По забележителностите на Кишинев, столицата на Молдова

По изпитания туристически сценарий, кацнах един прекрасен великденски ден в Кишинев. Взех си автомобил под наем от летището. И навлязох в града.

Доста не им беше добро икономическото положение на молдованци. Та, на съвсем ниски цени, успях да намеря хотел в самия център на града. Там и оставих автомобила и тръгнах да разглеждам улиците и хората на столицата.

Мила родна картинка. Автомобилите чинно паркирани по троарите. А пред входовете на метрото свиреха улични музиканти.

Основан бил Кишинев  в началото на 15 век като манастирски град. За  точната година на основаването му била приета 1436 г.

През 1812 г. Кишинев, както и останалата част на Молдовското княжество, намираща се на изток от р. Прут, влязла в състава на Русия. И там градът  бил  превърнат в център на Бесарабия.

След тази 1812 г. градът започнал бързо да се разраства. Заселили се в него жители от различни краища на Руската империя. Дошли хора и извън пределите й. Особено било увеличено еврейското население на града.

Основани били  множество манифактурни преприятия.

От 1918 до 1940 година Кишинев бил в румънско владение. А през 1940 година станал част от СССР и столица на Молдовската ССР.

И от август 1991 година градът вече е столица на независима Република Молдова.

И си има независим Дом на правителството в Кишинев. Разположен на площада на Голямото народно събрание и авеню Стефан чел Маре.
В съветските времена огромната 6-етажна стоманобетонна сграда под формата на буквата „ П“ помещавала седалището на Министерския съвет на Молдовската ССР.
Днес над главния вход на сградата поставили управниците на града надпис „Правителството на Република Молдова“, както и Гербът и Знамето на Молдова.
От вътрешната й страна през 2010 г. бил поставен Паметник на жертвите на съветската окупация.

Точо срещу дома на правителството издигната била през 1840 г. Триумфална арка,  във времето, когато градът бил в територията на Руската империя и център на Бесарабия. Именно губернаторът на Бесарабия предприел инициатива за построяването й. А причина станала победата на Руската империя над Османската империя по време на Руско-турската война (1828–1829).

През 1973 г. бил  възстановен и механизмът на часовника, поставен на фасадата на триумфалната арка.

И друго съкровище крие днес в утробата си арката. Излята била след Руско турската война огромна камбана. Излята от медта на османските оръдия, заловени от армията на Руската империя. Предназначена била първоначално камбаната за камбанарията на катедралата, издигната зад арката. Само че твърде голяма се получила тя. Със своите великански размери и тежест от 6400 кг, не било възможно да изпълнява роля в камбанарията. И затова я инсталирали управниците във вътрешността на триумфалната арка.

И стои днес на няколкодесетки метра от първоначалното си местоназначение, в началото на Катедралния парк.

А доколкото по Великден се случих в Молдова, украсен бе паркът с великденските зайци и яйца.

И се радваха децата. И отиваха с родителите си да отпразнуват в катедралата  големия хриситянски празник.

Катедралата Рождество Христово (на The Cathedral of Christ’s Nativity). Главната катедрала на Молдовската православна църква. Построена по поръчка и под ръководството на  управителя на Нова Русия, княз Михаил Семьонович Воронцов и митрополит Гаврил Банулеску-Бодони през 1830 г.

По  време на Втората световна война Катедралата била бомбардирана.  Местни комунисти, пък, разрушили  камбанарията й през 1962 г.

Макар и позакърпена, богослужението в катедралата било забранено вав времето на съветското управление. И наместо божи храм, в нея бил тогава разположен изложбен център.

Днес, във времената на независимост, Катедралата отново посреща своите миряни. А през 1997 г. била  построена и Новата камбанария.

Реставрирани били и източно православните стенописи във вътрешността й.

Величествена и проста е архитектурата на Катедралата. А днес така прекрасен парк издигнали около нея съвременните управници на града, че различен вид придобива тя от всяка своя страна.

Друг парк открих съвсем недалеч. С паметника на Стефан III Велики, наречен още  Штефан чел Маре.  Един от двамата най-велики молдовски владетели ( заедно с Василий Лупу).

Стефан Велики бил войвода (княз) на княжество Молдова. А се прославил в цяла Европа с упоритата си съпротива срещу Османската империя.

И ето малко от героичната му история:

„Стефан Велики е син на Богдан II, който е убит и чийто трон е узурпиран през 1451 година от Петър Арон. С помощта на влашкия войвода Влад III Дракула, през 1457 година Стефан става владетел на Молдова. През 1467 г. спира настъплението на унгарските войски и през 1471 навлиза във Влашко, чиято територия междувременно е станала васална на Османската империя.

Османският султан Мехмед II предприема кампания срещу Молдова през 1475 г., но Стефан побеждава нашествениците при Васлуй. През следващата година е победен в битката при Валя Алба, но турците са принудени да отстъпят, поради недостиг на провизии. Стефан Велики търси подкрепа от Европа в борбата си срещу турците, но няма успех. За подвизите си срещу турците той е наречен от папа Сикст IV „Athleta Christi“ („Христов атлет“).

През 1484 г. Стефан трябва да се справя не само с турските атаки, но и с опитите на Полша и Унгария да отнемат независимостта на Молдова. През 1503 г. той сключва договор със султан Баязид II, който гарантира независимостта на Молдова, но срещу ежегоден данък.

Въпреки че управлението на Стефан Велики е свързано най-вече с борбата за независимост на Молдова, делото му е свързано и със значителен принос към културното ѝ развитие. По негово време са построени над 44 църкви и манастири, както и многобройни крепости, част от които днес са обявени от ЮНЕСКО за паметници на световното културно наследство.

Умира на 2 юли 1504 и е погребан в манастира Путна. През 1992 година Стефан Велики е канонизиран за светец, чийто празник е на 2 юли.

            Стефан Велики има три брака. През 1464 г. той се жени за княгиня от Киев, от която има дъщеря.

През 1471 г. се жени за Мария Мангупска, принцеса от княжество Теодоро. От нея има двама сина Богдан и Иляш, които умират млади.

През 1473 г. Стефан пленява от замъка Дъмбовица дъщерята на Раду III Красивия. Тя се казва Мария Войкица и е племенница на Влад Дракула.. Първоначално тя е поверена на грижите на втората му съпруга Мария Мангупска, но веднага след смъртта на жена си през 1476 г. Стефан се жени за Мария Войкица и бракът им продължава 28 години чак до неговата смърт. Мария Войкица му ражда син Богдан III Кривия и две дъщери – Ана и Мария Княжна“.

И всичко това може да се научи в националния исторически музей на Молдова (National Museum of History of Moldova)

А днес пред сградата му стои на постамент скулптура на Капитолийскя вълк ( Capitoline Wolf).

През първите десетилетия на 20-ти век Италия дарила на Румъния пет копия от Капитолийския вълк. И нали тогава Кишинев в границите на Румъния бил, едно от копията било  инсталирано в него. Останалите четири били изпратени в Букурещ, Клуж-Напока, Търгу Муреш и Тимишоара.

Отреденият за Кишинев капитолийски вълк поставен бил през 1923 г. пред двореца Сфатул Шарий. Само че през 1940 г., в началото на съветската окупация на Бесарабия и Северна Буковина, той бил унищожено.

И през 1990 г. Румъния дарила ново копие на Капитолийския вълк на вече независима Молдова. И я поставили молдоване пред Националния си исторически музей.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език