църквата бе изключително красива, а олтарът бе толкова богат, че не можехме да се отделим от него за дълги минути.
Уредникът ни посочи женското отделение на втория етаж и двете с Иви поехме по изключително стръмните стълби. Още една странност на църквите около Петрич и Сандански, за подобно деление по етажи до сега не бях чувала. Отново според табелата: „По благочестива християнска традиция младите моми стояли отделно от мъжете по време на богослужение“, а уредникът добави, че това било сторено, за да няма грешни помисли по време на литургията.
Искрено вярвам в Бог, но не всички постулати на религиите приемам. Така не приемам и че помислите за възпроизводството на рода, а ако щете и само за изразяване на любовта между мъж и жена са грешни.
Не само това било грешно, обаче, според канона, на една от стените на женското отделение беше изрисувана дама, а пред нея отново дявол, който й държи огледало. До тях имаше силно избледнял надпис, който, според уредника гласял, че който много се гизди, сам дяволът му държи огледалото, сиреч, прекаленото гиздене отново не било благословено.
Насладихме се на красотата на църковната зала и поехме навън. В съседната постройка бе запазено и някогашното килийно училище, най-старото в района. На стената бе закачена черна дъска, а пред нея бяха подредени останалите от някога няколко зелени двуместни чина. На един от тях си стояха издълбани букви от по-непослушните ученици. На друга стена висеше карта на България от преди падането ни под османско владичество, а под прозореца бе поставена снимка на героичните ни млади възрожденци.
Приказно беше мястото на чуринския манастир, отвсякъде го ограждаха хребетите на Огражден планина и той се гушеше сред тях на топло и уютно. Отново табелата ни разказа как „в миналото манастирът и училището са обслужвали духовните нужди на населението от 12-те махали на някогашното село Игуменец. Може би не е случайно и името на селото, което някога е било своего рода център на съседните махали.
Днес десетки миряни се събират в светата обител три пъти в годината – на храмовия празник Гергьовден, на Петровден и на Рождество Богородично“. А за да им е сладка и приказката, и хапката, в манастира имаше изградени множество дървени маси и пейки.
Нова табела ни разказа за една приказна легенда: „Според древно предание манастирът Свети Георги бил построен с песен. Три хубави и гласовити лични ограждански моми запявали на хълма на село Гега и песента им била знак. На следващия ден призори селяните от махалите на село Игуменец, пръснати по околните хребети на планината да излязат да строят манастира. Нареждали се в колона по дължината на пътя и от ръка на ръка се предавали камъни за градежа. И така с хубава песен и задружност и с вяра във всемогъщия Бог, който закриля огражданите и българите, бил построен манастира. Негов патрон е Свети Георги, един от малкото светци на победата в християнската религия.
Село Гега било изградено на около 609 метра надморска височина. На 900 метра източно от селото тече река Градешница. Климатът му е преходносредиземноморски. Предполага се, че селото е основано от преселници от Берковско в началото на 19 век. До края на четиридесетте години на 20 век г. бил център на село Игуменец, съставено от 12 планински махали в Огражден, обособени по-късно като села. През 1959 година към Гега са присъединени махалите Долни край и Учкунци.
Селото е удобен изходен пункт за изкачване на най-високите върхове в Огражден – Билска чука (1644 м) и Голак (1639 м). В Гега се намира и родната къща на Антон Попов, сега превърната в музей“.
Огледахме още веднъж манастира и красотата на планинските хребети наоколо, благодарихме за шанса да дойдем и поехме по обратния път, предстоеше ни събора на кестените в село Коларово.
