Пристигнах аз след обиколката на страната в Минск. Настаних се там. И нали с автомобил под наем се бях сдобила, започнах да правя разни лъчове по забележителностите на Беларус.
И един тези лъчове към град Могильов предприех. На 200 км. от Минск.
Посрещна ме градът с жилищните си квартали.
За времето на основаване на града така и не намерили твърди исторически доказателства учените. И от откъслечните му изследвания правят извод, че вероятно Могильов съществувал като център на княжеската администрация още през 1002—1003 години, по времето на управлението на княз Всеслав Изяславович. Има дори предположение, че именно през XI век на територията на тукашния замък съществувал «погост» — място за събиране на данъци от населението.
Приемат някои учени, че към XI—XII векове Могильов бил град-замък, построен на южните граници на Полоцкото княжество (древноруско княжество, отделило се от Киевското княжество и станало независимо). И бил ограден замъкът-град от занаятчийски и селски поселения.
Първият сигурен исторически източник за същестуването на града бил съставения през 1394 година „Списък на руските градове, далечни и близки“.
По-късните данни поставят града и в границите на Великото княжество Литовско, и в чертите на Жечпосполита (дуалистична държава, създадена от обединението на кралство Полша и Великото княжество Литовско ). Взел участие градът във всички отколешни войни. И той, както Брест един от първите посрещнал немските фашистви в началото на втората световна война. И неговите жители с подвига и саможертвата си успели да задържат по-дълго от немските очаквания нахлуването им в голямата съветска държава. И помогнали за осуетяването на бързата победа след внезапното нападение.
И най-скорошна следа в историята му оставило именно съветското управление на града. И, разбираемо, в самия център на града се извисява и до днес построеният в социалистическите времена Дом Советов, Домът на Съветите.
Интересна бе причината за построяването му. Минавала държавната граница на СССР в лицето на БССР през 1937 година съвсем близо до столицата й Минск. И поради твърде близкото й отстояние от Полша, изпратили ръководителите на БССР предложения до Кремъл за преместване на столицата на републиката в Могильов. И така много нови сгради предложили за застрояване те, че първоначално била родена идея да се строи новата столица на празно място.
И другарят Сталин одобрил проекта. Но финанси отпуснал значително по-малко. Та, започнали тогавашните управници единствено да дострояват каквото може в съществуващия град Могильов.
Само две години по-късно, през 1939 година съветската държавна граница била преместена на цели триста километра. Минск вече не бил така близо до нея. И необходимостта от преместването на столицата отпаднала.
Но останал построеният от онези времена Дом на Съветите.
Планиран да приюти целия държавен апарат на столица, днес обитава красивия комплекс кабинетът на областната управа на града.
И не само източноправославна катедрала имаше градът. Имаше си и католическа. Кокатедралата Успение на Пресвета Богородица и Св. Станислав (The Co-Cathedral of the Assumption of the Blessed Virgin and St. Stanislaus), наричана още Могилевска катедрала.
Построена била на мястото на бивш манастир на кармелитите. Старата пък църква към манастира дървена била през 1636 г. И посветена на Успението на Св. Дева Мария. През 1708 г. в голям пожар изгоряла тя. И на мястото й през 1738 до 1752 г. била построена каменна.
А с указ от 25 декември 1772 г. руската императрица Екатерина II обявила създаването на католическа епархия в Беларус със седалище в Могильов. Десет години по – късно издигната била епархията до архиепископия с юрисдикция над всички католически енории от латинския обред в Русия, включително Москва и Санкт Петербург.
И така от 1783 г. манастирската църква на кармелитите била превърнала в катедрала на Могилевската архиепископия, приемайки сегашното си име.
И намерих го. Почти на брега на реката. Огромният площад с Паметника на бойците на революцията (The Monument to the Fighters of the Revolution).
Наричал се някога този исторически площад Търговският и Губернаторският. А днес наречен бил Съветския площад.
Свидетел бил площадът на революционните събития в града, както и на героичната отбрана от немските фашисти през 1941 г. И в памет на онези паднали в защита на града и отечеството си, издигнали потомците Мемориалния комплекс „Бойци за съветската власт“. И за да не бъдат забравени кръвопролитните събития, вечен огън гори. В памет на героизма и смелостта на защитниците на отечеството.
