По забележителностите на Кишинев, столицата на Молдова – продължение

Продължих аз да си бродя из град Кишинев.

И в поредния парк на великденски базар случих. Продаваха разни домашни печива молдовци. А на един от надписите и името на родния си град открих.

Открих и Капелата на женския манастир от 1895г, днес превърнат в архитектурен паметник.

И още парк. И още паметник. Този път на ленинските комсомолци.

А автомобилите щъкаха навсякъде. Не бе богат автопарка на столицата. Не бе и количествен. Не живееха особено богато жителите. И явно не така достъпни бяха возилата.

Но пък бяха блеснали вече лъскавите бил-борд-ове.

А като цяло градът си бе запазил облика на отминалия социализъм. Паметници и високи сгради. И мъничко носталгично изоставени.

Наред със запазените паметниците от комунистическия режим, издигнали днес нов паметник жителите на Кишинев. Паметник в памет на жертвите от депортациите на комунистическия режим. Останал в народната памет като „Влакът на болката“. А посветен бил мемориалът  на десетките хиляди молдовци (бесарабци), депортирани през 1940-1953 г. по време на комунистическия режим.

Разположен бил паметникът на площада на ЖП Гарата, пред самата централна жп гара на Кишинев. И не случайно е това. От тази гара отведени били принудително повечето бесарабци в Сибир и Казахстан.

А недалеч и малка църквица открих.

И да не пропусна Цирка на Кишинев. И, явно, паметник на футболните запалянковци.

Насред съвременния града останал днес и Манастирът Ciuflea. Молдовски православен манастир, посветен на Свети Теодор Амасийски.

А получил наименованието си от фамилията на поръчителя си. Финансиран бил строежът му от Анастасий Ciufli (1801 – 1870) за зачитане на последната воля на брат му ,Теодор Ciufli (1796 – 1854).

Били двамата братя аромански търговци, емигрирали от Македония в Бесарабия през 1821 г. И след построяване на манастира, намерили в него и двамата вечен покой.

Интересна съдба имал манастирът във времената на съветското управление. Тогава, когато през 1962 г. били затворени повечето църкви и превърнати в какво ли не.

И когато превърнали съветските управници на изложбена зала главната Катедрала „Рождество Христово“, преместена била главата на Молдовската църква в тогавашния манастир Ciuflea. И получил той  статута на Катедрала. След получавена на независимостта си, Молдова отворила отново храмовете си господни. Отворила и централната катедрала. А манастирът си върнал статута на  манастир.