Стовари ни автобусът в Копенхаген няколко часа преди отлитането ни до Рейкявик.
И нямаше как да прекараме часовете на летището, тръгнахме из града.
И се оказахме право на централния площад на Копенхаген (на датски: Rådhuspladsen). Разположен пред кметството на Копенхаген, площадът днес е популярно място за различни събития, тържества и демонстрации.
От него, като централна точка, се измерват и разстоянията от Копенхаген.
И не е никак стар красивият площад. През 1850-те години били разформировани намиращите се тук стари укрепления. А новата управа взела решение да се използва свободната земя за изложбена площ. И била построена първата изложбена сграда. И станала тя домакин на първото Северно изложение от 1872 г.
След Северното изложение през 1888 г., била премахната изложбената зона. И на 28 юли 1894 г. бил положен основният камък на новото кметство, завършено през 1905 г.
А площадът пред него, в съвременния му вид, бил изграден през 1995 и 1996 г. по повод инициативата Копенхаген да бъде Европейска столица на културата.
От площада на кметството започва търговската пешеходна улица Строгет (Stroget). Точно такъв е буквалният й превод „пешеходна зона за пазаруване без автомобили“. Дължината й от 1,1 км. я нарежда сред най-дългите пешеходни търговски улици в Европа.
А сред шума и навалицата на търговската улица открих една друга, мъничка и тясна. Там жителите на града бяха оставили своите велосипеди. Нали именно велосипедите са най-масовото превозно средство в датската столица.
Свършва главната улица Строгет при другия голям площад на града. Kongens Nytorv („Новият площад на краля“).
Построен бил площадът от Кристиан V през 1670 г. по времето на голямо разширение на стария укрепен град. И статуя върху кон на владетеля е издигната днес в центъра му.
За изграждане на площада вдъхновен бил кралят от кралското градско планиране, което видял в Париж. И превърнал стария кален средновековен пазар на своята столица в днешния калдаръмен площад с градински комплекс.
Днес на площада са разположени сградите на Кралския датски театър и Кралската датска академия за изящни изкуства, поместена в бившия Дворец Шарлотенборг. Дали заради онова френско вдъхновение, на този най-голям площад на Копенхаген се разполага и френското посолство, заело сградата на бившия Дворец Тот от 1683 г.
Централно място на площада е отредено, разбира се, на двореца „София Амалиенборг“, резиденцията на датския крал.
Новият дворец е изграден приблизително на мястото на стария дворец „София Амалиенборг“, построен от кралската съпруга София Амалия фон Брауншвайг-Каленберг, която живяла в него до смъртта си през 1685 г. Дворецът изгорял до основи на 19 април 1689 г. На негово място бил построен втори дворец „София Амалиенборг“. Той пък бил разрушен, за да освободи място на новия квартал Фредериксщаден, изграден в чест на 300-годишния юбилей от първата коронация на крал от Олденбургите.
И след толкова превратности на съдбата, си стои днес новият дворец.
А ние имахме късмета да наблюдаваме смяната на караула пред портите му.
Част от този нов квартал Фредериксщаден била и изградената съвсем близо до двореца Амалиенборг „Църква на Фредерик“. Известна като Мраморната църква (Marmorkirken), тя е евангелско-лутеранска църква
Дълго време отнело строитеството й. За сметка на това, се сдобила тя с най-големия църковен купол в Скандинавия, опрян на 12 колони. Куполът й е с диаметър 31 метра, а църквата е изградена в архитектурния стил рококо.
Първият камък бил поставен от крал Фредерик V на 31 октомври 1749 г. Последвали, обаче, ред злощасти събития и църквата простояла като руина близо 150 години.
През 1874 г. Андреас Фредерик Кригер, министър на финансите на Дания, продал руините на незавършената църква и църковния площад на Карл Фредерик Титген. Условието на сделката било Титген да построи църква в стил, подобен на първоначалните планове, и да я дари на държавата. В замяна той получил право за застрояване на съседни парцели.
