След като посрещнах Бъдни вечер близо до ……. Рожденника, във въздуха на полета от Европа, пристигнах росна в ранния следобед на вълшебния океански остров.
Напук на представите за прекалена скъпотия, резервирах си стая в къща за гости за нещо от типа на 10 евро на вечер. За да бъда честна, мислех си какво ли ще намеря срещу тази цена. И се оказа цяло прекрасно студио. Голямо легло, кухненски бокс с всякакви посуди. Че имаше къде и тропическите плодове да обработвам. И не стига че цената бе повече от достатъчно ниска, и някаква допълнителна отстъпка ми направи стопанинът на място. Та, истински евтина почивка изкарах.
А възрастните, както в цяла Азия, се редяха на опашки по уличните кухни за готова храна. Не бяха богати хората, а храната си купуваха готово сготвена. Дали защото жегата бе истинска и готвене в домашни условия би стоплило така или иначе вече топлите домове, дали домакините истински ценяха труда и свободното си време, но всеки обед пред димящите тенджери на улиците се извиваше опашка от желаещи да отнесат вкусните гозби по домовете си.
Отново както и в цяла Азия, всичката топла храна се траспортираше не в нещо друго, а в обикновените найлонови пликове. И за пореден път се замислих за издръжливостта им при вида на попадащите в тях горещи супи. И не, ни един инцидент не случих.
И пак, както в цяла Азия, отделно от различните топли ястия, в готови пликчета бяха приготвени салати и трушии, така и обслужването се извършваше по-бързо. И попадаха множеството горещи пликчета в една по-голяма торба, отново найлонова, и я отнасяха гладните клиенти по къщите си, челядта си голяма да нахранят.
И не обичаха пеша да се движат местните, а на мотопедчета и на колела пристигаха. И на тях товариха гозбите и поемаха към дома.
А по празници мавританци се отправяха към Църквата. Нали и тук имало колонизатори, и те донесли със себе си религията. Единствено индийската общност бе запазила изконния си индуизъм. Останалите бяха приели католицизъм от завоевателите и го изповядваха и след обявяването си на независимост. И празнуваха днес местните нашата християнска Коледа, в католическия й вариант. Навсякъде грееше домашната коледна украса, само дето грееше сред слънце и палми, наместо сред борчета и сняг, но с тази особеност вече бях свикнала.
