Пристигнахме пред градината и ни строи Софиян за кратка беседа. Оформена била градината след независимостта им от французите и била разделена на четири части. Първата била оформена във френски стил. Погледнах високите палми пред нас и тъкмо си изговорихме помежду си колко ли палми има във Франция, сякаш усети учудване ни водачът ни и уточни, че само вида на градината бил по френско оформление. Изкопирали оформлението от френския Версай, но посадили дървета от целия свят. И след като сравни градината с Версай, Софиян уточни, че била дори по – добра, защото за разлика от френската кралска градина, тази давала изглед директно към Средиземното море. И така беше, зад красивите алеи с фонтани се простираха водите на морето.
Не се стърпях и му разказах как именно в морето опират градините и на двореца в Петергоф, в Русия. Да, усмихна се Софиян, чувал бил за тях, но не знаел, че и те си имат излаз на море.
Ходехме спокойно по алеите на централната градина и ни напомни водачът ни за месеца на пост, за пореден път това била причината за спокойната ни разходка, в останалото време на годината свят народ търсел прохладата на високите дървета.
Свихме малко преди морето вдясно и попаднахме, според обясненията на Софиян, в английската част на градината. Отново побърза да уточни, ча само подредбата й била в английски стил. Е явно бе така, екзотични ниски дървета преплитаха на височина короните си и образуваха красиви сенчести арки.
Табелки по пътя ни посочиха, че навлязохме и в Алеята на Драцените. Да си призная, не ми помогна превода на табелата, не стигаха познанията им относно този дървесен вид, та потърсих отново помощта на мрежата. И се оказа Драцената (Dracaena) „род растение, които се срещат в диво състояние само в екваториалните гори. В Европа се отглежда като стайно цвете. Листата ѝ са продълговати и са закачени на дълго голо стъбло. Те могат да бъдат шарени и чисто зелени (според сорта). На височина достига до 5 m“. Другото име на драцената е драконово дърво. Името дошло най-вероятно от сока на растението, който в замръзнало състояние образува гъста червена маса и напомня кръв. Тази смола се използва от древността като лак, багрило за тъкан или за косата, а също за оцветяване на храна“.
Шествахме ние под сплетените корони на драцените и ги определихме на определено по-високите представители на рода. А осигуряваха те такава плътна сянка, че само си представях колко хора пъплеха под тях в истински жегавите летни дни.
По-късно прочетох, че древните ацтеки и маи наричали драцената „дърво на щастието“ заради формата на фонтан, в която са оформени дългите тесни листа на растението.
Не съм сигурна, че две растения, които срещнахме в градината бяха драцена, но за първи път виждах изписани листа на растение. По нашите географски ширини любовните овързаности, приравнени на вечна обич и любов се изписнаха по стените на подходящи и неподходящи места. Тук те бяха закрепени върху твърдите листа на двете красиви растения.
А покрай алеите имаше разположени красиви каменни статуи. За моя радост всяка статуя си имаше информационна табела и аз тръгнах по тях с апарата и преводача на телефона си.
И так, първа бе статуята на танцьорите от племето Ouled-Nail, създадена от художника Émile Jean Joseph Gaudissard (1871-1956).
„Красотата на танцьорите от племето Ouled-Nail и техните хореографски движения събуждат едновременно дъха на степта и вълните на дюните. Този танц бил изпълняван по време на сватби, обрязвания и празници.Под звуците на ghaïta (традиционен дървен инструмент) и bendir (тамбурин), танцът се изпълнява с малки стъпки, като се поставя един крак пред друг, след което танцьорите правят леки подскоци и красиво огъват тялото си.
Следващите две скулптури изобразяваха жена от племето Ouled Naîl в традиционен костюм и били създадени от художника Émile Jean Joseph Gaudissard (1871-1956).
Този костюм бил признат за един от най-характерните за района на Сахара, Атласките планини и Алжирските високи плата. Жените от племето Ouled Nail драпирали роклята си, наречена Melehfa, препасвали я с колан (Hzamet) и слагали набор от традиционни бижута, изработени от сребро, между които заоблена берберска фибула (khoulalat), диадема (Assaba), обеци (Mcharef). Прическите им се състояли от смесица от шалове, плитки и бижута. Друга прическа се състои от големи плитки, увити около ушите, всички заобиколени от голям тюрбан, наречен „Gennour“.
Гледах снимката под скулптурата и не можех да спра да се възхищавам на красотата на женските дрехи на алжирките преди да ги покрият насилствено с тези безлични бозави шлифери.
А до тарзановото езеро растяха две огромни дървета.
Едно от тях табелата определи на Камфорово дърво (cinnamomum camphora) Това дърво от семейство Лаврови виреело основно в Китай, Тайван и Япония, а от дървесината му се извлича чрез дестилация камфорът. Етеричното масло, извлечено от листата на камфоровите дървета, се счита в ароматерапията за основно антивирусно средство и отличен имуностимулант и антидепресант.
Отново табелата определи Камфоровото дърво като емблематичното дърво на град Хирошима, тъй като то, заедно с Гинко билоба, били първите дървета, възродени след атомната бомбардировка.
Другото огромно дърво бе определено от неговата си табела за Chorisia speciosa, или Ceiba speciosa и дължи името си на графичния дизайнер Лудовик Чорис (1795-1828).
Това дърво вирее в Бразилия и Аржентина. Особено впечатляващ е зеления му месест ствол, който с напредване на възрастта придобива формата на бутилка. По ствола му се образуват множество триъгълни шипове, които посивяват с възрастта, но за сметка на това цъфти с ослепителни розови цветя, които покриват земята през лятото. От кората на плода произвежда тънка вата, която се използва в Бразилия за направата на възглавници и подложки и за пълнене на спасителни жилетки.