Последвали съдебни спорове. И в крайна сметка Титген финансирал изграждането на църквата. Само че противно на първоначалните планове църквата да бъде построена почти изцяло от мрамор, строителството й било извършено предимно от варовик.
Така Църквата отворила врати за миряните на 19 август 1894 година. А ги посрещал надписът със златните букви върху предния портик: HERRENS ORD BLIVER EVINDELIG (от датски: „словото Господне трае вечно.“)
Съвсем близо до мраморната църква и двореца се намира цветният канал на Копенхаген. А на отсрещния му бряг, точно срещу главния замък Амалиенборг, се издига величествената сграда на Операта на Копенхаген. Построена била тя така, че когато се застане на главния й вход, може да се види над водата Мраморната църква, а зад нея и двореца Амалиенборг.
Nyhavn бил наречен каналът на крайбрежната зона.
Прочетох едно определение за Nyhavn: „канал, пристанище, история“. Няма как да го кажа по-точно. Точно това е Nyhavn.
Построен бил каналът от шведски военнопленници от Датско-шведската война ( 1658–1660) по заповед на крал Кристиан V.
Целта на канала била той да се превърне в портал от морето към стария вътрешен град, където корабите да обработват товарите и улова на рибарите. Тази цел била постигната. А покрай нея в квартала на канала намерили свой дом моряци и проститутки. И много бира се леели по нощите.
След Втората световна война сухопътният транспорт поел предвижването на товарите и Nyhavn опустял без кораби и без моряци.
За стария квартал се сетили добри хора. И да съживят старото му величие, учредили в средата на 60-те години на 20 век обществото „Nyhavn“.
Бавно и полека в канала били разположени ветерански кораби, а той бил превърнат в музейно пристанище.
През 1980 г. управата на града го превърнала и в пешеходна зона. Цветните му къщи отворили вратите си за безброй кафенета и ресторанти. И кварталът станал любимо място за жителите и гостите на града.
А до моста над канала си спретнали днес жителите пясъчен плаж. С шезлонги и изкуствена палма за разкош.
18 години от живота си сред шарените му къщи прекарал и датският автор Ханс Кристиан Андерсен.
Неговата малка русалка поставили жителите на Копенхаген върху монтиран камък във водите на крайбрежието.
И така любима станала тя за всички, че днес високата 1,25 м. статуя се превърнала в емблема на Копенхаген.
За жалост, през годините не един път вандали успявали да счупят статуята. И за радост, градската управа винаги и бързо успявали да възстановят този симпатичен символ.
Недалеч е и военното укрепление Кастелет. Преведено, наименованието означава „Цитадела“. И днес е една от най-добре запазените крепости в Северна Европа.
Построена около 1626 г. във формата на петоъгълна зведа с бастиони в ъглите, в стари времена Кастелет била само част от укрепленията, обграждали Копенхаген.
Прекрасен парк ни отведе в Кралските градини.
А там се извисяваше Замъкът Росенбор.
Замък, строен през Ренесанса като лятна резиденция на Кристиян IV Датски. Той е най-дълго управлявалият Дания монарх. А неговите 59 години на трона били едни от най-силните в съществуването на датската държава.
При възкачването на Кристиян IV Датски на трона, в Копенхаген съществувал друг замък. Само че твърде старомоден се сторил замъкът на младия ренесансов владетел. И закупил той 40 имота отвъд стената. И по негова заповед бил издигнат летен дворец и градини.
Четири етапа реконструкции и разширяване познал замъкът. А вида, в който се показва днес пред погледите на туристите, замъкът придобил през далечната 1633 година.
Така любим бил замъкът на издигналият го владетел, че на смъртния си одър, по негова заповед, бил доведен с шейни в замъка. И в него завършил живота си Кристиян IV Датски.
А днес добрият турист може да се разходи необезпокояван из замъка и градините му. За спокойствието на всички бдят при портите два метални лъва.
Нямахме време за повече този път. При предишното ми гостуване на Копенхаген, посетих и увеселителния парк Тюлери, предлагащ цял набор от разнообразни забавления за гостите си.
