Плажовете на остров Самотраки в Егейско море, Гърция.

Неизброими плажове предлага остров Самотраки на своите гости. Местните жители виждахме единствено по кафенетата, но тайно подозирам, че  и те отмаряха по плажовете на родния си остров.

За тях, ясно, винаги им бяха на разположение.

А за нас, туристите от изключителна важност бе времевия период на посещение. Нали мъчи всеки един от нас тоз въпрос прозаичен –

Кога е най -доброто време да отидем по плажовете на остров Самотраки?

Както в цяла Гърция, и на остров Самотраки ваканционният сезон започва през май  и приключва в края на октомври. Заради масово предпочитаните месеци за летни отпуски, и тук той бележи своя пик през юли-август. Именно тогава има и най-много туристи. Но именно тогава е и най-горещо. Разказваха ни местните как почти ежедневно през юли и август

температурата достигала 40 градуса. И най- предпочитаното за тях време за плажуване са месеците юни и септември. А ако е хубав, и октомври не им отстъпвал.

За разходки и разглеждане на забележителностите, към което бе насочено нашето пътуване , перфектен се случи месец май. Хем топъл, хем без летни жеги, хем слънчеви лъчи достигаха и за бърз плаж.

Ако ли пък пътуването е ориентирано съвсем без плаж, то и есенно-зимните месеци били подходящи. Някакви люти студове не настъпвали. А за разходки било подходящо винаги. Само вятър имало и с него следвало да се съобразяват туристите  облеклото си.

Разхождахме се ние из острова и не пропускахме да посетим плажовете. При дължина на бреговата линия от 59 км, цели  35 км от нея бе отделена на плажове. А те бяха   застлани предимно с дребни камъчета. И така прекрасни бяха, че рискувах да ме задържат на границата за  изнасяне на държавна ценност във формата на най-цветни и причудливи камъчета.

Чели бяхме преди да дойдем за плаж с черни пясъци и към него тръгнахме в един от дните. Така пристигнахме  до Плажа Кипос (Kipos beach). И наистина бе черен пясъкът, или по-скоро, камъчетата. Всъщност, пясък не че нямаше, но камъчетата бяха повече и оставяха впечатление за надмощие.

Но, да започна по ред. Отдалеч и от високо плажът изглеждаше пясъчен, насипан с черен ситен пясък.

.

И колкото се приближавахме и достигахме до нивото на морето, толкова повече камъчетата надвиваха. А съвсем от близо видяхме, че дори бяха покрити с нежен мъх.

Намира се Kipos beach в северните покрайнини на Самотраки. И представлява напълно див плаж. Именно за това и го ценяха и местни, и туристи, за това го класираха като  един от най -добрите плажове на  гръцкия остров Самотраки.

Въпреки че не бяха поставени дори шезлонги  и чадъри, плажът предлагаше истинска  уединена отмора.

А див бе само плажът. Положили бяха местните до него асфалтов път и го бяха направили напълно достъпен. И търсеха спокойствие и тишина в него гостите. Цели 2 км бе дълга брегова му линия. А ширината й бе достатъчна, че да позволява желаното уединение и на повечко посетители, без да създава усещане за пренаселеност.

Четохме също, че неповторимо удоволствие било полягването на горещите му черни камъни. Не пропуснахме да го изпитахме, излегнахме  се директно върху камъните. И по цялото ни тяло се разля топлината на събраната през деня слънчева енергия. А погледите ни  блажено потънаха   в  образуваната от облаците  дупка в небето.

Зад  черните камъни се разливаха  чистите  бистри морски води, прозрачни и изящни. Така чисти и спокойни бяха, че привличаха  множество водолази и гмуркачи. Привличала ги  някаква необичайна черна керемида, която можело  да се види тук, виреела и на брега, и на дъното на морето.

А дъното на морето бе осеяно с всякакви камъни, така че  за комфортно влизане във водата си трябваха специалните гумени обувки.

И с друго следва да се съобразяват посетителите. Въпреки че плажът Кипос бе обграден отвсякъде със скали и планини, които се извисяват като  естествена  защита, не били редки ветровете.

С планини бе оградени друг от известните плажове на остров Самоткари. Vatos beach.

Плажът Ватос имаше една от най-широките плажни ивици. И най-ценното бе, че цялата тази ширина бе покрита със значително по-ситни  дребни камъчета, примесени с пясък. А комбинацията им  предоставяше идеален масаж на ходилата при разходка с боси крака.

Заради всичко това плажът Ватос бил предпочитано място за гости и местни. Само че  в онзи ранно-пролетен ден си пустееше сам насред широкото море и сал  козите като сущи стари аристократи клатеха бради по пясъците.

И не само плажната ивица ценна бе на плажа. Красиви скали ограждаха красотата му от всички страни.

Достъпен бе плажът и по вода, и по суша. Корабче возеше желаещи към замъко – подобните скали на плажа Ватос.

А   желаещите да го достигнат по суша, могат да го направят по хубавия асфалтов път.

Асфалтов път имаше и до други чудни и самотни плажове.

На практика, голяма част от крайбрежната ивица на Самотраки предлагаше на гостите си плажни ивици. При това най-разнообразни. По-черни с по-едни камъни. По-жълти, с по-ситни камъчета.

И независимо от големината на камъчетата, с които настлана бе  островната плажна  ивица, неизменно причудливи скали украсяваха плажовете. И още по-неизменно, ширеше кристално чиститите си води  Егейското море пред тях и предлагаше така жадуванната разхлада.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език