След разходката из стария Касба излязохме отново в по-съвременната част на Алжир. Минахме през няколко дюкяна, покани ни Софиян в един от тях да ни покаже типичните алжирски облекла. Някога тези разкошни рокли носели дамите на Алжир. И днес ги обличали, само че под дългите безлични шлифери. А в една от роклите открихме поразителна прилика с някои от престилките и на нашите носии.
От сергия по пътя си купих зелената подправка заатар, знаех за нея от Израел. Смесваха я там хората с пипер, зехтин и сусума и я ползваха като подправка в различни салати.
От друг магазин си купихме и алжирски фурми, говорихме за тях от първия ден и ни бе склонила Мария да изчакаме до последния, че да не ги влачим със себе си из цялата страна. И ето че мигът настъпи, продаваха фурмите тук заедно с клончетата, на които бяха растяли преди откъсването им. И никаква захар не слагали при сушенето им. За радост, не бяха предназначени за износ, та и с консерванти не бяха наградени и получихме съвсем чисти и натурални, вкусни и сладки алжирски фурми.
Приключихме с теснотията на старите улици на Касба, излязохме на слънце и поехме по широките улици и високите и обширни бели сгради на съвременния Алжир. И срещнахме по улиците купища народ. Свикнахме вече с безлюдието на рамадан и се стреснахме от толкова много хора. И ни обясни Софиян, че това била една от основните търговски улици на Алжир. А след края на месеца рамадан се провеждало из цялата страна голямо тържество, на което всеки мюсулманин било хубаво да се яви в нови дрехи. И заради това имало толкова много хора тук, търсели си подходящи дрехи за празника. Само един ден продължавал той и бил свързан основно с обилно хапване.
В късния следобед се качихме отново на нашия бус и поехме към друг от хълмовете на града, там предстоеше да видим най-известната им християнска църква.
Позволиха ми останалите в групата да заема отново предната седалка и настъпи моят щастлив туристически час. Толкова продължи пътуването ни, малко по-малко от час и снимах аз неистово през автомобилното стъкло и хващах в апарата си кадри от живота на белия град и облечените му в дълги роби жители. Сменяха се лъскави бели квартали с малко по-опърпани и потъмнели сгради. Излизахме на път покрай морето и се гмурвахме в подземните тунели.
Следващата точка от програмата ни беше централната ботаническа градина, а да там предстоеше за пътуваме с метро. Много линии имала подземната железница и на фона на тежкия трафик над земята, бързо се придвижвали жителите на столицата към крайните квартали. Поехме и ние по ескалаторите надолу с местните тълпи столичани. И те, както в останалата част на страната бяха разделени по облекла. Дълги памучни роби, или дънки с фланелки с къси ръкави за мъжете и дълги шлифери и кърпи на главата за жените. Отново не видяхме ни една дама с покрито лице,
В метрото хората се държаха както всички останали хора по света, говореха си и се смеха. Ние с любопитство отглеждахме тях, те с любопитство оглеждаха нас и се усмихвахме взаимно.
Около ескалаторите бяха опънали местни търговци сергии с всякакви лакомства и сувенири и от тук се снабдихме с необходимите ни такива. Нали си носехме още една част от обменените в началото на пътуването 100 долара, тук бе почти последната възможност да ги похарчим.
