Първи срещи със зеленината и хората на остров Мавриций.

След като посрещнах Бъдни вечер близо до ……. Рожденника, във въздуха на полета от Европа, пристигнах росна в ранния следобед  на вълшебния океански остров.

Напук на представите за прекалена скъпотия, резервирах си стая в къща за гости за нещо от типа на 10 евро на вечер. За да бъда честна, мислех си какво ли ще намеря срещу тази цена. И се оказа цяло прекрасно студио. Голямо легло, кухненски бокс с всякакви посуди. Че имаше къде и тропическите плодове да обработвам. И не стига че цената бе повече от достатъчно ниска, и някаква допълнителна отстъпка ми направи стопанинът на място. Та, истински евтина почивка изкарах.

От къщата за гости бяха изпратили автомобил да ме прибере от летището. И пътьом спираше шофьорът, с красотите на острова да ме запознае. И видях Мавриций зелен и прекрасен. Истински тропически остров.

Преди да стигнем до селото, автомобилът-посрещач паркира  пред чуден залив. Настоятелно ме покани шофьорът да изляза и да разгледам. Слязох и ахнах, приказен бе заливът! С бял пясък плажа и с прозрачни сияйно сини води океана.

А съвсем наблизо до брега се извисяваха бреговете на друг един остров, Gunner’s Quoin. Формата му такава, че сякаш горната част на военна шапка от водите се подаваше.

А някога, в колониални времена, между скалите му бил изграден затвор.

Нямало го днес затвора.  А на брега срещу него бе издигната малка дървена църква.

Докато спирахме и ахках, времето бе напреднало. Дълъг бе полетът. А и рано Слънчо се отправяше да спи по тези географски ширини. Та, на влизане в селото успях да срещна и първия си островен залез.

Разходих се на другата сутрин из моята обител за следващите няколко дни.

Непретенциозно се оказа селцето. С ниски, средиземноморски тип къщи.

След централното кръстовище бе образуван малък площад, на който  бяха подредени основните магазини на селото.

Непретенциозни и скромни и те като самото село. Но пък с екзотични плодове и зеленчуци.

А нейде там сред попаднах улиците и на голям супермаркет. И въпреки крайно неретенциозния си вид, върху полиците му бе разположена всякаква  стока.

Разполагах на острова с цели няколко дена и си позволих разточителни разходки. И освен в централните части, забредох и в покрайнините на селото.  А там  доста по-бедни бяха   къщите, носеха белезите на житейското ежедневие. Пране по просторите. По някое животно в двора. Кал под животните.

Децата  по улиците караха колелета, радваха се на лятото с детските си занимания, както навсякъде по света. Учебните заведения бяха обявили коледна ваканция и  празни стояха те в очакване на питомците си.

А възрастните, както в цяла Азия, се редяха на опашки по уличните кухни за готова храна. Не бяха богати хората, а храната си купуваха готово сготвена. Дали защото жегата бе истинска и готвене в домашни условия би стоплило така или иначе вече топлите домове, дали домакините истински ценяха труда и свободното си време, но всеки обед пред димящите тенджери на улиците се извиваше опашка от желаещи да отнесат вкусните гозби по домовете си.

Отново както и в цяла Азия, всичката топла храна се траспортираше не в нещо друго, а в обикновените найлонови пликове. И за пореден път се замислих за издръжливостта им при вида на попадащите в тях горещи супи. И не, ни един инцидент не случих.

И пак, както в цяла Азия, отделно от различните топли ястия, в готови пликчета бяха приготвени салати и трушии, така и обслужването се извършваше по-бързо. И попадаха множеството горещи пликчета в една по-голяма торба, отново найлонова, и я отнасяха гладните клиенти по къщите си, челядта си голяма да нахранят.

И не обичаха пеша да се движат местните, а на мотопедчета и на колела пристигаха. И на тях товариха гозбите и поемаха към дома.

Непретенциозни бяха и бензиностанциите, на които зареждаха с гориво мотопедчетата.

А по празници мавританци се отправяха към Църквата. Нали и тук имало колонизатори, и те донесли със себе си религията. Единствено индийската общност бе запазила изконния си индуизъм. Останалите бяха приели католицизъм от завоевателите и  го изповядваха и след обявяването си на независимост. И празнуваха днес местните нашата християнска Коледа, в католическия й вариант. Навсякъде грееше  домашната коледна украса, само  дето грееше  сред слънце и палми, наместо сред борчета и сняг, но с тази особеност вече бях свикнала.

А Луната бе пълна в онези дни и сякаш като поздрав за празника светеше над Храма Господен.

В един от дните случих и на сватба. Въпреки тропическата жега, гостите идваха за тържествената църковна церемония в  официално облекло, с красиви рокли дамите и ризи и панталони мъжете. По-смелите добавяха и сако, а децата щъката като цветни приказни феи.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език