Пътищата и хората на Бенин.

Посетих Бенин в едно пътешествие заедно с Того и Гана. И както вече писах, бяхме подготвени да срещнем Гана като най-икономически развита в района. А впечатлението на цялата група бе, че лидерът в това отношение е именно малкият Бенин. И все пак, растежът не бе така главоломен. Бавно и постепенно се случваха нещата.  Хората си живееха така, както много стотици години живяли бяха дедите им. Ходеха в шарените си облекла. И носеха вещите на главите си. От леки пластмасови съдове до истински големи бохчи.

Само можех да предполагам колко тежко им бе. Но пък старанието да балансират на главата си тежките товари изработваше невероятна грация на телата и движенията им. Носеха се те по пътищата плавно и грациозно. А пътищата бяха следващото затрудняващо ги нещо. Никак не бяха гладки и плавни. Имаха, разбира се, и гладки. Само че твърде бяха малко. А основно с пясък бяха настлани пътищата. И нищо нямаше да им има, ако равно бе пясъчното покритие. Само че твърде рядко му се случваше. Обикновено бяха доста изровени. Задълбочаваше се проблемът след паднал дъжд.  И се превръщаха в истинско предизвикателство за шофьорите.

Значително по-добри бяха в градовете. На доста места там пясъчното покритие бе настлано с асфалт. И си изглеждаше съвсем прилично. И бръмчаха върху него моторчетата на местните.

Моторчетата бяха основното превозно средство. А облечените в жълто водачи сигнализираха, че извършват таксиметрови услуги с превозното си средство.

Не само маневрени бяха двутактовите машинки. И от малко гориво се нуждаеха. А горивото бе самостоятелна тема на туристическото ми учудване. Имаше вече и доста модерни бензиностанции. Но все още преобладаваха малките невзрачни станции с прашни и овехтели колонки.

Ширеше се по улицата и търговията с не особено законен внос на евтино  гориво от близката Нигерия. Да си призная, там разбрах, че всъщност Нигерия имала залежи от петрол. И полулегално, а някъде и съвсем нелегално внасяли предприемчиви хора евтиното гориво и го продаваха по твърде атрактивен начин. Разсипваха тъмната течност в жълти туби, или в стъклени бутилки. Жълта туба, поставена до пътя сигнализираше наличието на подобна мобилна бензиностация. И сипваха по една бутилка бензин в моторчетета шофьорите. И пълнеха я наново продавачите. И така въртяха търговията си.

А на фона на този изглеждащ средновековен способ за снабдяване с гориво, стояха гордо напълно съвременните фоносоларни батерии. С тях местните снабдяваха с електричество уличните стълбове. А на места имаше цели пана от такива плочи.

С модерния способ за добив на електричество бяха осветени и някои от училищата. И изобщо, сградите на всички училища бяха достатъчно големи и приветливи. И нормално. Деца имаше в Африка. И тичаха свободни, усмихнати и щастливи.

Особено изпъкваха големите училища на фона на малките мизерни къщи, в които се прибираха учениците при семействата си.

Именно къщите наблюдавах най-често зад автобусните стъкла. Прашни и схлупени изглеждаха те. А най-удивителното бе, че именно от тези прашни къщи излизаха чистите им обитатели. Че перяха непрекъснато африканските жени, така беше. Но как успяваха да се запазят чисти в праха извън и вътре в къщата, си бе загадка.

В праха се предлагаха и множеството стоки,продавани по пътищата.

Обичайно бе за пътуващите да спрат пред някое от импровизираните улични гостилници. И ги нагостяваха стопанките им с местните плодове и готвени кореноплодни.

Обичайни бяха и крайпътните пазари. И невероятно всякакви стоки предлагаха.

Срещахме на места и ходещите човеко-магазини. Носеше един човек върху главата си цял набор от дрехи. И провисваха те покрай тялото му. И го превръщаха в ходещ щендер. Само по една малка пролука оставаше пред очите си. За да вижда все пак къде ходи.

Изобщо, непрекъснато пренасяха африканските хора багажи. И увити бяха в огромни бали. Какво бе съдържанието им, не ни се даде да разберем. И само виждахме цветните им обвивки върху главите на хора, или  по покривите на автомобили.

Върху покрива и на нашия туристически бус пренесе шофьорът ни и нашия багаж. Снабдиха ни хората от изпращащата ни агенция с бус, с две места по-малко от броя човеци в групата ни. И се наложи именно в този вид да преминем първото разстояние от няколко часа. А на сутринта истерично набързо монтираха багажник върху покрива на буса. И там пренесоха багажа, за дасе  осбоводи място в купето за липсващите седалки.

Само че  нестабилен се оказа багажникът, та разсипахме част от багажа си по пътя. И се наложи мъжете да тичат наобратно и да го събират.

И показателен бе този факт. Успяха да съберат целия разсипан багаж. И не се намери нито един от местните да посегне и да вземе нещо. А време и възможност имаха. Та, от тъжния факт за недобре организираното ни пътуване една добра информация получихме.